„Като си помисля за 2020 година, ми се струва, че такава не е имало. Няма такава година – има страх, 366 дни и нощи високосен страх.
КОВИД 19 спря движението на планетата. Земята уж се върти, а спря. И ние не знаем къде сме – в къщите, в телевизорите или в болниците“, пише поетът Николай Милчев във Фейсбук.
„Не знам как е станала тази работа с КОВИД-а, но ако е дело на човешка ръка, ако е оръжие, ако човек е измислил вируса и го е пуснал по света, за да ни пресее и навре в миши дупки, животът няма смисъл.
Как ви се струва красивият човешки ум, „венецът на творението“, който е струпал ядрени, водородни, химически и космически оръжия от дъното на океана до небето? Това ум на човек ли е, или на чудовище?
Но млъкни, сърце! Млъкни, за да не пострада атлантическата солидарност и поръчката за Ф-16.
2020 година я нямаше. Имаше щабове, генерали, министри, пресконференции, имаше слагачество и забогатяване от всякакъв характер, но 2020 година я нямаше. Нямаше чекмеджета, пищови и пачки, нямаше записи, нямаше недоволство, гняв и надежда. Имаше само лъжи, идеи за конституции и за още време.
В тази несъществуваща година разбрах, че времето може да спре, да заспи и да сънува светло бъдеще, а като се събуди от звъна на златни монети, да се протегне и да стигне я до март, я до април и май, я до края на света.
Някои вече се мръщят – ами бунтът, народните въстания и митинги – и тях ли ги нямаше? Имаше ги, но те не бяха в България, а в умовете и бляновете ни. В България бяха водните оръдия, палките и димките, битите и арестувани протестиращи, но и това не го е имало – защото още преди много години Петко Каравелов е казал: „В България такива работи не стават“. Протестът беше някъде навън и високо във въздуха.
И защо тези протести не бяха в България ли – защото България е ГЕРБ. Викайте, сърдете се, давайте примери за пробудени сърца, но България с днешна дата е ГЕРБ. ГЕРБ най-точно ѝ приляга – като близнаци са.
Затова я нямаше 2020, защото я нямаше Родината ни.
Накрая ще кажа – дано 2021 година да си покаже носа от земята – първо като кокиче, после като трева и накрая – като плод.
Иска ми се да вярвам в това.“