Това каза пред БНР писателят Здравка Евтимова. И допълни, че мирът е още далечно видение за нас, но когато едно видение се постави като цел и насочим стъпките си към него, то става постижимо:
„Цялото ми сърце е насочено към прекратяване на тази война. Тя изправи два славянски, два християнски народа един срещу друг. Путин, който запали тази война, е еднакво виновен и пред украинския, и пред руския народ“.
Писателят цитира мисъл на Уинстън Чърчил – че доброто време е за слабите политици, а изпълненото с трудности време ще създаде политици, чиито имена утре ще се крещят по площадите:
„Убедена съм, че може би днес в България има млад човек, който не мисли за себе си, а го боли за онова, през което преминават хората в България. Въпросът е да усетим кой е този политик и да насочим доверието си към него. Доверието се гради за години, а се губи за секунди“.
По думите на Евтимова вярата е онова нещо, което човек поглежда в моментите, когато е изправен пред огромен избор: „Това е най-голямата и най-интимната част от съзнанието. Вярата се е родила в гените на човешките същества след милиарди години еволюция. Тя е и двигателят, и горивото, които ни държат изправени въпреки трудностите и отчаянието. Вярата е онази мощна сила, която ни казва, че отчаянието е временно явление. Тъгата ни е необходима, за да можем за ден-два да се отпуснем и да дадем шанс на вярата да обземе и нас, и онези, които срещаме. Вярата никога не може да бъде прекършена…
Вярата е като семенцето от лотос, което според легендите може да преживее хиляда години, без да бъде унищожено нито от жега, нито от студ, нито от суховей, нито от мраз. Когато една капчица влага попадне върху това семенце от лотос, върху нашата вяра, то пробива земята, леда, сушата и развява своето бодро зелено знаме, знамето на живота“.
Източник: Frognew.bg