Всяко зло за тяснопартийните интереси е добро за страната! Така, актуализирайки една стара народна мъдрост, можем да оценим създалата се ситуация след като президентът Радев отново връчи третия мандат на БСП. При това за четвърти път след изборите на 4 април 2020 г.
Въпреки че самият Радев през последните месеци многократно призоваваше за редовно правителство, вече е почти сто процента сигурно, че отиваме на нови избори. Пети в рамките само на две години и четвърти предсрочни поред. България – „Израел на Балканите“, би казал някой политически зевзек. Но дори и израелците сме на път да надминем, защото те проведоха пет парламентарни избора, само че за три години и половина.
Всъщност Радев посочи два „тежащи“ от негова гледна точка аргумента за решението си да избере социалистите „в търсене на най-голям шанс за съставяне на работещо редовно правителство с ясна политическа отговорност“. Първият е способността на БСП да прави компромиси и да се коалира и управлява с идейни опоненти, да си партнира както със старите, така и с новите политически сили. Вторият – стремежът на партията към силна социална политика и укрепване на българския парламентаризъм.
Към този комплект може да бъде добавен и трети аргумент, който държавният глава няма как да назове, но за които всички се досещат. Като политик той дължи избирането си за президент и в известна степен преизбирането си на този пост на левия електорат и няма как да не се държи с уважение към него. Очевидно продължава да счита, че „хората от ляво са моето политическо семейство“. Независимо дали приписваните му амбиции да има свой политически проект, респ. да стане лидер на лявото пространство след няколко години са миризливи партенки или в тях има рационално зърно. Друг е въпросът, че самият Радев би бил един доста консервативно изглеждащ социалист, а не ляво прогресивен лидер, от какъвто нужда има България през 21-ви век.
На този фон няма как да не прави впечатление, че ръководството на БСП прие проучвателния мандат едва ли не със скърцане на зъби. В няколко телевизионни изяви фронтмени на Нинова бяха пределно ясни, че решението на Радев обслужва самия него и може да нанесе имиджови щети на партията. Защото тъй или иначе е видно, че за пореден път, по ред причини, правителство на БСП с третия мандат е „мисията невъзможна“. Същевременно ръководството на БСП ясно артикулира диаметрално противоположни оценки спрямо аргументите на президента. Освен че критикува служебното правителство заради войнолюбивия му според партията курс (за задвижване на покупката на още осем американски изтребителя и нежеланието на президента да наложи вето на закона за предоставяне на оръжия на Украйна), то обвинява кабинета и в провал на социалната политика. А за самия президент е запазено клеймото, че курсът му на управление води към „пълзяща еднолична власт“.
Ако оставим настрана миш-маша от повърхностни политически прогнози как Радев искал да извлече дивиденти в качеството си на хипотетичен ляв лидер от предизвестения провал на мандата, смесени с битовизми (връчил мандата на рождения ден на Нинова, за да я унизи), той на практика нямаше особено голям избор. Президентът беше в състояние на цугцванг. Това е положение в шаха, при което играчът, който е на ход, трябва да го направи, но всички възможни варианти са неизгодни. Нямаше как да връчи третия мандат, за който всъщност се заговори като спасителен още в нощта на изборите, на антисистемната партия „Възраждане“ или на все още стигматизираната като партия на корупцията и изборния туризъм ДПС.
Шансовете на „Български възход“ бързо намаляха, след като се видя че от октомври досега нямат ясна визия за бъдещето на България и са всеядни в името на властта. Мандат за тях щеше да означава и нова доза бензин в огъня на спекулациите за мераци на Радев за президентска република, каквито от неговия лагер вече няколко пъти отричат. И така, президентът трябваше да избира между БСП и „Демократична България“ (ДБ). След като ГЕРБ вече беше анонсирала подкрепа за правителство на ДБ в различни формати, а „Продължаваме промяната“ заяви плахо подкрепа да подобен кабинет, най-вече заради възможността да се озове в нещо като „програмна коалиция“ зад него заедно с архиврага ГЕРБ.
В един момент Радев като че ли даде знак, че е готов да връчи третия мандат на ДБ, още повече че очевидно не го смущаваше подкрепата на ГЕРБ, с която президентът очевидно стопли отношенията си. И въпреки че неотдавна нарече депутатите на ДБ „войнолюбци“ във връзка с решението на парламента за оказване на военна помощ на Украйна. Но последва прокурорската акция срещу НЕКСО, която макар да прилича по-скоро на пропаганден балон, извади на бял свят нелицеприятни въпроси за законово изрядни, но със спорна легитимност дарения от служители на компанията за предизборните кампании на ДБ. Всъщност неслучилият се мандат на формацията беше задушен в аванс от мечешката прегръдка на Борисов за тази идея (първо „назначи“, а после „оттегли“ Иванов като бъдещ премиер, вж. и исканията в кабинета да няма министри от ПП).
Добрата новина е, че с решението на президента, независимо какви са били калкулациите му, се прерязват в зародиш възможностите за връщане на ГЕРБ в управлението или най-малкото за временно реабилитиране на Борисов. До тях като нищо можеше да се стигне в замяна на програмната му подкрепа за кабинет на ДБ – сценарий, който до миналата неделя днес беше напълно възможен. Въпреки на пръв поглед добрите намерения на Христо Иванов и колегите му за правителство с техния мандат.
Сега на ход е БСП. Въпреки спекулациите, че провалът на мандата ще удари Нинова и обкръжението й заради проява на управленска немощ, нищо подобно няма да се случи. Защото никой не е очаквал тъкмо БСП да сформира правителство в рамките на този парламент. Съдбата на Нинова ще се реши на следващите парламентарни избори. Независимо какво говореха след 4 октомври, за тях се готвеха още от тогава всички партии.
В навечерието им е ясно, че една гнила евроатлантическата коалиция се провали. Ако не искат да висят отново на надеждите за третия мандат, партиите на промяната трябва да поработят много повече за сформиране в аванс на истинска антикорупционна коалиция. Само устойчиво редовно реформаторско правителство, създадено без зависимости от основния политически противник, може да пресече неблагоприятната тенденция, която се реализира на ръба на конституцията, България все по-често да се управлява от служебни правителства. При това непропорционално дълго спрямо формулираната им мисия, с патрон – сериозен политически играч, какъвто е президентът Радев, и в условията на отслабена партийна система.
Автор: Иво Инджов
Източник: „Дневник“
