Каква е истинската история и произход на Коледа? Днес празникът се фокусира върху честването на раждането на Исус Христос на 25 декември, но истината е, че много преди християнството да разкаже тази история и създаде празник, има и други езически традиции, които по някакъв начин по-късно се свързват и са в основата на нашата Коледа.
Сатурналиите били последният празник в римския календар и се празнували между 17 и 25 декември, шестнадесет дни преди януарските календи, когато към началото на зимата или през зимното слънцестоене слънцето достига своята най-ниска точка в небето и дните отново започват да се удължават, като по този начин се осигурява нов земеделски сезон. Според поета Катул, „това са най-красивите дни в годината. Посветени са на Сатурн, бог на митичния „златен век“, информира историческия портал Sobrehistoria.com. Наречен е така, защото в този рядък период хората са живели в мир, без да е необходимо да работят, и е бил свързан с природните цикли с промяна на сезоните или по-общо с течение на времето, всъщност божеството, съответстващо на Сатурн в гръцката митология, е Кронос, баща на Зевс и Титан на времето.
Религиозните обреди, характеризиращи празника се провеждали във Форума, последвани от един вид карнавал, белязан от най-пълната свобода на поведение, прегрешение и разврат. Ритуалът, посветен на Сатурн в Сатурналиите, започва с тържествено жертвоприношение в храма, посветено на божеството, запалване на свещи около свещената сграда и с назначаването на принц Сатурналий, известен още като „цар на шегата“, лицето, отговарящо за Празникът.
За да помнят и в знак на почит към равенството на „златните дни“ се давала свобода на робите, на които в тези дни беше позволено да празнуват със своите господари и дори да бъдат обслужвани от тях. Хората се разхождаха маскирани, докато това, което днес бихме нарекли улични артисти, импровизирали своите представления навсякъде. Разменяли се и малки подаръци и фигурки от теракота, восък или дори хляб, наречен „сигилярия“, който подсказва, че хората са подвластни на съдбата и играта на боговете.
Връщайки се в наши дни, ако преразгледаме съвременния коледен празник, е лесно да забележим как религиозните и фолклорни модели на Сатурналиите са запазени с неизбежната разлика и се припокриват, дори през хиляди години.
Размяната на подаръци, свещеният аспект на божественото тържество, спирането на работните дейности характеризират, както днес, Сатурналии и Коледа и показват как влиянията между културите са най-разнообразни и многообразни.
Римският фестивал на Сатурналиите завърши на 25 декември, деня на „natalis solis invicti“ или „раждането на непобедимото слънце“. През 274 г. е постановен от император Аврелиан като празник на зимното слънцестоене, а от 529 г., след като християнството става официална държавна религия на Римската империя, император Юстиниан превръща Коледа в граждански празник, дата за празнуване на раждането на Сина на Светлината. Изглежда обаче, че Христос не се е родил в края на декември, а в неуточнен есенен период, допълва БГНЕС. Поради състоянието на анархия, в която са действали, ранните християни са преместили Коледа във времето на Сатурналиите, за да привлекат възможно най-малко внимание към себе си, докато празнуват празниците си.
Сатурналиите, разбира се, отбелязвали, че Сатурн е богът на сеитбата (от латинското satus, след което името saturnus), защото слънчевата топлина е необходима, за да позволи сеитбата и началото на растежа на културите.
Едиктът на Константин от 313 г.., който установява толерантността сред религиите, присъстващи на територията на Римската империя, и Солунският едикт от 380 г., който обявява християнството за официална религия на империята, слага край на езическото тържество. Но има много паралели между римските и съвременните традиции. Това е съвсем очевидно по отношение на светлините и запалването на свещи около храма, посветен на божественост. В страни с католическа традиция свещите и светлините несъмнено са важен аспект на коледното тържество, както от религиозна, така и от светска гледна точка.
Заедно със Сатурналиите като един от езическите произходи на христианската Коледа, традицията на Юл, с келтски и викингски произход, е друго от езическите тържества, тясно свързани с нашите коледни празници.
Това е честването на зимното слънцестоене на народите от германски произход в Северна Европа, традиция, която и днес се празнува в Скандинавия и следователно е известна по някакъв начин като „Викингска коледа“. В юлската традиция се празнува краят на цикъла, пристигането на ново слънцестоене и по-специално поклонението и почитането на скандинавските богове – закрилници на плодородието ,Фрейр и Тор.
Сред юлските ритуали, извършвани от викингите, е било и жертвоприношение в чест на боговете, в допълнение към запазването на месото, за да може да се снабдява хората през студените месеци. Банкетите, пълни с храна и напитки, и централното ястие, juilskinka (коледната шунка), също са част от това тържество и ако се замислим, това е нещо доста подобно на това как се празнува Коледа в момента.
Празнува се и изгарянето на дънера Юл или „Юл рог“, дънер, който се пази през годината и изгаря по време на Юле, за да прогони злите духове. Освен това се вярвало, че ако пепелта се разнесе на полето, ще има добра реколта през новата година.
Жертвата на Юлската коза е друга от езическите традиции, която е свързана с Коледата, която познаваме. Този ритуал е посветен на бог Тор, който защитава човечеството на гърба на колесница, теглена от магическите овни Tanngnjóstr и Tanngrisnir, нещо,в което го превръща в Joulupukki – персонаж, подобен на Дядо Коледа.