Ново изследване предоставя допълнителни доказателства, че астроцитите, специализиран подтип на звездообразни мозъчни клетки, могат да играят важна роля при депресията.
Учени от университета Макгил в Канада извършиха аутопсия на 10 мъже с депресия, починали в следствие на самоубийство, и други 10 мъже, починали внезапно по друга причина. Разглеждайки три различни мозъчни области – дорзомедиална префронтална кора, дорзално опашно ядро и медиодорзален таламус – те откриват, че мозъците на депресираните хора имат значително по-малко виментин-имунореактивни астроцити (VIR-IM).
„Открихме намален брой астроцити, подчертани чрез оцветяване на протеина виментин, в много региони на мозъка при възрастни с депресия„, казва Нагиб Мечавар, автор на изследването и професор в Катедрата по психиатрия в университета Макгил, в изявление. „Тези звездовидни клетки са важни, защото поддържат оптималната функция на мозъчните неврони. Нашите открития потвърждават и разширяват предишни изследвания, свързани с астроцитите в патологията на депресията.“
За новото проучване беше съобщено в списание Frontiers in Psychiatry тази седмица.
Астроцитите, кръстени на техните звездовидни форми, са най-често срещаните клетки в човешкия мозък. Тъй като те самите не изпращат електрически импулси, някога се е приемало, че са пасивни скелеви структури, които не са служили за нищо повече от физическа и хранителна подкрепа за невроните. Сега обаче е известно, че този тип глиални клетки спомагат за силно модулиране на много аспекти на невроналната активност и могат да повлияят на невронните вериги, позволявайки им да играят разнообразен набор от роли, като например контрол на метаболизма на мозъчната енергия, както и секрецията или абсорбцията на невротрансмитери.
Предишни изследвания са намекнали за тази възможна връзка между астроцитите и депресията, но тези нови открития от следклиничните проучвания предоставят някои от най-преките доказателства досега. Въпреки това, изследването съдържа редица ограничения, а именно малкия размер на извадката, който включва само мъже. По същия начин изследването установи само корелация между депресията и загубата на астроцити на VIR-IM, без да се търси действителната причинно-следствена връзка.
Голяма част от тази връзка между астроцитите и депресията остава неясна, но отваря вратата за бъдещи изследвания, а защо не и възможни нови подходи при лечението на депресията. Например, ако повече изследвания подкрепят тази идея, учените биха могли да изследват лечения, насочени към загубата на астроцити.
„Това изследване показва, че депресията може да бъде свързана с клетъчния състав на мозъка. Обещаващата новина е, че за разлика от невроните, мозъкът на възрастен човек непрекъснато произвежда много нови астроцити. Намирането на начини за укрепване на тези естествени мозъчни функции може да подобри симптомите при депресирани индивиди”, продължава Мечавар.
„Нашето проучване дава силна обосновка за разработването на лекарства, които противодействат на очевидната загуба на астроцити при депресия“, добавя Лиам О’Лиъри, който е работил по този проект като докторант в McGill. „Все още не са разработени антидепресанти, насочени директно към тези клетки, въпреки че водещата теория за бързото антидепресантно действие на кетамина, сравнително нова възможност за лечение, е, че той коригира аномалията на астроцитите.“
Превод и редакция: ГЛЕДНА ТОЧКА