Няколко избора за парламент и президент по света през тази година, както и развитието още през 2023 г. на продължителната предизборна кампания за президент на САЩ и за Европейски парламент могат да се окажат много важни за Европа и България. Състоянието на икономиката, инфлацията, безработицата, корупцията, сигурността, законността, мирът и войната ще са водещи теми навсякъде.
Насочваме вниманието към избори, които е добре да се следят с повишен интерес:
© Reuters
Турция
Особено важен е президентският вот в Турция в края на пролетта – не толкова заради съдбата на управлението на държавния глава Реджеп Таиип Ердоган. Въпросът е дали в амбицията си да продължи да доминира в политиката, икономическите и финансовите решения, религията, образованието и много други области той ще остави някакво пространство за опозицията в обществения живот. Победа или поражение на Ердоган ще са много важни и за отношенията с Русия, Сирия, Иран и Близкия изток като цяло, с ЕС, САЩ и Китай, влиянието на Анкара в Източното Средиземноморие, Западните Балкани, Кавказ, Централна Азия.
Хората в Турция са склонни да наричат всеки президентски избор исторически – но изборите през юни 2023 г. наистина ще бъдат исторически, коментира Ахмет Куру, професор по политически науки в държавния университет в Сан Диего, за платформата The Conversation Според него вече има подозрение, че потенциалните кандидати за президент са обект на прицел, като популярният кмет на Истанбул беше осъден на затвор през декември – присъда, която, ако бъде оставена след обжалване, ще му попречи да се кандидатира за каквато и да е политическа длъжност.
Ако Ердоган победи, той ще може да се представи като втория по важност ръководител на страната след Мустафа Кемал Ататюрк и основател на Турция от XXI век.
В случай на загуба на Ердоган някои вече се питат дали той ще признае резултата. Турция може да избегне такава драма, но подобна смята в Анкара може да се усети повсеместно. От съдебни действия срещу него и назначените от него държавни служители за предполагаеми злоупотреби до неговите приятели в бизнеса за предполагаема корупция.
Резултатът от изборите ще определи и бъдещето на отношенията религия-държава, като е възможно турската дирекция по религиозните въпроси, която контролира 80 000 джамии и основен съюзник на Ердоганда се окаже с ограничени правомощията, казва още Куру.
© Reuters
Гърция
Малко след това Гърция ще гласува на редовни парламентарни избори и засега изглежда, че консервативният премиер Кирякос Мицотакис ще ги спечели, но – за разлика от 2019 г. – неговата партия „Нова демокрация“ може да се окаже принудена да търси коалиционен партньор за управление.
Една от причините е, че във вота, който трябва да се състои до юли 2023 г., за пръв път от 1990 г. отпада правилото спечелилият най-много гласове да получава бонус. Това са 50 депутатски места, благодарение на които се цели по-стабилен парламент, отколкото произвежда една стандартна система за пропорционално разпределяне на 300 места в Атина.
Тепърва ще се види как политическата система на Гърция ще се справи с това предизвикателство. Правилото действа 33 години и бе променено със закон от крайната левица СИРИЗА през 2016 г., но влиза в сила сега. И то няма да се задържи – през 2020 г., скоро след идването на власт, „Нова демокрация“ го коригира с различна и доста по-сложна система на бонуси, която ще влезе в сила не по-късно от 2027 г.
Дали всичко това няма да забави процеса на взимане на решения в много динамични времена за Европа и света?
© Reuters
Полша
Поляците трябва да гласуват на редовни избори за двете камари на парламента през есента – някъде в края на октомври или началото на ноември. Управляващата от 2015 г. насам национал-консервативна партия „Право и справедливост“ ще трябва да положи много сериозни усилия да спечели този вот. Лидерите ѝ още в края на миналата година показаха, че са готови да отприщят националистическа, антибрюкселска, популистка и дори антигерманска реторика. Но не е сигурно, че тя ще им свърши същата работа, като в предишните случаи.
Водещата опозиционна партия на Доналд Туск, бившият председател на Европейския съвет, поддържа националния консенсус по въпросите на отбраната, атлантическите връзки със САЩ и помощта за Украйна. Но е критикувана антиевропейската позиция на властта и настойчиво се търсят отговори на спорните резултати и неуспехите в енергийната политика и откъде ще дойдат – и при кого ще отидат – десетките милиарди евро и долари, предвидени за бързо въоръжаване на армията.
