Някак между поредния мандат и меренето на атрибути в Народното събрание, на заден план остана новината, че прокуратурата в Северна Македония официално е повдигнала обвинение в расизъм и ксенофобски прояви срещу Любчо Георгиевски – председател на българския културен клуб „Иван Михайлов“. Георгиевски беше призован да се яви като обвиняем по това дело на 16-и този месец в прокуратурата в Битоля, като в случай на отказ, щеше да бъде докаран принудително. Това пишеше в призовката.
„Обвиняват в ксенофобия нас, чиито клубове палят, по чиито клубове стрелят и искат да ги затварят. Коя е нашата ксенофобия?“, попита Георгиевски, уточнявайки, че на Фейсбук страницата на сдружението няма нищо, което да е обидно, расистко или проява на ксенофобия. Всъщност сигналът срещу него е подаден от опозиционната партия „Левица“, която именно подстрекава и е главен инициатор на атаките срещу културните клубове на македонските българи в РСМ.
Адвокатът на Георгиевски Насер Рауфи заяви, че няма повдигнато обвинение, а от прегледаните материали по подадения от Левица сигнал е станало ясно, че представените аргументи са „исторически факти, снимки, цитати предимно на Иван Михайлов“, което категорично не може да се приеме за „разпространение на ксенофобия по електронен път“, допълни Рауфи.
Георгиевски, който често изразява критична позиция по повод нападките срещу македонските българи, е обект на засилено внимание от властите в страната, а заплахите срещу него са ежедневие.
Именно народният представител и лидер на левицата Димитар Апасиев даже написа в личния си профил във Фейсбук „Силен огън ще ви изгори!“, които му думи очевидно приветстваха вандалската проява срещу клуба ни „Ванчо Михайлов“, чиято входна врата беше опожарена, а извършителят Ламбе Аламбаковски получи само условна присъда. Ако позицията на Георгиевски е ксенофобия, каква да кажем за подстрекаването от страна на Апасиев?
Както заяви и Благой Шаторов, секретар на неправителствената организация „Културен център „Иван Михайлов“ в Битоля и племенник на известния македонски деец Методи Шаторов, „оказва се институционален натиск върху българите в Северна Македония, скалъпват се политически инсценирани съдебни процеси по нереформирани съдебни закони, чиято единствена цел е унищожаването на българите в РСМ. Очакваме България да засили активността си по македонския въпрос в Европейския съюз и да запознае Европарламента какви процеси се водят в Македония в нарушение на човешките права.“
Стигна се и до приемането на закон, дефакто насочен именно срещу имената на клубовете на македонските българи там, според който закон, те „не могат да имат „спорни имена“ и ще бъдат задължени да ги сменят. Ако до февруари клубовете „Иван Михайлов“ в Битоля и „Цар Борис Трети“ в Охрид не си сменят имената, ще бъдат заличени от Централния регистър. Но това вероятно също не е ксенофобия, нито натиск от най-високо ниво, нали?
Разбира се, тези действия на македонската държава не са неочаквани. И въпреки всички уверения, че видите ли, когато свалим ветото, те с магическа пръчка ще спрат говора на омразата и ще променят действията си към всички с българско самосъзнание в РСМ, се случи именно обратното – ескалираха подобни прояви.
Но къде е българската държава? Освен протестните ноти, които МВР изпраща периодично, ние не заемаме категорична и твърда позиция срещу дискриминационните действия на политици и други лица в РСМ. Пипаме меко, сякаш сме в позицията на очакващи ние да влезем в ЕС.
Както и сега с призовката към Георгиевски, така и с новоприетия закон, така и с цялостното си поведение, РСМ налага дискриминационна политика към всички с българско самосъзнание, но това не среща адекватна реакция у нас. Нашите позиции са формални, на т. нар. дипломатическо ниво липсва остра и категорична позиция срещу подобни действия. Напротив.
Ние не лобирахме, когато ни натискаха да премахнем ветото, не успяхме да обясним ясно позицията си пред нашите европартньори, не казахме категорично защо и какво е наложило ветото, нито защо свалянето му трябва да бъде свързано с изпълняването на определени условия от страна на РСМ. Нищо такова не направихме, а дори Кирил Петков (а и не само той), в ролята си на министър-председател, ръсеше простотии в подкрепа на действията на съседите ни.
Както и в момента с Георгиевски, острите реакции са от страна на наши организации. Да, европейските ни партньори са уведомени писмено за действията на РСМ, но не от управляващите ни, а от самото дружество в Битоля. Тоест ние наблюдаваме за пореден път пълната пасивност на официалните ни власти, които при това явно унижение към Георгиевски, към институционализираната омраза, към държавната ксенофобия, просто си мълчат. Или пращат формални протестни ноти.
Управляващите ни продължават да се държат в ролята на изплашено коте, завряно в ъгъла от някое агресивно псе. И котето безпомощно мяука, надявайки се да успее да се измъкне. По същия начин ние тихичко примяукваме, докато РСМ издевателства над македонски българи, докато партии и политици излизат цялата си омраза срещу нас всички, осмелили се да заявяват произхода и корените си.
Къде са политиците ни, къде са управляващите ни, къде е отговорът, който заслужават действията на РСМ?
Автор:Виктория Георгиева
Източник: „ТРУД“