Неосоциалистическият Китай го прави, Швеция също го прави и много други държави искат да го направят: да емитират дигитални пари чрез централните си банки, пише икономистът Торстейн Полейт. Европейската централна банка (ЕЦБ) също работи по такъв проект. Тя иска да пусне „дигитално евро“ възможно най-скоро, информира money.bg. Много икономисти хвалят проекта като „иновация“ като важна и задължителна стъпка във все по-дигитализирания свят.
ЕЦБ обяви, че дигиталното евро ще бъде достъпно за всички, стабилно, сигурно, ефективно и в съответствие с приложимото законодателство. Трябва обаче да е ясно, че ако дигиталното евро бъде прието се отварят вратите към режим на пълно следене на населението. Но нека не изпреварваме себе си.
Дигиталното евро не е „по-добри пари“ от еврото, което вече е в обращение днес. Планираното дигитално евро е фиатни пари, точно както съществуващото, и точно като него е създадено „от нищото“ от ЕЦБ, която има монопола върху производството на валутата. Както и при днешното евро, количеството дигитално евро може да бъде увеличено по всяко време, то няма да е обезпечено от нищо, а дигиталното евро носи 100% риск от девалвация.
Цифровото евро може да бъде „базирано на сметка“, при който вариант държите имат сметки в ЕЦБ, или може да бъде „токен“, при който потребителите получават „токен“, който може да бъде прехвърлен от смартфон на смартфон чрез приложение. Тъй като „анонимността“ в платежните транзакции би била безполезна и в двата случая, човек трябва да се страхува.
Поглед към Китай вероятно показва накъде е насочен проектът: дигиталният юан трябва да имат „контролирана анонимност“. С други думи, „само“ Народната банка на Китай – т.е. Китайската комунистическа партия – трябва да има достъп до данните за платежните транзакции.
ЕЦБ твърди, че цифровото евро е „допълнение“ към парите в брой и банковите салда, но това не звучи убедително, защото тези, които плащат в брой, очевидно го намират за удобно и искат да гарантират своята анонимност. В противен случай те ще плащат по електронен път, т.е. прехвърлят салда чрез PayPal, Apple Pay или дебитни или кредитни карти.
В този контекст трябва да се отбележи, че хората не държат пари в брой само с цел плащане. Те го правят също, за да се предпазят от банкови фалити или в случай на прекъсване на електрозахранването, за да бъдат независими от онлайн банкирането.
Затова можем да очакваме, че ЕЦБ е силно заинтересована да извади кеша от обращение. Но ако са възможни само електронни плащания, малкото останала „финансова поверителност“, която имаме днес, ще изчезне. Гражданинът ще стане напълно прозрачен, което е точно по вкуса на държавата и нейните бенефициенти.
Веднага след като паричните средства бъдат изтласкани или изцяло извадени, авторите на паричната политика ще могат да поддържат неограничено отрицателен лихвен процент, за да обезценят дълга. Клиентите вече няма да могат да излязат от „банковия баланс“; аварийният им изход ще изход ще бъде затворен завинаги.
Малко вероятно е дигиталното евро да вземе превес над парите в брой по естествен път. По-скоро ЕЦБ ще трябва да направи използването на пари в брой непривлекателно: чрез увеличаване на разходите за обработката на кеш, чрез увеличаване на таксите при теглене от банкомат или чрез въвеждане на таван за плащанията в брой. Освен това централната банка може да прибегне до социална стигматизация на кеша използвайки ключови фрази като: „пране на пари“, „финансиране на тероризъм“ и др.
Дигиталното евро не се конкурира с криптовалутите като биткойн. В крайна сметка дигиталното евро, както вече споменахме, ще е просто поредните фиатни пари, емитирани от държавата, респективно то е точно това, което всички, които търсят по-качествени пари, не искат да притежават.