Корнелия Нинова може и да прилапа някой разкаял се бивш БСП-ар, но най-много ще й се получи прегръдка с Костадин Костадинов. БСП и „Възраждане“ си приличат вече твърде много, особено след последните си изцепки срещу промените в Закона за защита от домашно насилие.
Да, Кремъл им направи два отделни пакета опорки – Нинова срещу правата на децата, а Костадинов – срещу лошите НПО-та.
И двете тези обаче са свързани с един определен проблем на радикалите – неразбиране на правовата държава.
Нинова не разбира, че децата са хора
Лидерката на БСП размахва етикета „джендър“, но не е способна да посочи и един член, който по някакъв начин засяга каквито и да е въпроси, свързани с джендъра, Истанбулската конвенция или социалния пол. Въобще, „пол“ няма.
Проблемът, според нея, е че и деца под 14 години ще могат да се оплакват от домашно насилие и да съдят родителите си, като това отваря възможност за злоупотреби и манипулиране на подрастващи.
Разбира се, единственото, което законовите промени на Надежда Йорданова и Крум Зарков предвиждат, е да се даде възможност за всяко пострадало лице, независимо дали е навършило 18-годишна възраст или не, да има право да подава молба за защита, и да има право на служебен адвокат, ако е малолетно.
Може ли да се злоупотребява с това? Разбира се, както с всеки закон. Заради което има прокуратура, която да прецени дали да повдигне обвинение за престъпление, и съд, който да установи дали има извършено престъпление.
В глупостите, които изрича Нинова, се крие едно убеждение – че децата са собственост на родителите си и те могат да правят с тях каквото преценят. Децата обаче са човешки същества, и като такива имат базови човешки права. Всъщност в мотивите на законопроекта това се казва съвсем ясно – „правото на защита е човешко право, а не гражданско субективно право“.
Децата имат ограничения върху гражданските права – не могат да взимат някои решения, не могат да гласуват, да шофират или да употребяват алкохол. Но са човешки същества, а не собственост на родителите.
„Възраждане“ не искат НПО-та в Националния съвет
Разбира се, хората на Костадинов също обявяват текстовете за „анти-семейни“, и това е в голяма степен свързано с убеждението им, че родителите трябва да бъдат върховен властелин на децата.
Но в техните възражения се промъква и друга класическа путинофилска опорка – че се допускат НПО-та да участват в Националния съвет за проблемите с домашното насилие.
Какъв е този съвет? Орган, воден от вицепремиер, който включва редица ресорни министри (МВР, социална политика, и пр.), шефове на агенции (социално подпомагане, закрила на детето) и, разбира се, НПО-та.
Защо пък има неправителствени организации, много от които със сигурност получават и финансиране от грантове? Защото това е една форма на граждански контрол на институциите.
Те не са консерватори или крайнодесни
За Нинова и Костадинов това е напълно неприемливо – защото са радикали, чиято политика се базира на пряк противовес на базовите демократични ценности.
Когато става дума за закрила на децата, са налице права, които могат да влязат в противопоставяне – на децата и родителите, и правомощия, които да се сблъскат – на родителите и държавата. Никой не иска държавата да има пълен контрол над децата, а родителите – нулев. Но никой и не иска родителите да могат да държат децата си като роби, да ги бият, малтретират, или да управляват живота им напълно. Реалността показва, че има родители, които са способни на това. 935 са регистрираните случаи на домашно насилие над деца за 2021 г. Следователно, трябва баланс.
Затова и детето трябва да има право на своя защита, затова в Националния съвет трябва да има и представители на граждански организации. В едно демократично общество трябва да има разделение на основните власти и множество проверки за по-малките институции. Трябва да се гарантира, че нито държавата ще има пълен контрол върху децата, нито родителите ще могат да злоупотребяват със своите права върху тях.
Костадинов и Нинова не са леви или десни, независимо че за удобство и популизъм понякога подкрепят, на глас или в зала, леви или десни политики. Те са просто лидери на антидемократични формирования.
Автор: Борислав Кръстев
Източник: „Клуб Z“