Правителството трябва да се насърчат инвестициите в реалната икономика, включително чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. В противен случай сме обречени на бавно излизане от кризата.
Никой не разполага с точните данни за загубите, които пандемията от коронавирус нанесе на българската икономика и бизнес. Оценка може да бъде направена на база на информацията, която се подава от Националния статистически институт и анкетите на членовете на нашата Асоциация на индустриалния капитал.
ЕК прогнозира 5,1% спад на БВП на България през 2021 г., нашата оценка е за по-малък спад, който се движи в границите между 4-5%.
Тук искам да отбележа, че трябва да направим разлика между БВП и продажбите и загубите на компаниите. Ако миналата година БВП възлиза на приблизително 120 млрд. лв., приходите от продажби – 380 млрд.
През 2020 г. очакваме спад от приходите на продажби в размер на 35 млрд. лв. спрямо 2019 г. Спадът на износа към всички страни е около 8%.
Това, което наистина е притеснително е загубата на работни места. Седмичната статистика, която оповестява НСИ, от месец февруари до миналата седмица показва, че имаме загубени 156 хиляди работни места. Това е разликата между освободените и назначените за този период. Данните показват едно значително покачване на безработицата при намаляване на заетостта и работните места като цяло.
Най-притеснителното е големият спад на инвестициите. Той е над 10%. ЕК прогнозира 11,5%. Лошото е, че този спад идва при много ниски докризисни нива. Имаме инвестиции отнесени към БВП през последните три години преди кризата от порядъка на 17-18%. От тези ниски нива имаме нов значителен спад през 2020 г. и очакван спад през 2021 г.
Поради тази причина са и нашите критики към Националния план за възстановяване и устойчивост. От ЕК получаваме по този план около 11 млрд. Много малка, да не кажа нищожна част от тях са насочени към насърчаване на инвестициите в реалната икономика, в съществуващите предприятия. Т.е. в тези, които хранят семействата и държавата, които направиха така, че бюджетът за миналата година да бъде с по-големи приходи.
Проблемът не е в моментното състояние на нещата, а в средносрочната перспектива, защото не се насърчават инвестициите и не се подпомагат компаниите в нужната степен в тези кризисни времена.
Работодателите, синдикатите и гражданският сектор обсъдихме проекта за Националната програма за възстановяване и устойчивост и отправихме много сериозни, но конструктивни и градивни критики. Трябва да се увеличи дела на средствата за инвестиции в съществуващите предприятия, за иновации, за цифровизация, за производството и съхраняване на електроенергия от ВЕИ за собствени цели. Предлагаме сумата за тези цели да бъдат значително увеличена, защото в момента е нищожна, клоняща към нула.
Проблемите, които днес изглеждат най-остри в това предизборно време и водещи до отлив и прилив на гласове, в средносрочна перспектива не са най-острите. Трябва да се намери кураж и мъжество и да се погледне напред, а не само за 3 месеца.
Липсата на стимули за насърчаване на инвестиции ще доведе до по-малък икономически растеж, по-бавен темп на скъсяване на дистанцията с развитите европейски страни, по-бавно достигане на средното равнище в ЕС и по-бавно излизане от сегашната криза, предизвикана от коронавируса.
Васил Велев, председател на УС на АИКБ. Анализът е направен за БГНЕС.