Румен Радев използва „Промяната“, натрапена от американското посолство, за да спечели втори мандат, което е напълно разбираемо. Всеки разумен политик на неговото място би постъпил така. Но не всеки би признал в прав текст, че е причинил щета.
Той го прави искрено, което според мен е достойно за уважение. В политиката тези обрати са сиво ежедневие.
Днес Херо Мустафа не вдига телефона на Кирил и Асен и е в потрес от тяхната фрапантна некадърност и безскрупулна проруска лакомия, която предизвика американско разследване, изпратено на българските служби, а президентът се разграничава от тях, опитвайки се да предпази избирателите от грешката, към която сам ги подтикна преди време.
Разбираемо и полезно. Независимо от това, кой е бил прав и кой крив в миналото. Политиката е злободневие. Колкото повече хора разберат, че са имали работа с шарлатаните Киро и Асен, които направиха рейд за бързи печалби и по нищо не се различават от телефонни измамници, толкова по-добре. Това е положението.
Преди 12 години същото се отнасяше за Борисов, а преди 20 за царя. Извинението, че предишните са по-лоши от настоящите за мен не е валидно. Точно обратното-всяко следващо управление само влошава нещата, но както и да е.
Радвам се, че Радев системно рути „Прпомяната“ и че играе в синхрон с ГЕРБ и ДПС – единствените останали стабилни и системни партии в България (Корнелия уби тази възможност за БСП и я превърна в патерица). Това е оздравително за България по парадокс. Дори и за онези от нас, които са в потрес от простотиите на Борисов и безогледната корупция на Пеевски и Доган. Кирил и Асен, а преди тях и Слави Трифонов показаха, че може и по-зле, а дъното няма край – и като простотия и катко корупция, но най-вече като лудост. Психопатите са по-опасни от крадците. Очевидно е, че изпълнителната власт се връща в Борисов, макар и бавно, а той командва мейнстрийма. Добре за България е това да става в съгласие с президента, защото разделението и битката между двамата не роди изявен победител. Радев се провали с мутри вън, а Борисов се провали с чекмеджетата и двайсетгодишен байгън от нарцистичното си и маниакално натрапчиво присъствие в телевизора. Въпреки това и двете воюващи страни са в патова ситуация, защото има достатъчно хора, които гласуват за тях и поради това е по-добре да работят в синергия, вместо да се бият мекушаво по български. Никой не смее да отреже главата на другия, както биха направили политиците от златното минало, което го няма. Днес дори Щатите и Русия не са в състояние да излъчат краен и определен победител в Украйна. Какво да говорим за местните малки разправии. Надявам се, че с общи усилия Румен Радев и Бойко Борисов (еманация на днешните български възможности) ще маргинализират до следващите избори патологията Кирил и Асен и ще поведат заедно с ДПС България по нейния посредствен, бавен, гламав, но и специфично-чаровен исторически път без повече психиатрични отклонения и шарлатании. Ние сме нация от посредствени хора, което има своите големи предимства, защото и изпитанията, които ни се дават, са според собствената ни мяра. Екстравагантните опити да се отлепим от органичната си природа водят до тежки щети.
Автор: Явор Дачков, „Труд“