Във време на бързото нарастване на популярността на видеоигрите постоянно има твърда опозиция, която твърди, че насилствените видеоигри пораждат насилие, въпреки че все повече доказателства твърдят друго.
Надявайки се окончателно да спре дебата, десетгодишно лонгитюдно проучване, публикувано в „Киберпсихология, поведение и социални мрежи“, сега не открива връзка между играта на насилствени видеоигри при деца и засилената агресия в по-късните години на същите изледвани лица. Въпреки че играят, може би едно от най-противоречивите заглавия на всички времена – Grand Theft Auto (GTA) – само на 13 години, децата, които играят в продължение на много часове, не показват значително нарастване на агресията спрямо тези, които са играли малко или никакви часове, когато са анализирани 10 години по-късно.
Данните подкрепят съществуващите констатации, че тенденциите към насилие вероятно не произтичат от насилствени видеоигри, но също така дават представа за това колко от тийнейджърите са използвали игрите като механизъм за справяне с психичните проблеми.
Описвайки юноши, които са играли най-много GTA, когато са били млади, авторите на проучването обясняват как тийнейджърите може да са използвали игрите, за да се отвлекат от текущите проблеми, но че ще са необходими по-подробни изследвания, за да се потвърди твърдението.
Обсъждайки деца, които са започнали в ранна юношеска възраст да играят подобни игри, „Тази група проявява по-високи депресивни симптоми по време на ранна юношеска възраст, но намалява тревожността. Възможно е тази група да използва насилствени видеоигри, за да се справи или да се справи със симптомите на депресия “, пишат авторите.
„Предишни изследователи показаха, че играта на видео игри като механизъм за справяне или отвличане на вниманието от психичните проблеми може да бъде ефективна, въпреки че тези проучвания не са успели да вземат предвид съдържанието на играните видеоигри.“
Проучването е лонгитюдно, което означава, че изследователите многократно са записвали едни и същи променливи през 10-годишния период на изследване. Лонгитюдните проучвания са идеални за този тип данни, тъй като данните разглеждат как тийнейджърите растат като цяло, докато играят игри, а времето им на игра може да бъде сравнено с резултатите от личността им в по-късен живот. Въпреки това, проучвания като това, изискват продължителни пробни периоди, така че са рядкост при изследване на видеоигри.
Включвайки 500 участници, изследователите набирали деца на средна възраст почти 14 години и попълвали въпросници през пробния тестов период, за да докладват честотата на играенето на игри. На всяка игра е даден рейтинг на насилие от 0-5, като 5 бяха най-насилствените. В началото и в края на пробния период агресивността на участниците е измерена с помощта на въпросник, заедно с измерване на други фактори като тревожност, депресия и просоциално поведение (поведение, което „носи полза на обществото като цяло“).
Резултатите предполагат, че тийнейджърите са следвали един от трите модела на игра на насилствени видеоигри: група 1 е играла много часове в началото на живота, но е намаляла рязко с напредването на възрастта; група 2 играе умерено количество през целия си тийнейджърски период и леко увеличава времето за игра, когато навлезе в зряла възраст; и група 3 (най-голямата група) играят много малко, но увеличават времето си на игра с напредването на възрастта. Въпреки че играят много, когато са млади, децата в група 1 показват силно намаляване на времето за игра, което авторите предполагат, че може да е включвало намеса от страна на полагащите грижи, което може да повлияе на резултата им.
Умерената група, която играе последователно през тийнейджърските години, показва най-високо ниво на агресия.
Тези открития показват, че играта на насилствени видеоигри в началото на развитието е лош предсказващ фактор за агресия в по-късен етап от живота – въпреки че е възможно продължителното играене през ранния живот да бъде свързано с по-голяма агресия по-късно, това ще се нуждае от допълнително проучване, за да се провери.
Както всички проучвания, и при резултатите има ограничения. Всички данни са събрани чрез самоотчитане, което може да има известна пристрастност и може да не е истинско представяне на тяхната агресия и / или време на игра. Въпреки това, при толкова голям брой участници в продължение на дълъг период, самоотчитането остава най-жизнеспособната опция за тези видове изследвания.
Превод и редакция: Гледна Точка
Източник: Cyberpsychology, Behavior, and Social Networking