Въшната политика на Орбан: от два стола – на земята

Най-четени

Loading

Процесите в унгарския парламент често се случват изключително бързо. Когато премиерът на страната Виктор Орбан реши, че нещо трябва да се придвижи бързо, депутатите приемат десетки закони в късните часове на вечерта. Понякога държавният глава дори подписва законите веднага, за да могат да бъдат публикувани в Държавен вестник максимално бързо. 

Случаят с гласуването за или против присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО обаче е различен. Вместо ратифицирането да отнеме часове, то се проточва вече месеци наред. Планираните гласувания бяха отменяни отново и отново. Най-сетне депутатите в Будапеща с голямо мнозинство одобриха приемането на Финландия в Алианса. Това обаче не се случи за Швеция. И към момента не е ясно кога ще се проведе гласуването за присъединяването на Стокхолм към НАТО.

Унгария играе тази игра вече близо десет месеца. Тя е и единствената държава членка на НАТО освен Турция, която чрез такива политически маневри блокира потенциалното присъединяване на двете скандинавски държави към Алианса. За разлика от Турция, която има конкретни изисквания към Финландия и Швеция – да екстрадират опоненти на турския режим, Унгария не преследва подобни ясни цели.

 

От два стола – на земята

Руската война в Украйна сложи край на външнополитическата стратегия на Виктор Орбан, която почти изцяло беше диктувана от икономическите интереси и се стремеше към сътрудничество както със Запада, така и с Изтока. От една страна, Унгария е все по-зависима от Русия и е една от европейските държави с най-близки отношения с Китай. От друга страна обаче Будапеща е притисната от НАТО и Европейския съюз, които ясно се разграничават от Москва.

Нестихващите спорове с Брюксел пък товарят икономиката на страната – ЕС блокира милиарди от фондовете си за Унгария заради обвинения в корупция. При това положение позицията на Орбан относно влизането на Финландия и Швеция в НАТО изглежда просто като отчаян опит да държи светлините на прожекторите върху себе си. Или пък просто злополучен рикошет, който само ще докара страната му до още по-голяма външнополитическа безизходица.

Въпреки това гласуването в полза на присъединяването на Финландия към НАТО може да е също толкова отчаян опит Орбан да демонстрира промяна и да запази позициите си. Неотдавна Унгария твърдеше, че няма как Финландия и Швеция да станат членове на НАТО, докато политиците от тези държави се изказват „некоректно“ по адрес на унгарската демокрация. В случая с Финландия тези притеснения явно отпаднаха, въпреки че никой политик в Хелзинки не е поднасял извинения на Унгария. Що се отнася до Швеция – някои кръгове в унгарското правителство продължават да твърдят, че шведските политици „обиждат унгарските гласоподаватели и Унгария“.

Каква е позицията на Унгария в НАТО?

В НАТО Унгария открай време се смята за една от най-противоречивите държави членки заради близостта си с Русия и антиукраинската си позиция. Орбан поддържа много близки отношения с Путин още от 2010 насам. И до днес унгарският премиер е предпазлив в осъждането на руската агресия. Унгария е и единствената държава, която граничи с Украйна, но не позволява износ на оръжия към нападнатата страна. Отношенията на Будапеща с Вашингтон пострадаха сериозно заради това решение.

Унгария от години блокира срещите на Комисията НАТО – Украйна. Причината: правителството на Орбан обвинява украинските власти, че потискат унгарското малцинство в Закарпатска област и нарушават правата им. Блокадите обаче най-вероятно са и жест към Москва, от чиито енергийни доставки Унгария е силно зависима. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче сложи край на блокадите на Будапеща и започна да свиква срещите на Комисията против волята на Унгария.

 

Унгария и „глобалното мнозинство“

Унгария се изолира и в Европейския съюз. Страната не просто е единствената, която отказва да окаже военна помощ на Украйна, но е и единствената, която пледира за свалянето на санкциите, наложени на Русия. Въпреки че Орбан, макар и с нежелание, гласува за повечето пакети от санкции. Правителството в Будапеща прави и други жестове на подкрепа към Москва – наскоро Орбан обяви, че заповедта за арест на Владимир Путин няма да бъде изпълнена на територията на Унгария.

Дори сред т.нар. „Вишеградска четворка“ Унгария вече е в изолация. Полша, Чехия, Словакия и Унгария преди бяха силен общ фронт в ЕС. Позицията на Будапеща за войната в Украйна обаче сложи край на сътрудничеството и дори доведе до огромен разрив между Унгария и Полша, с която дълго време бяха обединени в критиките си към Брюксел.

Не е ясно как Виктор Орбан ще успее да направи обратен завой във външната си политика. По принцип Унгария би подкрепила приемането на Швеция в НАТО, не спира да повтаря Орбан. В някои свои речи в последно време унгарският лидер намеква, че може и да се отдалечи от Русия. Отдавна се спекулира и за потенциална визита на Орбан в Киев.

За да не се чувства съвсем изолиран във външнополитическите си позиции, Орбан си създаде и нов термин – „глобалното мнозинство“. Когато заеме позиция, която не е споделяна от НАТО или ЕС, Орбан вече обявява, че е на страната на „глобалното мнозинство“.

 

Източник: Дойче веле

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

България на крачка от пълноправно членство в Шенген. Какво още е нужно?

България е на крачка от пълноправно членство в Шенген. Добрите новини дойдоха в петък от Будапеща, където вътрешните министри...

Вижте още