Да отбележиш смъртта на югославския лидер Йосип Броз Тито в Скопие е като на кмета на Берлин да му хрумне да отбележи смъртта на Адолф Хитлер в Берлин. Същевременно това, от което се нуждаят България и Северна Македония в момента, е да се съсредоточат върху споровете за преговорната рамка за членство в ЕС и може би върху документ, който да допълни Договора за добросъседство.
Това казва българският външен министър Екатерина Захариева в интервю за германския в. „Ди Велт“. Разговорът с журналиста Саша Ленарц е посветен единствено на решението на България фактически да блокира началото на преговори със Северна Македония за членство в ЕС чрез липсата на съгласие за преговорната рамка заради настояването в нея да се включат двустранни въпроси. Министърът обръща внимание и на факта, че в македонските учебници българите все още се наричат „фашисти“, и пита „бихте ли приели, ако за германците все още се говори като за фашисти в днешни учебници“.
Неодобрение за последното отново бе изразено днес от германския министър за европейските въпроси Михаел Рот, който в същия вестник, в коментар, посветен на 25 години от Дейтънското споразумение, сложило край на войната в Босна и Херцеговина, изразява (но този път без да споменава България) разочарованието си, че присъединяването на отделни държави стана „заложник“ на двустранни въпроси.
Социалдемократът Рот бе основен говорител на германската позиция в последните месеци, докато Берлин се опитваше да издейства начало на първата междуправителствена конференция (същинско начало на преговорите със Северна Македония) в рамките на германското председателство на Съвета на Европейския съюз, изтичащо през декември.
Интервюто започва с въведение за „странно изглеждащ спор, който бушува на Балканите“, в който България блокира преговорите „заради езика, историята и идентичността“.
Захариева повтаря и пред германска публика многократно изтъкваната позиция, че българската подкрепа за Северна Македония и членството ѝ в ЕС никога не е била безусловна и че трябва да се покажат видими резултати в Договора за добросъседство. Обяснява, че македонските власти обясняват основно „какво няма да направят“ и дават „интервюта за всички медии десет пъти дневно“, а „емоциите трябва да се успокоят“. Сравнението между Тито и Хитлер следва задочния спор с кмета на Скопие Петре Шилегов, след като градът организира изложба на споменатата годишнина. Тогава Захариева заяви и че възхвалата на Тито няма място в ЕС.
Казва, че смесената българо-македонска историческа комисия не бива да се „инструментализира“ за политически цели. Тя обаче говори и за инфраструктурата – за проблемите с Паневропейския коридор 8, който би трябвало да свърже Адриатическо и Черно море през Албания, Северна Македония и България. Закъсненията са „огромни“ и „не само България забеляза това, но и международните институции, които финансират проекта“, загубили 130 млн. евро.
Тя не навлиза в подробности, но отново говори за „административни бариери, създадени за инвеститори, които биха създали работни места в региона“, за програмата за културно и образователно сътрудничество, предложена от София, която Скопие още не коментира.