„Партии на войнолюбците“ и „Хора, които не разбират от военно дело, искат да ни въвлекат в ескалация“ – за пореден път държавният глава Румен Радев изрази общия си скептицизъм по отношение на предоставянето на военна помощ за Украйна.
Той отново застъпи тезата, че даването на оръжия на Украйна само ще налее „бензин в огъня“, като според него този конфликт няма военно решение.
За човек, който се гордее с кариерата си в Българската армия и критикува околните за това, че се изказват неподготвени, когато говорят за военно дело, думите на българския президент звучат… странно.
Не защото бивш военен говори за мир и апелира за невоенно решение на един конфликт, който вече е взел стотици хиляди жертви. А заради самото поставяне на идеята, че ако се спре даването на военна помощ за Украйна, войната някак магически ще свърши.
Още повече на фона на информациите, че Русия струпва нови сили в окупираните украински територии и видимо се готви за пролетна офанзива. Или данните от разузнаването, които Радев чете, казват нещо различно, или той сам има някаква по-различна идея за това как ще настане мир между Москва и Киев.
„Той не предлага мир, не предлага войната да се прекрати, той не предлага основното – Русия да напусне нашата територия. Той ни предлага да застанем на колене и да продължаваме да позволяваме нашите деца да бъдат убивани.“
Думите на Михайло Подоляк, съветник на украинския държавен глава Володимир Зеленски, по отношение на българския президент Румен Радев са една от най-тежките критики по негов адрес досега и отразяват огромната пробойна в тезите му по отношение на войната в Украйна – че те поне отчасти повтарят някои от основните опорни точки на Кремъл.
Истината е, че още от 2016 г. насам и предизборната кампания за първия му мандат като президент, Радев активно се опитва да балансира между идеята за „натовския генерал“ и сервилното отношение към руските интереси у нас.
И ако доскоро това беше един модел на поведение, който даваше на държавния глава възможност да лавира между различни социални групи, след началото на войната той все повече губи баланса си, залитайки в проруската посока.
Първо бяха коментарите в посока на възможно най-голям неутралитет на България, после дойде яркото противопоставяне срещу предоставянето на оръжейна помощ за Украйна, за да стигнем до опитите на служебния му кабинет да блокира усилията за откъсване на страната ни от енергийната зависимост от Русия.
Особено показателно е отношението към налагането на санкции срещу руски граждани и фирми, попаднали в черния списък на Европейския съюз.
Проверки на Mediapool и BIRD показват, че макар поне четирима санкционирани руснаци да притежават имоти и активи на българска територия, държавата не е направила нищо за замразяването им. Нещо повече, самата нормативна схема за замразяване на активи на санкционирани лица е направена по начин, който влиза в типичен „Параграф 22“.
Отговорната институция за прилагането на руските санкции в България е Националната агенция по приходите. Именно НАП осъществява обмена на информация с европейските институции и осъществява обезпечаването и принудителното събиране на вземания по решенията на институциите в ЕС.
Този механизъм е създаден преди 12 години, но така и не е бил приспособен да прилага европейските санкции, тъй като в българското законодателство не съществува процедура по „замразяване“, а по „запор“ на активи, което е различно. Същевременно с това от НАП не издават имената и имуществото на евентуалните санкционирани лица, защото това са лични данни.
Според Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който е един от водещите експерти по темата за санкциите срещу Русия и прилагането им на практика, една от причините тези разминавания да не бъдат изчистени, е именно отношението на българското правителство в момента.
„Не е изненадващо, че България, изглежда, не прилага санкциите на ЕС спрямо лица и компании от Руската федерация. Очевидно е, че българските власти не смеят, не искат, а и нямат процедурите и капацитета да прилагат санкциите. За това се чака сигнал от най-високо политическо равнище за каквото и да било действие, а такъв не само, че не идва в момента, но дори напротив – сигналите са, че българското правителство би искало да смекчи или отмени санкциите върху Русия“, коментира той пред Mediapool.
Ако ставаше въпрос за изолиран случай, човек би подминал тази липса на санкции с други обяснения – тромави процедури, неработещ парламент и т.н. Проблемът е, че имаме ясно натрупване.
Месеци наред президентът, лица от служебното правителство и близки до тях анализатори говореха за това каква страшна и студена зима ни очаква и как руският газ е единственото решение. Служебният министър на енергетиката Росен Христов активно се опитваше да върне България на масата за преговори с руския газов доставчик „Газпром“ и единствено отказът на московската компания попречи на тези му намерения.
Наскоро той отново се появи публично, за да обяви, че „Газпром“ са предявили искания за обезщетение към България, намеквайки сякаш за тежката цена, която страната ни трябва да плати заради решението си да не плаща за газ в рубли.
Междувременно Чехия и Германия вече са предявили своите искове към руската газова компания и според редица експерти правото е на тяхна страна. Все пак именно „Газпром“ едностранно промени условията по договора си с България и останалите европейски държави и пак „Газпром“ едностранно взе решение за спиране на доставките.
България е извършвала плащания по договора, просто те не са били приемани, защото са в оригиналната валута по договора – евро. Но ако човек съди по думите на министър Христов, страната ни е едва ли не обречена по това дело.
За да се върнем отново на твърденията на президента Радев и негови приближени за предоставянето на военна помощ за Украйна.
Първо оттам твърдяха, че това ще ни вкара във война с Русия (което не се случи), и второ, твърдят, че предоставянето на оръжия ще оголи българската национална отбрана – теза, която редица военни експерти (Тодор Тагарев, Велизар Шаламанов, Георги Цветков) оборват категорично.
Още повече – както стана ясно вече, България още в средата на миналата година е изпращала оръжие за Украйна, просто през посредници. И все още нито сме част от войната, нито някой е вдигнал мерника срещу нашата държава.
Напротив – изтощението на Русия и липсата на сили от нейна страна да продължава с експанзивната си политика, са най-добрата защита за страната ни в момента спрямо чужда агресия.
За съжаление тази война все още е далеч от приключване. Просто никой в Кремъл няма желание за подобно нещо, защото това ще означава своеобразно признаване на загубата и крах на мита за непобедимата Русия.
Така че може би е крайно време Румен Радев да отправи призивите си за мир и сваляне на оръжията в друга посока. Ако деескалацията и постигането на мир с дипломатични средства са наистина това, което той търси.
Автор: Стоян Попов
Източник: webcafe.bg
