Борисов дълги години ряза лентички, а сега Кьовеши разследва
Прокуратурата на ЕС разследва проекти, с които ГЕРБ се хвалеше, Бойко Борисов режеше ленти, а българската прокуратура така и не се заинтересува. Рибарското пристанище “Карантината” във Варна, санирането на панелките, обновеният столичен център – за всички тях са харчени милиони европейски средства, отпуснати на България по различни програми. Вървят и други проверки – на два проекта за обновление на железниците, също и на тецове, свързани с Христо Ковачки, заради измами с емисии на парникови газове.
Как ще се отрази на местните избори
Разследванията на общински проекти обаче са в годината на местния вот, насрочен за 29 октомври. В други години на избори българската прокуратура е била особено активна. Сега обаче ръководеното от и.д. главен прокурор Борислав Сарафов обвинение се спотайва. Изглежда, че този път не е сработил придобитият при други главни прокурори условен рефлекс да се вадят бухалките преди избори. Европейската прокуратура няма такива привички, но разследванията ѝ неминуемо ще повлияят на предизборните кампании, които започват през септември.
София и Варна, където се проверяват проектите за ремонта на жълтите павета и за рибарското пристанище, са ключови и битките за тях ще бъдат люти. От години ГЕРБ държат монопола върху тези областни центрове, както и в Пловдив и Бургас. Този път, освен обичайните кандидати на партии, се очаква да се включат и свързвани с президента – бивши министри от служебните му кабинети. Наскоро по БНР депутатът д-р Ивайло Митковски (ПП-ДБ) коментира, че изборите във Варна ще бъдат едни от най-оспорваните не само заради големите местни икономически интереси, но и заради геополитически интереси. “Ще се намесят и задгранични интереси, защото една от най-големите резидентури на една воюваща държава е точно във Варна”, отбеляза ортопедът, без да назове конкретно Русия.
Следващият кмет на Варна?
По сигнал на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) европейските прокурори започнаха разследване на рибарското пристанище във Варна – онова, от което премиерът Бойко Борисов беше така очарован през януари 2021 г. и за което Брюксел осигурява 8 млн. лева (без ДДС). Същата година през юни започна работа Eвропейската прокуратура и публикуваното тогава разследване на журналиста от “Дневник” Спас Спасов освети големия проблем – рибарско или друго пристанище в местността “Карантината” не е имало. Такова се е появило с получаването на средствата по Eвропейската програма за морско дело и рибарство, която обаче не разрешава инвестиции в новопостроени пристанища или новопостроени рибни борси – a само в съществуващи.
За случая с порта Антикорупционният фонд сезира ОЛАФ през март 2021 година. Портних влезе в конфликт с европрокурорите, след като гръмко обяви действията им за поръчкови, а себе си – за жертва на политическа репресия. В отговор от институцията коментираха, че “трима европейски прокурори от различна държава членка оценяват и утвърждават всяко предложение на европейския делегиран прокурор за вземане на решение по дадено дело”.
Под краката на варненския кмет, който сменя руското гражданство за български паспорт малко преди да заеме кметския пост през 2011 г., запари отрано. Прокуратурата на Иван Гешев “пропусна” проекта за рибарско пристанище, но през април м.г. обвини кмета, довършващ третия си мандат, за скъсаната фекална тръба във Варненското езеро. Тръбопроводът също е изграден с европейски пари – на предприсъединителната програма ИСПА, и едва при третия си ремонт е закопан под дъното. Но пък цяла комисия удостоверила, че това е било направено по-рано. Портних е разследван и за престъпление по служба заради действията си в казуса с акциите на Международния панаир-Пловдив.
Макар да е на прицела и на българската, и на Европейската прокуратура, варненският кмет така и не е сменен като областен координатор на ГЕРБ. Но ако Бойко Борисов държи на Варна, едва ли ще го номинира за четвърти мандат. ПП-ДБ още не са обявили официално своя кандидат – Благомир Коцев (ПП) или Стела Николова (ДБ), а за президентска номинация се върти името на служебния министър на туризма, преди това депутат от ПП Илин Димитров.
Жълтите павета и санирането
През всичките тези 18 години, откакто Борисов и ГЕРБ управляват София и разпределят нейните милиардни бюджети, не се намери прокурор, който да провери дали обществена поръчка не е манипулирана в полза на определен изпълнител. Очевидно държавното обвинение не вижда и капка корупция в действията на Столична община и нейните дружества при закупуване на автобуси за градския транспорт, на пейки и кошчета за боклук, на филтри за комини, в твърде скъпите ремонти на улично осветление, на общежития и т.н
Още миналата есен обаче Европейската прокуратура се самосезира по публикации в медиите и започна разследване за корупция и злоупотреба със средства на ЕС, отпуснати за възстановяването на историческия център, включително жълтите павета. Щетите се изчисляват на 3 млн. евро. Обновлението на Зона 4 от центъра бе поверено все на добре познати на ГЕРБ пътни фирми, печелили големи поръчки – първо на ПСТ Груп, които прекратиха работа след година, после на “Трейс”. Резултатът е хем некачествено изпълнение, хем оскъпен проект. Повторното пренареждане на жълтите павета заради калпаво изпълнение – или ремонт на ремонта, патент на Столична община още от подновяването на “Граф Игнатиев”, е важен тест точно преди местните избори и неяснотите около това дали в столицата ГЕРБ ще играе за победа или само за участие.
Очакват се арести?
Възможно е разследванията на европейските прокурори да доведат до отстраняване на кметове или арести, както се случи в началото на август с кмета на Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП). Той беше задържан в рамките на разследване за саниране на жилищни сгради. Европейското финансиране е 169 000 евро, осигурено по време на третия кабинет на Бойко Борисов. През годините е имало сигнали за злоупотреби в програмата за саниране, за която бяха изразходвани близо 2 милиарда лева, но прокурорските проверки не ги потвърдиха. В Плана за възстановяване и устойчивост са заложени още 408 милиона лева за саниране. През 2017 г. разследвания на “Биволъ” и Mediapool разкриха успешния семеен бизнес в този сектор на рода́та на бившия министър и депутат от ГЕРБ Делян Добрев.
Европейските прокурори едва ли ще спрат дотук. През 2022 г. съобщиха, че работят по 98 случая, свързани със съмнения за злоупотреба с европейски средства в България, като вероятните щети се оценяват на 427 млн. евро. Българската прокуратура погреба кражбите и разхищенията на няколко партийни върхушки и причинените от тях национални катастрофи. За осъдени за корупция по високите етажи на властта българското общество ще се надява на европейската.
