Държавата реши да принуди партиите и техните дарители да си казват вече и майчиното мляко, което може изобщо да откаже хората да даряват.
Това става ясно от пуснатите от Сметната палата актуализирани образци на декларации за произход на дарени средства за финансиране на предизборната кампания. Обновените документи са два – единият е за произхода на дарените средства, когато общият размер на дарението от едно физическо лице надхвърли една минимална работна заплата, а другия е за произхода на средствата, предоставени от кандидат или член на инициативен комитет.
Вероятно въвеждането на новите правила е заради историята с даренията на служители на „Нексо“ за „Да, България“. При нея стана ясно, че 15 лица от компанията са правили дарения като в рамките на две години – 2019 и 2020 г., са дарили 199 999 и 199 993 лв. Покрай скандала с даренията депутатите ог ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“ светкавично освободи от поста му председателя на Сметната палата Цветан Цветков. Той на свой ред обяви случилото се за политическа репресия и, че палатата не е политическа полиция. Веднага след това НАП обяви, че проверява физически лица по случая.
Изведнъж сега Сметната палата реши, че трябва да обнови декларациите, които всяко физическо лице-дарител, ще тряба да посочва.
Така например при посочване на договори (включително договори за дарение), фактури или други документи ще са длъжни да „посочват техният вид, номер (ако е приложимо), дата на сключване или подписване, както и данни за лицата, с които е сключен договорът или които са подписали или издали документите“. Ако пък посочат, че дареното е от наследство, то тогава ще трябва да се декларира изрично „година на придобиване и данни за наследодателя или наследодателите““.
Ако пък като произход на дареното се посочва спестявания, то тогава ще се декларариа „периодът, в който са натрупани спестяванията, както и данни за източника, а при посочване на доходи от търговска или трудова дейност, както и друг общоформулиран източник – периодът, в който са генерирани доходите, както и данни за работодателя или контрагентите“.
При посочване на дивидент нещата стават още по-сложни. Тогава ще трябва да „се посочват данни за юридическо лице или друго правно образувание – неговото наименование, ЕИК/БУЛСТАТ, а ако същото е регистрирано в друга държава – наименованието, регистрационният номер или друг идентификационен номер, под който същото е вписано в съответния регистър на другата държава и решение и неговата дата на компетентния орган за разпределяне на дивидента, дата на вписване на решението в Търговския регистър“.
Образците на декларации са публикувани на интернет страницата на Сметната палата в раздел „Контрол-избори“.
Те предвиждат не само подробно деклариране, но и наказателна отговорност при посочване на нещо невярно. Всяка декларация приключва с: „Известна ми е наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни обстоятелства.“
Източник: „СЕГА“