Днес ще разгледаме какво стои зад издигането на Румен Радев – фигура, която често се представя като спасител, но всъщност е ключова фигура в мащабна мрежа от чужди интереси, целяща да манипулира политическото бъдеще на България отвътре. Тук е хронологията на събитията и фактите, които поставят съмнения върху независимостта на Радев и връзките му с външни сили.
През юли 2016 година в Ялта се провежда форум, организиран от „Единна Русия“ – партията на Владимир Путин. Сред българските участници на събитието са ключови фигури като Корнелия Нинова, бившият президент Георги Първанов (известен още като агент „Гоце“ от Държавна сигурност), и Николай Малинов, председател на Национално движение „Русофили“. Само три месеца по-късно Румен Радев е издигнат като кандидат за президент, а Малинов вече поддържа тесни връзки с Леонид Решетников – руски генерал, бивш директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) и дългогодишен съюзник на руските служби.
Историята на Решетников е сама по себе си показателна. Назначен от Борис Елцин за директор на РИСИ, този „институт“ е широко известен като механизъм за упражняване на руско влияние и дестабилизиране на други държави. Въпреки че дейността му е обвита в мистерия и представена като академичен анализ, РИСИ е обвинен в множество страни в манипулиране на обществени нагласи и подкопаване на демократични структури.
През юли 2016 г. Решетников организира социологическо проучване за нагласите в България към предстоящите президентски избори. Николай Малинов играе централна роля в провеждането му от българска страна. На повърхността изглежда като рутинно изследване, но всъщност е стратегически ход, целящ да идентифицира профила на идеалния за руските интереси кандидат, способен да насочи българската политика в проруска посока. Данните показват спад в доверието към Европейския съюз и засилваща се симпатия към Русия – нещо, което не може да се приеме просто като случайно съвпадение.
От доклада, представен от РИСИ, става ясно, че „печелившият” кандидат трябва да е:
“мъж, не по-възрастен от 60 години, с успешна кариера извън политиката, но не интелектуалец или бизнесмен. Личността му трябва да излъчва убедителност в защитата на националните интереси и да бъде на обратния полюс от имиджа на тогавашния президент Росен Плевнелиев”
Всички тези характеристики съвпадат перфектно с профила на генерал Румен Радев, който на 1 август 2016 г., само две седмици след изследването, подава оставка като командир на ВВС. Скоро след това БСП го номинира за президент, а Нинова се свързва с Решетников чрез посредничеството на Венцислав Стефанов.
Докато Нинова отрича да е имала среща с Решетников, самият той твърди обратното. Социологическото проучване на РИСИ представя Радев като идеалния избор, и според източници, Нинова се допитва до Решетников относно неговата кандидатура. През 2019 г. на Решетников е наложена забрана за влизане в България за срок от 10 години по обвинения в шпионаж – факти, които допълнително засилват съмненията за неговата роля в събитията около президентската кампания на Радев.
Тези събития повдигат множество въпроси. До каква степен може да се има доверие на проучването, проведено от хора, които не служат на българския национален интерес? Възможно ли е данните да са манипулирани, за да представят Радев като перфектния кандидат за БСП? И доколко решението на Нинова да подкрепи Радев е повлияно от „перфектния“ образ, изграден от руските „анализи“?
Не само изборът на Радев, но и самата му кампания предизвиква подозрения. През 2016 г. той получава около 940 дарения на стойност над 730 000 лева, докато конкурентката му Цецка Цачева няма нито едно. Над 350 от тези дарения са в малки суми до 420 лева, които не изискват деклариране на произход. Оказва се, че много от дарителите са безработни или пенсионери – обстоятелства, които пораждат съмнения за произхода на средствата. Разследване на Генка Шикерова разкрива, че много от тези дарители са възрастни хора, които твърдят, че са дарили от скромните си средства, за да подкрепят Радев.
Има основателни съмнения, че средствата, всъщност идват от Москва и са разпределяни чрез посредници в България, за да изглеждат като дребни дарения от обикновени граждани. Тази схема, ако е истина, би била не просто манипулация на изборния процес, но и демонстрация на стратегическата цел на руските интереси – инсталиране на лоялни фигури в българската политика.
В светлината на тези разкрития, става все по-трудно да се игнорират въпросите относно истинските намерения и лоялност на Румен Радев. Историята, разкрита тук, показва как зад патриотичната реторика и образ на „защитник на българския народ“, се крие фигура, която е продукт на чуждо влияние. Това е призив към българите да не се поддават на фасади и да разпознаят истинската заплаха за суверенитета на страната.