Млада жена се влюбва в млад мъж и отново се чувства като на 17 г. Тя му пише, той ѝ отговаря. Уговарят се да се видят. Иска той да я хареса, да ѝ направи комплимент. Смята го за най-магнетичния, най-красивия, най-добрия мъж, когото е срещала.
Дотук добре. Както се казва – нищо ново под Слънцето. Само че младата жена е омъжена. Младият мъж също е обвързан. Но в тази история няма драма или трагедия, защото официалните им, законни половинки знаят за аферата.
Времената, в които хората вярваха, че за тях има само една сродна душа, отстъпиха на времената, в които връзките са толкова широкоскроени, че под семейния покрив се намира място за още няколко сродни души.
Да, това е изневяра. Няма защо да се заблуждаваме. Да, и преди се изневеряваше, но не така открито. Над извънбрачните връзки висеше стигма. Стигмата вървеше понякога със срам, понякога с гняв. И всичко завършваше със семейни препирни за разведряване на съседите.
Днес модерните връзки следват други ходове, главно защото поколението на 80-те и 90-те постави личното си щастие и благоденствие най-горе в пирамидата на удовлетворението. Защо му е на някого да живее в скука и еднообразие, когато на една ръка разстояние се намира вълнението и ентусиазма от това да опознаеш нов човек и да изживееш нови неща с него?
Защо трябва да поддържаме илюзиите, че цял живот ще сме интересни за партньора си? Защо трябва да вярваме, че няма да срещне по-красив, по-забавен и по-подходящ човек за себе си? Защо просто не се разведем или не бъдем честни с него – „Виж какво, вече не покриваш всичките ми нужди и затова ще потърся отдушник другаде.“
С отговорите на тези въпроси се поставя мислена линия между видовете връзки. Тези, които карат колелото по традиционния начин – с компромиси, върху старите ценности и примирението, че е нормално да настъпи период, когато екзалтацията утихва.
И другите – по-модерните в представите си семейства, за които от другата страна на меридиана стоят силните емоции и безоблачното щастие на развода и полиаморните взаимоотношения. Дали обаче модерните хора не бъркат някъде в разбиранията си? Наистина ли животът след развода и свободната полиамория е напълно лишен от психологически предизвикателства и не е за изпускане?
„У нас битуват често срещани митове за разводите и отворените връзки, а най-големият е, че те не оставят травми. Аргументът е, че общественият натиск го няма. Но истината е, разводите и страничните афери могат да се превърнат във влакче на ужасите, ако се третират от перспективата, че след тях тревогите спират“, казва семейният психотерапевт Валентина Димитрова.
В своята практика и тествайки своите клиенти, тя е открила, че в 90 от 100 случая хората имат нереалистични очаквания за връзките. В това число влизат и хората, които се развеждат или се впускат в странични забежки.
Вярва се, че искреността тушира горчивото усещане за предателство и че след развода всичко си идва на мястото. Нищо от това не е вярно, но да започнем с психологическата аутопсия на модерните взаимоотношения по ред на номерата.
На първо място, разводите, които зачестяват, са краен вариант за едно семейство.
Естествено, изключваме семействата, където се упражнява физическо насилие или един от партньорите има някакви зависимости – към алкохола, хазарта или наркотиците. При тях е от значение за едната половинка час по-скоро да се изнесе от тези взаимоотношения.
Тук ще обърнем внимание на не толкова гласните причини за разпада на един брак, които Валентина Димитрова среща в практиката си на семеен терапевт. Основните фактори са изневяра и финансови проблеми, а по ешелоните на раздялата стоят вмешателство на родителите, несъвместимост в характерите и сексуалната несъвместимост.
Забележете, че това са проблеми, които в голяма част от случаите са в състояние да се изгладят с повече работа, но според семейния терапевт това рядко се случва, защото много от двойките влизат с грешната нагласа в кабинета ѝ.
„Част от семействата идват на терапия не за да разберат къде е проблемът им, а за да променят партньора си. Или за да се защитят пред него, използвайки мнението на психолога в аргументацията. Често избягват да погледнат себе си от близо и да се разделят с поддържаните от тях нереалистични очаквания за взаимоотношенията“, казва Валентина Димитрова.
През тази перспектива разводът идва като естествената развръзка. Мачът, в който едната половинка с всички се опитва да се наложи над другата, винаги завършва в съда.
