Партийната криза в България е толкова тежка, че днес, 48 дни преди поредните парламентарни избори, нито една политическа сила не води ясна кампания, която да й носи точки в битката за депутатските места. Нито една партия няма ясна стратегия какво да се прави в дните преди 2 април. Няма щабове, няма мозъчен тръст, който да ражда стратегии, а лидерска мисъл съвсем отсъства.
ГЕРБ е в цайтнот – там са заети да обясняват, че не познават Влади Горанов и хал хабер нямат защо той е посочен в “Магнитски”. Партията беше атакувана от Държавния департамент на САЩ докато бе заета с други вътрешнопартийни задачи – да се разграничи от пловдивския си кмет Здравко Димитров – Зико. На практика ГЕРБ се чуди доколко да се разграничи от Горанов и Зико – ако е малко, това няма да се хареса на партньорите, ако е много – това няма да се хареса на партията. И докато се чуди – кампанията ще е свършила.
БСП също не гради имидж, а го руши –
Нинова бе заета тези дни да гони нова партида хора,
партийният конгрес се превърна в място за физическа битка. След изгонените се появиха и напусналите – кметът на Перник си тръгна, с него още 50 души. Общинските съветници на БСП – Пловдив напуснаха партията – заедно с тях си тръгнаха над 100 членове на партията под тепетата.
БСП се опита да роди положителна новина – съобщено ни беше, че столетницата се „обединява с над 10 леви партии“, но дори не си направи труда да обясни кои са тези организации – реални ли са, един файтон хора ли са…. В същото време новата коалиция „Левицата“, в която влизат структурите на разпознаваеми леви лидери като Мая Манолова, Румен Петков, Татяна Дончева, Валери Жаблянов и Костадин Паскалев, вече се регистрира за изборите.
Незнайно защо ДБ и ПП извършиха под сурдинка най-важното събитие в дясното политическо пространство през последните 15 г. – изготвянето на коалиционно споразумение за съвместно явяване на изборите. Вместо да афишират единството, което би трябвало наистина да им помогне да атакуват първото място на 2 април, те предпочетоха да водят преговорите зад завесата и да обявят коалицията с 2 снимки и въздухарски текст – декларация „Продължаваме заедно“, в което прокламират, че „всеки е свободен да осъществи мечтите си“. Новата коалиция е под натиск – ако обединението не донесе повече от механичния сбор на двете структури от изборите през м.г., т.е. – 27.65%, – значи всичко се е провалило. Т.е. –
целта е висока, а симпатизантите не са убедени, че пътят е правилен
Липсата на свежи идеи в партийните редици личи по това, че три партии решиха по едно и също време да извършват едно и също действие – да говорят за референдум. “Възраждане” ще слага бариера пред еврото, Слави ще се бори за президентска република, а БСП ще прави референдум за „джендър идеологията” в училищата. Факт е, че говоренето за национално допитване има единствено предизборна цел, тъй като нито един от тези проектореферендуми няма как да се предвижи преди есента. Но такава внезапна и едновременна “любов” към националните допитвания е показателна за интелектуалното ниво в партийните централи. Какво да правим, трябва нещо да правим – ами да събираме подписи за референдум…. –
сигурно така се е родила и изчерпила идеята
Долу-горе в същата група би трябвало да се подреди и хрумката на ДБ и ПП да свалят държавния глава чрез импийчмънт в следващия парламент. Заканата е дълбоко мъглява, трудно осъществима и насочена към далечното бъдеще, но в същото време има ясен предизборен характер. Бързата негативна реакция на Радев срещу „партиите на войната“ на практика подпомага мобилизирането на десния електорат – т.е. това, което целят новите коалиционни партньори.
Има една партия, която реагира бързо и адекватно тези дни и тази реакции непремено ще обединят електората й – ДПС натовари за отрицателно време 4 тира с 5000 походни легла за бедстващите хора в Турция. Изключително адекватен ход. Лекият проблем е във факта, че не би трябвало да се чака бедствие с подобен размер, за да се прояви благотворителност и съпричастност. И не би трябвало да се лепят етикети ДПС на помощи, които се събират от електората.
На практика всички основни политически партии
не са готови за същинска кампания
и едва ли ще станат по-готови – те вероятно отново ще се надяват кампанията да бъде осъществена през електронните медии и в крайните квартали, през работодателите и фермите за тролове. Блестящи идеи очевидно липсват – като се премахне словесната политическа плява, отдолу лъсват празни обещания за далечното бъдеще, които би трябвало на теория да дадат бърз ефект – в рамките на кампанията. На практика обаче у нас нещата не се случват така – тук предизборната кампания официално е 1 месец, на практика е няма, а всеки скандал се ражда, развива и умира в рамките на 3 дни. Затова всичко, което се случва в момента, може да не окаже ефект върху гласуването на 2 април. Събитията, които могат да окажат влияние върху изборите, трябва да се случат във втората половина на март, но тогава едва ли ще има нов списък „Магнитски“, нито говоренето за референдуми ще окаже влияние.
Автор: ПЕТЬО ЦЕКОВ
Източник: „СЕГА“
