В поредицата „265 истории за икономика“ ви представяме други два индикатора – брой аптеки във всяка община и население на една аптека средно за общината. Източник на данните зад тях е актуалният регистър на аптеките в България от сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата, както и базата на НСИ за средногодишното население за 2021 г.
Наличието на аптеки в близост до населението облекчава достъпа до лекарства и лечение. Общият преглед показва, че аптеките са концентрирани в големите и гъстонаселени общини, докато част от общините с множество малки и слабонаселени места на практика остават без лесен достъп до лекарства.
Общият брой аптеки в страната намалява – по последни данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) броят на аптеките в страната е 3 296, като приблизително една трета от тях са концентрирани в трите най-големи града – в София те са общо 740, в Пловдив – 212, а във Варна – 171. Броят на общините без нито една аптека е 20, а тези само с по една са 40. В сравнение с регистъра на аптеките от 2020 г., през 2021 г. аптеките са с 500 по-малко, като по-голямата част от свиването се дължи на големите градове.
Броят на аптеките обаче е по-показателен, когато е съотнесен към населението. Общо за страната на аптека се падат средно по 2087 души. Най-добре осигурени с аптеки са туристически общини като Несебър (393 души/аптека), Приморско (636 души/аптека), Царево (825 души/аптека) и Банско (869 души/аптека). Това може да се обясни с факта, че по време на туристическия сезон населението на тези курортни селища драстично се покачва, което създава нуждата от относително по-голям брой аптеки. Общините с най-много жители средно на една аптека са Добрич-селска (20 506), Тунджа (11 364), Аврен (9737), Джебел (9643) и Главиница (8832).
За първите две екстремните резултати вероятно са следствие от това, че административните им центрове – Добрич и Ямбол – са отделени в отделни общини, където са и концентрирани по-голям брой аптеки. В приблизително половината общини на една аптека се падат средно между 2000 и 4000 души.
Всички тези данни обаче не разкриват в дълбочина проблема с достъпа до аптеки в страната. Наличието на аптека в община не означава, че всички нейни жители могат лесно да стигнат до нея, предвид лошата свързаност и липсата на обществен транспорт в много от малките населени места. Възможно решение на този проблем би могло да се търси в обособяването на филиали на аптеки или мобилни аптеки, управлявани от помощник-фармацевт и работещи с ограничено работно време, които да обслужват нуждите на по-изолираните селища.
Това към момента обаче е неприложимо при действащата регулаторна рамка. Преди време правителството беше застанало зад идеята за поставянето на вендинг апарати с лекарства в малките населени места, но и това не би могло да се случи по закон. Подробни коментари на ИПИ по темата можете да намерите тук и тук.
Проблемът с достъпа до аптеки и лекарства в малките населени места все още остава нерешен. Потенциалните решения изискват облекчаването на регулациите, което би позволило развитието на някоя от гореспоменатите алтернативи, но подобна инициатива би могла да се осъществи единствено от парламента. Електронното здравеопазване, и по-точно – издаването на електронни рецепти, също може да облекчи достъпа на населението до лекарства, но и тази реформа през последните месеци изглежда спря.
Автор:Института за пазарна икономика (ИПИ).
Източник: „Дневник“