Но само защото бракът се разпада, не означава, че всички наслоили се лоши чувства ще си отидат с него. Като всяка друга раздяла и разводът преминава през няколко агрегатни състояния, преди да се стигне до фактическото му приемане.
Започва се с фазата на пренебрежение, в които партньорите се преструват на по-щастливи и сравняват градусите на еуфорията си. Следва етапът на злобата и манипулацията, в който партньорите се нахвърлят един върху друг и изливат насъбралото се напрежение под формата на обиди и обвинения.
И накрая идва фазата на последния шанс, където се прилагат изнудвания и заплахи, чиято завоалирана цел е да съберат отново бившите партньори.
Едва след като минат по тези стъпки, разведените или разделени съпрузи могат да приемат, че вече не са заедно.
Подобно на всяко друго чувство от негативния спектър на скàлата, адаптацията към развода трябва да идва на дози. Затова човешка психика си е изградила схема, чрез която се приспособява към неизбежното малко по малко.
Уловката е, че всички фази на раздялата трябва да се преживеят и изстрадат, за да се стигне до крайната дестинация – приемането. Имайте предвид, че съществува опасността да зациклите на някой стадий и така и да не свикнете с мисълта, че съпругът ви вече не ви е съпруг.
За този застой заслуга имат и митовете, които съществуват за разводите. Онези успокояващи лъжи, които хората си казват, за да оправдаят себе си и поведението си, но всъщност с неприемането на истината си пречат да израснат и да проумеят собствените си грешки.
Мит номер едно е, че след развода всичко ще се нареди от само себе си.
Истината е, че във всички връзки има спадове и върхове, които идват периодично. Ако една двойка не е разполагала с вътрешната настройка, за да преминат през трудните времена заедно, то хората в нея не са били съвместими още от първия ден, в който са се събрали.
Краят на една връзка по тази причина следва да се чете като неумение на партньорите да избират човек, с чието поведение могат да се съгласуват. Може да се разбира и като нежелание на партньорите да се адаптират един към друг, като тези черти от характера няма да се променят с развода.
„Червен флаг е, когато един човек се е разделял многократно поради несъвместимост на характерите. Много вероятно е този човек да е твърд в убежденията и начина си на живот, че да е оставил твърде малко пространство за приемане на половинката си“, казва Валентина Димитрова.
Мит е и че вторият брак ще е по-добър от първия.
„По същата логика третият трябва да е още по-добър, а N-ият направо прекрасен. Повторният брак не ви спасява от стреса. В новото семейство ще имате достатъчно трудности за преодоляване, напасване на характери, конфликти, междуличностни сблъсъци“, е мнението на терапевта.
Но щом разводът не е гаранция за приказен край, то дали изневерите, маскирани като модерната полиамория, са? Поне в психологически аспект – дали този тип любов не е тайната към отпушване на желанието и заобикаляне на стреса от дългите връзки?
Сходно с примера в началото на текста, много съвременни хора смятат, че стига да са честни с половинката си, няма проблем да се оглеждат за нещо чуждо. Убедени са, че лъжата забива клина във връзката, а не изневерите.
Какво казва семейният терапевт за това?
„По същество изневярата се приема като „нарушаване на сделката“. В общество, възпитано да е моногамно, тя трудно ще мине между капките. Но не бива да изключваме многообразието от характери и ценности като фактор. Психолозите разбираме, че един човек е по-склонен да изневерява, когато покаже висока нужда от нов опит и ниска съвестност. Намери ли някой, който да споделя морала му, полиаморията може и да проработи“, твърди Валентина Димитрова.
Парадоксално в практиката на терапевта полиаморията се е пропуквала заради лъжи. Все в някакъв момент едната от половинките се опитва да измами условностите, които двойката си е наложила при извънбрачните връзки.
Казано направо – в XXI век е модерно да бъдеш либерален и широкоскроен, но ако нямаш закваската за тези качества, ще влезеш в коловоза на традиционните разведени балкански семейства.
А там има много пълно с нападки, огорчение и нелекувани травми. Всички започнали от предразсъдъците, че хората днес сме толкова освободени в мисленето си, можем да прескочи законите на д-р Фройд.
Да, ама не!
Автор: Антония Руменова
Източник: webcafe.bg