Как става назначението на предварително избран човек в държавната администрация? Представете си, че сте кмет, областен управител, изпълнителен директор, министър. Какво правите? Процедурата в няколко стъпки, описва actualno.com
Първо: ако служителят трябва да бъде назначен в общинска администрация е съвсем лесно. Общините не са длъжни да провеждат конкурс за 85% от служителите си. Стига да не е на ръководна длъжност го викате, носи си дипломата и го назначавате.
Второ: Ако все пак трябва да проведете конкурс викате избрания кандидат и го разпитвате хубаво: какво образование и от кое професионално направление и специалност има, какви чужди езици на какво ниво владее и какви сертификати има, какви сертификати има в областта на информационните технологии. После записвате всичко това в обявлението като Специфични изисквания за длъжността или Допълнителни квалификации. Е, тези специфични изисквания няма да произтичат от нормативен акт, както е редно. А допълнителни изисквания съвсем, съвсем нямате право да посочвате. Но вие не се притеснявате. Знаете, че няма орган, който да контролира провеждането на конкурсите. Знаете, че никой не може да обжалва обявлението. И така с този ход сте елиминирали 80% от потенциалните кандидати, особено ако сте посочили предпочитана специалност. Затова не е учудващо, че има много конкурси с един, двама – трима кандидати.
Трето: Още на етап допускане комисията може да вземе решение, че професионалният опит на даден кандидат не е точно професионалният опит за същата длъжност. Тълкуванието дали е точно опит за тази длъжност е субективно и го прави само комисията. Така кандидатите намаляват още.
Четвърто: Провеждате тест, в масовия случай това е начинът за провеждане на конкурса. Знаете, че няма стандарти за тестовете, освен да са затворени въпроси. Слагате няколко въпроса, които са объркващи и какъвто и отговор да бъде даден го отбелязвате като неточен. Знаете и че кандидатът няма право да види теста си и няма как да разбере къде е сбъркал, така че спокойно можете да отбележите като неточен още някой и друг отговор.
Пето: ако са останали кандидати, които са събрали необходимия брой точки, следва интервю. О, да. Задължително им се задават едни и същи, предварително формулирани въпроси. Знаете, че имате право на мнение и членовете на комисията могат да дадат на когото искат каквато си искат оценка. Интервюто е напълно субективно нещо, но странно защо в българската администрация след четирите начина на провеждане следва и интервю, което е с оценки, но не е начин на провеждане. За по-сигурно правите следното: комисията има право да определи тежестта на оценките от интервюто и вие вземате решение, че тежестта на оценката от интервюто в сбора между интервюто и теста е 3 към едно в полза на интервюто.
Шесто: Класираме на първо място нашия кандидат. Кандидатите, които не са на първо и второ място имат право да подадат възражение, ама разбира се. Те подават възражението до вас, като орган по назначаване и вие отхвърляте възражението. Това е ваше право, а и знаете, че решението ви не подлежи на контрол.