Управителят на БНБ: България в еврозоната през 2024

Целта на България е през 2024 година да влезе в еврозоната, посочва управителят на БНБ Димитър Радев.

„Това би било реалистично, ако поддържаме стабилната си фискална и парична позиция. В същото време е и донякъде амбициозно, имайки предвид необходимостта от покриване на маастрихтските критерии, от изпълнение на ангажиментите след присъединяването към ERM II, както и от разрешаване на сложни логистични и административни въпроси“, поясни Радев.

Той подчерта, че Дания е в ERM II повече от 20 години, но е единствената държава в ЕС, която не е длъжна да въвежда еврото. Сред останалите държави литовският литас остана повече от 10 години – най-дълго в ERM II.

„По своя замисъл ERM II не представлява сложен механизъм. Той се основава на споразумение между министрите на финансите на държавите – членки от еврозоната, ЕЦБ, и министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите – членки извън еврозоната. Първо, те договарят централен валутен курс между еврото и съответната национална валута. След това на националната валута се позволяват колебания до 15% над или под този централен валутен курс.

Валутата се подпомага, ако е необходимо, чрез интервенции, координирани от ЕЦБ и националната централна банка, с цел колебанията да останат в този диапазон. Въпреки това всяка държава може да приеме по-тесен диапазон на колебание, включително нулев диапазон. Например Дания (чиято датска крона е част от ERM II от 1999 г., но Дания не е член на еврозоната) поддържа диапазон на колебание от +/- 2.25%“, казва още управителят на централната банка пред Американската търговска камара

По думите му на 10 юли страните по споразумението за ERM се договориха да запазят сегашния валутен курс евро-лев, т.е. 1.95583, като централен курс на еврото спрямо българския лев. Освен това, въз основа на едностранен ангажимент на българските власти, страните в ERM се договориха България да запази своя режим на валутен борд, включващ нулев диапазон на колебание, през периода на участие в ERM II.

Това сложи край на спекулациите, че валутният курс в условията на ERM ще е различен от фиксирания валутен курс, който е в сила в България повече от 23 години. Следователно, участието на българския лев в ERM II не изисква промени в режима на фиксирания курс на валутния борд. Затова нямаме никакви притеснения за стабилността на валутния ни курс нито сега, нито за периода на участие в ERM II.

Радев даде за пример и т.нар. „коефициент на покритие“ на валутния борд. Той показва колко от нашите висококачествени валутни резерви стоят зад паричните задължения на БНБ. Коефициентът на покритие се изчислява, като общите активи на управление „Емисионно“ в БНБ се разделят на сумата от банкнотите и монетите в обращение, задълженията към банките, към правителството и бюджетни организации. Балансът от миналата седмица показва, че коефициентът на покритие е 160%.

Положителните последиците от ERM II за цялата икономика могат да бъдат илюстрирани с три примера.

Първо, установяването на суап линия между ЕЦБ и Българската народна банка. Както може да се види на интернет страницата на ЕЦБ, суап линии с такива благоприятни условия се отпускат само на трите държави в ERM II – България, Хърватия и Дания. Това представлява много силен сигнал към пазарите.

Второ, страната ни емитира дълг от 5 милиарда лева на международния капиталов пазар. Интересът на инвеститорите бе безпрецедентен не само за България, но и за сегашните пазарни условия. Участието ни в ERM II изигра важна роля за този резултат.

Трето, неотдавна Moody’s повиши кредитния рейтинг на страната ни в период, когато по-често се случва обратното – например преди дни Moody’s понижи кредитния рейтинг на Великобритания.

Изводът е, че участието в ERM II доведе до по-добри условия на финансиране на нашата страна, нещо много важно в настоящите трудни времена.

Управителят на БНБ подчерта, че докато сме в ERM II, ние трябва напълно да изпълняваме критериите за конвергенция (т.нар. „критерии от Маастрихт“). Те изискват контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти.

Това означава, че трябва да поддържаме инфлация от не повече от 1.5 процентни пункта над средната стойност от трите държави членки с най-ниска инфлация, бюджетен дефицит под 3% и брутен държавен дълг под 60% от БВП, стабилен валутен курс в условията на ERM II, както и номинални дългосрочни лихвени проценти до 2 процентни пункта над тези в трите държави членки с най-ниска инфлация. Г-н Димитър Радев заяви, че към днешна дата България най-общо покрива критериите за конвергенция и имаме добри шансове да продължим да ги покриваме, ако продължаваме да провеждаме стабилна фискална и парична политика въпреки кризата.

Освен критериите от Маастрихт цялостният процес включва изпълнение на ангажименти както преди присъединяването към ERM II, така и след това до приемането на еврото.

Преди ERM II България пое ангажименти в шест области.

Две от тях попадаха в рамките на мандата на БНБ – става дума за банковия съюз и макропруденциалния надзор. Четири области бяха от сферата на компетенциите на правителството – надзора върху небанковите институции, рамката за несъстоятелността, рамката срещу изпирането на пари и държавните предприятия.

Ангажиментите след влизане в ERM II включват по-нататъшни мерки в същите четири области от мандата на правителството. Вече има приет план за действие във връзка с прилагането на тези мерки, допълни Димитър Радев.