Ако „Право и справедливост“ изгубят вота, това би оставило още по-изолиран Виктор Орбан в Унгария и би подобрило отношенията с Берлин. Има потенциал и Варшава да засили позициите си като гравитационен политически център за взимане на важни за ЕС решения в светлината на това, че Източна Европа, заради войната в Украйна, днес е с по-голяма тежест.
© Reuters
Кампанията в САЩ
Как ще заработи новият състав на Конгреса във Вашингтон ще се види още тази седмица, когато се конституират двете камари след частичните избори в началото на ноември 2022 г. От това зависи и доколко президентът Джо Байдън ще може да прокарва политиката си за САЩ и отношенията по света в следващите две години.
Това в значителна степен ще играе роля и в предизборната кампания за ноември 2024 г., която вече е в ход. Претендентите за Белия дом трябва да се заявят сега, за да имат време да наберат средства и съюзници преди да започнат първичните партийни избори през януари 2024 г. Националните конференции на демократи и републиканци, избиращи кой е техният кандидат, са през лятото на 2024 г., Джо Байдън може да си позволи да изчака, ако вече е решил, че иска още един мандат, но кампаниите на всички останали би трябвало да започнат не по-късно от лятото и началото на есента.
Всичко това няма да промени през 2023 г. съществено политиката на Вашингтон към НАТО, Украйна и Русия или търговските отношения с Европейския съюз и Китай, но може да разкрие процеси, които да се окажат решаващи сигнали за промяна от началото на 2025 г., когато в Белия дом и на Капитолия започват нови мандати.
© Reuters
Подготовката за нов Европейски парламент и Европейска комисия
След година и половина ЕС ще има нов парламент и състав на Еврокомисията и първите важни моменти от кампанията ще се случат още през 2023 г. Изборите, на които ще бъдат призовани да участват стотици милиони граждани на съюза, би трябвало да са през пролетта на 2024 г. Според резултатите през лятото на 2024 г. ще се определи и кой ще е председател на Европейската комисия, каква ще е нейната структура и кои ще са националните еврокомисари, а одобряването им обикновено е чак през есента.
Но през току що започналата година големите политически семейства на Европа, особено Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, либералите от „Обнови Европа“ и Зелените ще трябва да си изяснят каква кампания ще водят, ще имат ли единен кандидат (система, която не сработи през 2019 г. най-вече заради намесата на Еманюел Макрон), ще направят ли някои политически демонстративни действия като разграничаването от корумпирани национални лидери…
© Reuters
И още нещо
По света ще има важни избори в ключови за Африка и Азия държави с по над 200 млн. жители, но ефектът от тях за момента изглежда като не толкова пряко засягащ България.
Едната страна е Нигерия, където на 23 февруари предстоят президентски избори след осем години на държавния глава Мухамаду Бухари, поел управлението в първото мирно предаване на властта в страната. Той трябва да се оттегли след два мандата и това променя изборния пейзаж, защото едва за втори път след преминаването към гражданско управление през 1999 г. няма кандидат, който да е действащ президент. Заедно с други фактори това увеличава риска от липса на ясен победител, а балотаж досега не е имало и избирателната комисия ще разполага само със седмица, за да го организира. И всичко това в момент, когато мащабът на насилието, измъчващо Нигерия, не е виждан от края на гражданската война през 1970 г. насам.
Пакистан е страната в Азия, в която трябва да има важни парламентарни избори, но там дори не е ясно кога трябва да бъдат насрочени. Лидерът на опозицията, бившият премиер Имрах Хан, иск да спечели две трети от местата, за да промени конституцията и да управлява спокойно, но дали и как ще се задоволи с по-малко? Страната е в икономическа криза, екологична катастрофа и криза на доверието към властта. Вотът едва ли ще донесе отговор на неволите на Пакистан, който пак трябва да се договаря с Международния валутен фонд, защото без без допълнителен спасителен план няма да разполага с необходимата ликвидност, за да функционира държавата. И още нещо – никога не можете да се изключи от уравнението изборното насилие. Пакистан е залят от оръжия и е силно поляризиран, а преди седмици имаше стрелбата по Хан на митинг.
Източник: „ДНЕВНИК“