Моите впечатления са, че по време на разговорите колегите от Скопие се държаха така, все едно България е кандидат, а не те, коментира вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов по време на изслушване в парламента за позицията на България по Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС.
Гражданите на Република Северна Македония би следвало да зададат въпроса на своето правителство – „Защо водихте такава политика, която доведе до това, че преговорите не започнаха“, смята Каракачанов. Заявявали сме многократно, че ние сме за разширяването на ЕС със Западните Балкани, но това не може да бъде безусловно, че няма как да се разчита, че някой отвън ще притисне България и ще я принуди да си смени политиката и да промени решението на парламента и правителството, посочи вицепремиерът.
Според него от Скопие може би са смятали, че ЕС е като Съветския съюз. Така разчитаха, че и в ЕС някой ще притисне България и ще я принуди да отстъпи, коментира той. Натиск под формата, която те си го представят, към България не е оказван, категоричен беше Каракачанов. Задавали са ни въпроса „с какво можем да бъдем полезни“, така се държат партньори, заяви министърът. Оттук нататък следва колегите от Скопие да си вземат необходимата поука, имат две алтернативи – или сядат да говорят честно, без мурафети и инатлъци, или да се очертае дълъг период на изчакване, смята Каракачанов. Не е приемлив вариантът и за нас 28 години да спорим, както го направиха с Гърция, допълни той.
България се държа кооперативно до последния момент, защото има своята ясна отговорност, която е поела по принцип – да бъде фактор на стабилност, мир и ред на Балканите, заяви вицепремиерът.
Ние оказваме подкрепа, те ни отвръщат с „нож в гърба“, коментира Каракачанов, като припомни, че именно България е била държавата, която първа е признала независимостта на Република Северна Македония.
Какво получаваме като отговор – неискреност, откровено антибългарска политика, антибългарска политика, която се свежда не само до езика на омразата, който се възпитава през образователната система, през медиите, през културните ведомства, представяйки неверни и изкривени факти от историята, и се опитва да представи българина едва ли не като враг и противник на държавата, която ние първи признахме, заяви Каракачанов. Освен тези опити дипломацията на Република Северна Македония в международен план се опитваше да наложи две линии на поведение – да се даде негативен образ на България в европейските страни и в страните от НАТО, а втората – през международните институции да се налага тезата и политиката за признаване на т.нар. македонско малцинство в България, посочи той.
Спрямо България имаше лицемерна и враждебна политика и всички ние се надявахме, че от договора с 2017 г. нещата ще започнат да се променят, каза още той. Едва ли някой е бил наивник и е смятал, че ще стане за няколко месеца, но смятахме, че, насреща си имаме правителство, което, след като декларира добри намерения, ще провежда и такава политика, допълни Каракачанов, цитиран от БТА. Но след подписването на договора в Преспа, политиката на Република Северна Македония отново започна да си „показва рогата“, ескалацията на говора на омразата нарасна, а след влизането на Република Северна Македония в НАТО работата на историческата комисия беше блокирана, смята министърът. Той отбеляза също и административни пречки пред български инвеститори, както и че коридор номер 8 на практика бил блокиран.
Красимир Каракачанов подчерта, че българската позиция по време на преговорите се е базирала само на договора за приятелство и доброръседство от 2017 г. , както и на рамковата позиция на българското правителство, потвърдена от Народното събрание под формата на декларация.