В световен мащаб хората изпитват инфлация на нива, невиждани от десетилетия, тъй като скочиха цените на стоки от първа необходимост като храна, отопление, транспорт и жилища. И въпреки че, изглежда, наближаваме пик, ефектите може да се влошат. Ето какво разказва „Ройтерс“ в няколко обзора и прогнози. Как стигнахме дотук? С две думи: пандемия и война. Дългият и комфортен период на ниски инфлация и лихвени проценти приключи внезапно след удара от COVID-19, тъй като правителствата и централните банки поддържаха да не потънат блокираните от пандемията бизнеси и домакинства с трилиони долари подкрепа. Това спасително въже предпазваше работещите от нареждането на опашки за помощи, предприятията от фалит и цените на жилищата от срив. Но също така измести предлагането и търсенето извън нормата, както никога досега. До 2021 г., когато приключиха случаите на масово спиране на работа и глобалната икономика нарасна с най-бързия си темп след рецесията от 80 години, всички тези пари от стимули и помощи заляха световната търговска система.
Фабриките, които бяха бездействащи, не можаха да се „завъртят“ достатъчно бързо, за да отговорят на търсенето, правилата за безопасност на COVID причиниха недостиг на работна ръка в търговията на дребно, транспорта и здравеопазването, а бумът в темпото на възстановяването предизвика скок в цените на енергията.
Не стига това, ами и Русия нахлу в Украйна през февруари и западните санкции срещу големия световен износител на петрол и газ повишиха цените на горивата още повече.
Световната програма по прехраната изчислява, че допълнителни 70 милиона души по света са се приближили до прага на гладната смърт от началото на войната в Украйна. Организацията нарича това „цунами от глад“.
Разходите за внос на храни вече са на път да достигнат рекорд от близо 2 трилиона долара през 2022 г., принуждавайки бедните страни да намалят потреблението.
Какво се задава за храните през 2023 г.?
Комбинацията от суша или твърде много дъжд, войната в Украйна и високите разходи за енергия, изглежда, ще ограничат световното селскостопанско производство през следващата година, намалявайки снабдяването, въпреки че високите цени би трябвало да насърчават фермерите да увеличат посевите. Производството на основни продукти като ориз и пшеница е малко вероятно да попълни изчерпаните запаси – поне през първата половина на 2023 г. – докато културите за производство на хранителни масла страдат от неблагоприятно време в Латинска Америка и Югоизточна Азия.„Светът се нуждае от рекордни добиви, за да задоволи търсенето. През 2023 г. ние абсолютно трябва да се справим по-добре от тази година“, каза Оле Хоуе, директор на консултантските услуги в селскостопанската брокерска компания IKON Commodities в Сидни. „На този етап изглежда много малко вероятно това да се случи, ако погледнем перспективите за глобално производство на зърнени и маслодайни семена.“
- Докато наводненията в Австралия, вторият по големина износител на пшеница в света, през последните седмици причиниха големи щети на реколтата, която беше готова за прибиране, се очаква тежка суша да намали реколтата от пшеница в Аржентина с почти 40%. Това ще намали глобално свободните обеми пшеница през първата половина на 2023 г.
- Липсата на валежи в американските аграрни райони, където оценките за зимните култури са най-ниски от 2012 г., може да попречи на доставките за втората половина на годината.
- Цените на ориза се очаква да останат високи, докато експортните мита, наложени по-рано тази година от Индия, най-големия доставчик в света, останат в сила, казаха търговци. „Ако се случи производствен шок в някоя от страните с най-голям износ или внос, това наистина може да обърне пазара с краката нагоре“, каза базиран в Сингапур търговец в международна търговска компания.
- Перспективите за царевицата и соята в Южна Америка изглеждат добри за реколтата й в началото на 2023 г., въпреки че скорошното засушаване в части от Бразилия, най-големият износител на боб в света, предизвика притеснения.
- Прогнозата на Министерството на земеделието на САЩ е, че вътрешните доставки на царевица ще паднат до десетилетно дъно преди реколтата през 2023 г., докато запасите от соя се наблюдават на седемгодишно дъно, а крайните запаси от пшеница се прогнозират на най-ниските от 15 години.
- Палмовото масло, най-консумираното хранително масло в света, понася удара от тропическите бури в Югоизточна Азия, където високите разходи доведоха до по-малко използване на торове.
Какво правят централните банки
Централните банки по света предприеха рязко повишаване на лихвените проценти, за да охладят търсенето и да укротят инфлацията. До края на 2023 г. Международният валутен фонд очаква глобалната инфлация да падне до 4.7% – малко по-малко от половината от сегашното й ниво. Целта е „меко приземяване“, при което охлаждането става без сривове на жилищния пазар, фалити на предприятия или нарастваща безработица. Но такъв най-добър сценарий не се е реализирал при предишни периоди на висока инфлация. От председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл до Кристин Лагард от Европейската централна банка все повече се говори, че лекарството за повишаване на лихвите може да има горчив вкус. Освен това рисковете около големите несигурности – войната в Украйна, напрежението между Китай и Запада – сочат по-скоро влошаване на ситуацията. Редовната октомврийска прогноза на МВФ беше една от най-мрачните от години, като се посочва: „Накратко, най-лошото предстои и много хора ще се усетят 2023 г. като рецесия.“И проблемът с долара
Спиращ дъха скок на щатския долар буквално смачка не една чуждестранна валута, намали корпоративните печалби и предостави на инвеститорите една от малкото възможности за печеливши сделки за годината. Въпреки че има отслабване на силата на долара през последните седмици, притесненията от рецесията все още са тук и може да задържат обменния курс висок през 2023 г. На върха си през септември доларът застана на най-високото си ниво от близо две десетилетия, след като се повиши с около 20% спрямо референтна кошница от валути. Тези печалби от началото на годината са грубо намалени наполовина, тъй като инвеститорите залагат на това, че Федералният резерв е по-близо до забавяне на темпото на повишаване на лихвените проценти, които помогнаха за подхранването на печалбите от долара. Въпреки че растящата доходност в САЩ беше ключов катализатор, доларът поскъпна и защото е популярна дестинация в несигурни времена и убежище от нестабилността на пазара, стимулирана от нарастващата глобална инфлация, рязкото покачване на цените на енергията и нахлуването на Русия в Украйна. Привлекателността на долара дойде и от относителната сила на икономиката на САЩ в момент, когато страховете от енергийна криза удариха европейските активи, докато строгите мерки за контрол на COVID-19 навредиха на растежа на Китай. Дори след като намали някои от печалбите си, доларът все още е на път за най-добрата си година от 2014 г. насам. Все пак анкета на „Ройтерс“ сред 66 валутни стратези предполага, че доларът ще се търгува на сегашното си ниво след около година. Мнозина очакват затягането на политиката от водещите централни банки да навреди на икономическия растежа и отново да повиши привлекателността на зелените пари като безопасно убежище. Правилното определяне курса на долара е от ключово значение за инвеститорите, тъй като траекторията му влияе върху всичко – от корпоративните печалби до цените на суровините като петрол и злато.По-силният долар прави продуктите на износителите от САЩ по-малко конкурентоспособни в чужбина, като същевременно вреди на мултинационалните компании в САЩ, които трябва да обменят приходите си в долари. Чуждестранната експозиция на компаниите от S&P 500 възлиза на около 30% според Bank of America, като секторите на технологиите и материалите са най-уязвими. Nike, IBM и Meta бяха сред широката гама компании, които предупредиха за удар от по-силен долар тази година.