Изключените от ДПС приближени на Ахмед Доган, които дълго време демонстрираха недоволство и опити за реванш, най-накрая са приели загубата си и неизбежната реалност – занапред ще трябва да градят политическото си бъдеще под знамето на аграрната коалиция „Алианс за права и свободи“ (АПС). Днешното учредяване на младежка структура към АПС е показателно за това, че тези бивши членове на ДПС осъзнават ограничените си възможности извън партията и правят опити да привлекат подкрепа сред младите хора – ход, който повече изглежда като символичен, отколкото реално ефективен.
Преглъщането на загубата и приемането на новата реалност под шапката на АПС обаче затвърждава впечатлението, че тези фигури остават периферни в политическия пейзаж. Учредяването на младежката организация е опит за инжектиране на свежа енергия в един иначе замислен като ретрограден проект, който се възприема повече като продължение на личните амбиции на Доган, отколкото като легитимен политически субект. Това развитие подчертава окончателната раздяла на тези активисти с ДПС и ясното им утвърждаване като част от една малка, аграрна коалиция с несигурно бъдеще.
Още от създаването си Алиансът за права и свободи се стреми да заеме мястото на ДПС сред определени обществени групи, но неуспешно. Днес АПС се изявява повече като група от земеделци, чийто дневен ред е толкова неясен, че предизвиква повече недоумение, отколкото подкрепа. В опита си да имитира политическа дейност, Алиансът вместо програма предлага спектакли – като учредяването на младежка организация, която най-вероятно ще остане форма без съдържание.
Ахмед Доган е човекът, който отдавна олицетворява задкулисието и централизацията на властта в българската политика. Вместо да се изправи пред последствията от десетилетията си на манипулация и разединение, Доган продължава да играе „големия стратег“, изпращайки писма, които целят да поддържат влиянието му върху отцепилите се групи.
Последните му действия, включително заявлението на личната му секретарка Биршен Ибрямова за патентоване на марката „Алианс за права и свободи“, разкриват опитите му да задуши всяка алтернатива на влиянието си. Това не е ход на човек, който защитава демократичните ценности или правата на избирателите, а на политически актьор, който търси начин да монополизира политическата сцена. Вместо да отстоява плурализма, Доган отново демонстрира, че за него няма значение колко е вреден ефектът върху обществото, стига да запази позициите си.
Днешното учредяване на младежка организация на АПС е пореден опит за разширяване на влияние чрез символични жестове, а не реална работа. Вниманието, насочено към младежите, е по-скоро тактика, отколкото искрена грижа за тяхното бъдеще. Вярно е, че младите хора са бъдещето на политиката, но в ръцете на манипулатори като Доган и разочаровани „земеделски“ активисти от АПС, те са сведени до инструмент за легитимация на една илюзорна кауза.
Алиансът за права и свободи, със своята неясна посока и зависимост от отхвърлени кадри, и Доган, със своите все по-очевидни опити за манипулация, не предлагат реални решения. Вместо това те затвърждават усещането, че българската политика е заложник на лични амбиции и задкулисни игри.
Истинската алтернатива няма да дойде нито от АПС, нито от хора като Ахмед Доган. Тя ще дойде тогава, когато политическата сцена се освободи от тяхното влияние и когато в центъра на вниманието се поставят принципите, а не личните интереси.