„Ако не намирате нищо хубаво да кажете, изобщо не казвайте нищо.“ Въпреки тази сентенция, всеки човек участва под някаква форма в разпространението на клюки. Независимо дали става дума за бърборене на работното място, споделяне на семейни новини или групови чатове между приятели, неизбежно е всеки, който говори, да обсъжда други хора.
Хората са склонни да възприемат клюките като синоним на злонамерени слухове, но изследователите често го определят като „говорене за хора, които не присъстват“, казва Меган Робинс, асистент в катедра Психология в Калифорнийския университет, Ривърсайд. „Това е нещо, което се случва много естествено за нас. То е неразделна част от разговора, споделянето на информация и дори изграждането на общността.
„Говоренето за други хора не е непременно отрицателно“, добавя Дейвид Лудън, професор по психология и автор на „Психологията на езика: интегриран подход“. „Може да бъде положителен или неутрален.“
В мета-анализ от 2019 г., публикуван в списанието Social Psychological and Personality Science, Робинс и негов колега установяват, че 467-те участника в изследването прекарват средно 52 минути на ден в клюки, като три четвърти от тези клюки всъщност са неутрални. Един субект например говори за някой, който гледа много филми, за да е актуален. „Беше някак скучно“, казва Робинс, „нито беше негативно, нито пък издаваше любезност“.
Само малка част от анализираните разговори – около 15% – се счита за негативни клюки (въпреки че положителните клюки са сравнително по-малко – едва 9%). Така че, макар да е вярно, че хората могат да прекарват значително време в разговори за своите познати, често това бърборене е добронамерено.
Защо хората клюкарстват?
Според някои проучвания клюките са помогнали на нашите предци да оцелеят. Еволюционният психолог Робин Дънбар за първи път поставя началото на тази идея, сравнявайки клюките с почистващите се примати, които използват този акт за да се сближат. Вместо да събираме бълхи и мръсотия един от друг, за да се свържем, обяснява Ладън, ние разговаряме и именно тук е „мястото, където навлизат клюките, защото разговорът е най-вече за други хора и предоставя социална информация.“
Клюките, твърди Дънбар, дават на хората способността да разпространяват ценна информация в много големи социални мрежи. „Ако не бяхме в състояние да участваме в дискусии по тези социални и лични проблеми, нямаше да можем да поддържаме видовете общества, които имаме“, обяснява тя в доклад от 2003 г., публикуван в „Преглед на общата психология“. „Клюките в този широк смисъл играят редица различни роли в поддържането на социално функционални групи във времето.“
„Ние сме много по-социални от нашите еволюционни предшественици“, казва Ладън, „така че може да бъде много полезно да получим информация за хората от другите, когато тази мрежа е твърде голяма, за да я наблюдаваме сами.“
Някои учени разглеждат клюките като доказателство за културно познание. Виждат ги като възпитателни, тъй като според тях, клюката предоставя на хората примери за това какво е социално приемливо – и какво не. Например, ако има някой, който изневерява много в общност или социален кръг и хората започнат да говорят за този човек по негативен начин, казва Робинс, колективната критика трябва да предупреди другите за последиците от измяната. И тъй като изреченото почти неизбежно достига до обекта на клюкарстване, тя може да „служи, за да държи хората под контрол, морално казано“, добавя Робинс.
Какво се случва физиологично, когато хората клюкарстват?
В проучване от 2015 г., публикувано в Social Neuroscience, учените разглеждат изображенията на мозъка на мъже и жени, когато чуват положителни и отрицателни клюки за себе си, за своите най-добри приятели и за известни личности. Хората, които чуват добри и лоши клюки за себе си, както и негативните клюки като цяло, показват повече активност в префронталната кора на мозъка си, което е ключово за способността ни да се ориентираме в сложни социални ситуации.
Тази дейност показва, че субектите са отговорили на клюката и нейното послание. Авторите казват, че това е свързано с желанието ни да бъдем възприемани положително от другите и да се вписваме социално, независимо дали това отразява това, което всъщност чувстваме.
Изследването също така установява, че центърът за възнаграждение в мозъка се активира в отговор на негативни клюки за известни личности. Субектите изглеждат развеселени от скандали с известни личности. Не е изненадващо, че участниците в проучването са по-щастливи да чуят положителни клюки за себе си и по-раздразнени от това да чуят негативни клюки за себе си в сравнение с това да слушат клюки за другите.
И така, може ли клюките да са от полза?
„Хората наистина са устойчиви в това да възприемат клюките единствено като лошо поведение“, казва Робинс. Файнберг на свой ред отбелязва, че някои видове клюки трябва да се избягват, като тези, чиято единствена цел е да вредят. Пример за такъв вид клюки са подли коментари за нечий външния вид. В такъв сценарий „не научавате нищо“, добавя Робинс. „Никой няма полза от това.“
Също така трябва да се направи разграничение между активно и пасивно участие в клюки. Матю Файнберг, асистент по организационно поведение в Университета в Торонто, Rotman School of Management, и колегите му изследват това в проучване от 2012 г., публикувано в Journal of Personality and Social Psychology. Когато субектите чуват за противообщественото поведение или несправедливост, извършена от друг човек, пулсът им се увеличава. Когато активно клюкарстват за човека или ситуацията обаче, това ги успокоява и намалява пулса им. Клюкарството, обяснява Файнберг, „помага да се успокои тялото“.
Освен това изследванията на Фейнбърг показват, че клюките могат да насърчат сътрудничеството чрез разпространяване на важна информация. Когато хората казват „Вашата репутация ви предшества“, това означава, че са чували клюки за вас, казва Фейнбърг, а това „може да бъде изключително полезно“. Въпреки това, разпространяването или некоригирането на клюки, за които знаете, че са неверни, няма никаква просоциална полза.
Клюките говорят и нещо за отношенията, които хората имат помежду си. „За да клюкарствате, трябва да се чувствате близки с хората“, казва Стейси Торес, асистент по социология в Калифорнийския университет в Сан Франциско, която е изучавала клюкарстването при възрастни хора. „Има интимност“ в споделянето на опит и чувството, че сте на едно и също мнение за другите, посочва тя. Изследването на Торес установява, че клюките могат да избегнат самотата, докато други проучвания установяват, че този вид споделяне може да улесни връзката и близостта и да служи като форма на забавление.
Така че, продължете да говорите. И когато разговорът ви се превърне в клюки, както неизбежно ще се случи, не забравяйте, че може да се получи някакво добро – разбира се, с правилните намерения.
Превод и редакция: ГЛЕДНА ТОЧКА