Карта показва страните, които биха били най-малко засегнати от последиците от глада, причинен от ядрена война, според конкретна симулация, пише изданието Newsweek, цитно от Труд.
Тъй като конфликтите по целия свят не показват никакви признаци за скорошен край, много се говори за ядрена война на международната сцена.
Ядрена експлозия и нейните ефекти от радиация, топлина и взрив ще доведат до опустошителна, широко разпространена смърт бързо, но също така ще има огромно въздействие върху доставките на храни, предвид промените, които ще причини на атмосферата, повърхността, океаните и способността за международна търговия.
Около 6,7 милиарда души ще умрат от глад, според модел, проучен преди това от Nature Food, списание за изследване на производството на храни.
Държавите, в които няма да има загуба на население, включват Аржентина, Бразилия, Уругвай, Парагвай, Коста Рика, Панама, Хаити, Австралия, Исландия и Оман, според проучването.
В тези региони (оцветени в зелено на картата на Newsweek), „консумацията на храна може да поддържа текущата физическа активност в тази страна.“
Това се противопоставя на части от света, които биха преживели смърт в резултат на глад (оцветени в червено на картата на Newsweek), които включват САЩ, Канада, по-голямата част от Европа и Русия.
Има някои нации, които не биха страдали от глад, но биха видели, че приемът на калории намалява до такава степен, че това „би накарало хората да отслабнат и ще се поддържа само заседналата физическа активност“.
Този сценарий, разглеждащ теоретично втората година от ядрената война, се основава на „частен случай“, при който 50 процента от зърното за добитък ще се използва за човешка храна, а останалите 50 процента за храна и отглеждане на оцелелия добитък.
За сравнение, другите сценарии са „вариант с добитък“, при който животновъдството продължава, и „вариант без добитък“, при който всичкия добитък се убива през първата година и 50 процента от зърното се използва за човешка консумация.
И трите сценария, които използват данни за състоянието на населението и средния калориен прием от 2010 г., не предполагат международна търговия.
В „случая с частичния добитък“ 312,2 милиона души в САЩ биха умрели от глад – тоест 98 процента от населението.
Миналата година проучване, публикувано в списание Physics of Fluids , изчисли къде в една сграда може да е най-безопасно да се укрие човек в случай на взривяване на ядрена бомба наблизо.
Ако приемем, че сградата не е в огненото кълбо на взрива, в което всичко и всички биха се изпарили, основната опасност, различна от радиацията, е масивната взривна вълна, която идва след експлозията. Проучването установи, че най-доброто място за подслон е в здрава сграда в далечния край на стаята от всяка врата или прозорец и в идеалния случай в ъгъл.
Проучването идва след като бившият руски президент Дмитрий Медведев каза, че новоизпитаната в битка ракета на Русия е непроницаема за западната противовъздушна отбрана и може да достигне европейски столици за минути.
„Европа се чуди какви щети може да причини системата, ако главите са ядрени, дали е възможно да се свалят тези ракети и колко бързо ракетите ще достигнат до столиците на Стария свят“, написа Медведев в Telegram. „Отговорът: пораженията са неприемливи, не е възможно да се свалят със съвременни средства и говорим за минути.
По-рано този месец Путин одобри промени в ядрената доктрина на Русия, които включват намаляване на прага за ядрен отговор.
Преди това Русия предупреди за ядрен отговор, ако „самото съществуване на държавата е застрашено“, въпреки че мнозина спориха какво означава това.
Ревизираните насоки сега се отнасят до „критична заплаха“ за „суверенитета“, както и за „териториалната цялост“ на Русия и Беларус.
В параграф 10 се казва, че Русия ще възприеме агресията на всяка държава от блок или съюз като агресия на тази коалиция „като цяло“. В параграф 11 се казва, че агресията срещу Русия „и/или нейните съюзници от всяка неядрена държава с участието или подкрепата на ядрена държава се счита за съвместна атака“.