През 1951 г. млада майка на пет деца на име Хериета Лакс посещава болницата „Джон Хопкинс“ с оплакване от вагинално кървене. При преглед известният гинеколог д-р Хауърд Джоунс открива голям, злокачествен тумор на шийката на матката. По това време болницата е една от малкото, които предлагат лечение на бедни афроамериканци.
Според медицинските досиета, г-жа Лакс е подложена на радиево лечение на рака на маточната шийка. Това е най-добрият подход към третирането на ужасната болест по онова време. Проба от нейните ракови клетки, взети по време на биопсия, са изпратени на д-р Джордж Гий, чиято лаборатория редовно работи с болница „Джон Хопкинс“. Години наред д-р Гий, изтъкнат изследовател на рак и вируси, събирал клетки от всички пациенти, които посещавали болницата, но всяка проба бързо умирала в лабораторни условия. С огромна изненада д-р Гий открива, че клетките на Хенриета Лакс не са като никои други, които е срещал до този момент. Нейните клетки не просто не умират, а се удвояват на всеки 20 до 24 часа.
Днес тези невероятни клетки, наречени „HeLa“ клетки, от първите две букви на нейното собствено и фамилно име – се използват за изследване на въздействието на токсини, лекарства, хормони и вируси върху растежа на раковите клетки, без да се експериментира върху хора. През годините те са използвани за тестване на ефекта на радиация и отрови, за изследване на човешкия геном, за тестване на действието на вирусите. Изиграли са решаваща роля в развитието на ваксината срещу полиомиелит.
Въпреки че Хенриета Лакс в крайна сметка умира на 4 октомври 1951 г., едва 31-годишна, нейните клетки продължават да оказват влияние върху света посредством медицината.
Превод и редакция: Нова България