„Единството е сила“ ще бъде слоганът на кампанията за присъединяването на страната ни към еврозоната. Така е решило жури на нарочен конкурс, обявен от Министерството на финансите. Автор на предложението е художникът Георги Георгиев-Аршата. Той е едва на 24 години и все още не се е дипломирал от Националната художествена академия. Още отсега обаче преподава на ученици от Математическата гимназия и на деца от детска градина в родния си Пловдив.
Фразата той избрал от легендата за хан Кубрат, която се учи още в училище. Според нея ханът показал на синовете си сноп пръчки, които трудно могат да се счупят, щом са накуп. Казвайки „Единството е сила“, ние ставаме единни с ЕС и с единна валута, обяснява художникът. Изработеният от него знак комбинира три елемента – знака на еврото, трикольора и лицето на европейската монета.
Проблемът с логото е, че фразата „Единството е сила“ е фашистки лозунг, повтарян от Бенито Мусолини, пише в. „Филтър“. Дучето на младини е последовател на Маркс и Енгелс. Известно време дори е секретар на социалистическите профсъюзи и участва в редактирането на два леви вестника.
Постепенно обаче прави завой надясно и през 1919 година повежда движение, което се консолидира като Национална фашистка партия. Лозунгът на формацията е „Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо срещу държавата“. Самата дума фашизъм пък идва от т. нар. „фашио“ – сноп пръчки, които олицетворяват единение, воля, власт. Точно с такива пръчки Кубрат дава урок на синовете си, като ги чупи една по една, а те се мъчат да скършат целия сноп. Пръчките като метафора за сила присъстват в различни култури, лошото е, че Мусолини изрича фразата, харесана за слоган по време на кампанията за присъединяването ни към Еврозоната.
Целта на тази кампания, която ще бъде проведена от Министерството на финансите, не е да поражда дебат за или против еврото, а да информира и да се бори с дезинформацията, както и да отговаря на потребителски въпроси от гражданите и от бизнеса, обясниха от ведомството, на Асен Василев.
Там може да са наясно с бюджета, кредитите, инфлацията и лихвите, но очевидно имат сериозни пропуски в историческите си познания.