Ново ляво обединение (по думите на обявилия инициативата член на БСП Костадин Паскалев) или нов лявоцентристки проект (по определението на лидера на „Движение 21“ Татяна Дончева) обсъждат във вторник (29 ноември) лидери на няколко леви формации, които са излезли изпод крилото на БСП. Форматът тепърва ще се уточнява, името – също (Паскалев за най-лесно го нарича „Спаси лявото“), но участниците са единодушни, че се събират в подготовка за участие на евентуални предсрочни избори през март следващата година. И за местни избори през есента на 2023 г.
За това дали БСП може да стане част от бъдещото обединение, Паскалев остави отворена врата, докато други участници са скептични или поне докато в левицата няма промени. Лидерът на БСП Корнелия Нинова реагира ден преди официалната среща с контрапокана
другарите да се върнат в партията
Тя ги призова да се приберат под крилото, от което са излезли, също в името на обединението. Включването на сегашни членове на БСП в инициативата допълнително засилва и вътрешните проблеми на Нинова след ниския изборен резултат през октомври и исканията за бърз конгрес и смяна на ръководството.
Затова на срещата с внимание ще се следят, освен присъстващите, и отсъстващите (като напр. поканения бивш лидер на БСП и ПЕС Сергей Станишев, за когото няма потвърждение, че ще се появи. Той даде заявка, че трябват промени в партията и отговор на най-важния въпрос какво БСП може да предложи на хората, а „свалянето на Нинова няма да ни реши въпросите“).
Формациите, които официално ще участват са създадената от Георги Първанов АБВ с лидер Румен Петков, „Изправи се България“ на Мая Манолова, „Движение 21“ на Татяна Дончева, „Българска прогресивна линия“ на Красимир Янков, „Нормална държава“ на Георги Кадиев и партия МИР на Симеон Славчев.
Очакват се и представители на „Социализъм 21 век“, с най-популярен представител Георги Пирински. Ще се следи и дали изключеният от ръководството на БСП и върнат от съда вътрешен опонент на Нинова – Кирил Добрев, ще дойде на срещата. Според публикации в различни медии на срещата се очакват и други партийни активисти и членове на Националния съвет на БСП – бившият социален министър (и в кабинета „Станишев“) Емилия Масларова, председателят на Форум „България – Русия“ и известна с прокремълските си позиции Светлана Шаренкова, бившият транспортен министър в кабинета „Станишев“ Петър Мутафчиев, както и евродепутатът Петър Витанов.
„Малко сме като разведено семейство, което се опитва да се събере в името на децата. Имаме търкания, но това няма значение“, образно обобщи новия опит Георги Кадиев.
Кой е новият обединител
От интервютата през последните дни на Костадин Паскалев не се разбира достатъчно ясно чия е инициативата. Той набляга, че „няма лидираща личност“. Корнелия Нинова директно обяви, че новото обединение е на Георги Първанов, президент от 2001 до 2011 г., създател на политическия проект АБВ преди повече от 10 години. Самият той досега е коментирал лаконично пред сайта „Епицентър“, че трябва „акцентът на форума да бъде върху консолидацията, но трябва да се мисли и за промяна, да се привличат нови хора“.
В интервю за Би Ти Ви часове преди форума Татяна Дончева каза, че инициативата е на Паскалев и други членове на БСП. Самият Паскалев изрично уточнява, че не са поканили всички леви партии, а само тези, които са произлезли от левицата. Казва, че в бъдеще ще проведат и разговори с формации, които в момента са част от коалицията „БСП за България“ като напр. със „Съюз на Тракия“ на Красимир Премянов.
„Дневник“ представя без претенции за изчерпателност
кои са основните участници в новия опит за ляв фронт
Костадин Паскалев, който пръв публично обяви идеята и я коментира в поредица интервюта, е член и на Националния съвет на БСП. Засега не е ясно как ще е и в двете формации едновременно, ако не напусне, не го изключат от БСП или не се обединят. Смятан е за близък до президента Първанов – през 2010 г. беше в инициативната група за създаване на проекта АБВ.
Паскалев е бивш кмет на Благоевград в различни периоди. През 2001 – 2002 г. е вицепремиер и министър на регионалното развитие в правителството на Симеон Сакскобургготски, в лично качество, както обясниха тогава от БСП. След като Първанов стана президент, Паскалев се присъедини към неговия екип. Смятан е за политик, който не пести лична позиция.
„По принцип лявото обединение в България е силно и смислено, когато и БСП участва в него. Само че бих искал да се обърна не толкова към Сашо Симов (Александър Симов е бивш депутат от БСП – бел.ред.), а към онези, които живеят с мисълта, че БСП е империя в лявото. За съжаление последните избори показаха, че не е. И би трябвало малко по-смирено да гледаме на останалите партии в лявото политическо пространство. Ако иска, БСП има вариант да работи за лявото обединение, вторият вариант е да се капсулира и да продължи да руши лявото и третият вариант е да има ново ръководство“, коментира Паскалев в интервю за „Труд“ при обявяване на идеята си.
Мая Манолова от „Изправи се, БГ“ е от единствената формация, която има изборен резултат над процент – макар и 1,01 % (25 207 гласа). Тя винаги е била активна на политическия терен в различни роли, но натрупа по-масова популярност като национален омбудсман (2015 – 2019г.)
През септември 2019 г. се кандидатира за кмет на София като независим кандидат и стигна до балотаж срещу кандидата на управляващата партия ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Загуби с разлика от 5%.
През 2020г., тя се включи активно в протестите срещу кабинета „Борисов“ и предизвика много коментари за политическия й завой от „Аз предложих Пеевски за шеф на ДАНС“ до комисиите за ревизия на управлението на ГЕРБ. Манолова влезе и в политическо обединение с представителите на другите силни организатори и участници в протестите – „Отровното трио“ или двамата от тях – Арман Бабикян и Николай Хаджигенов, но по-късно този съюз се разпадна.
След парламентарните избори през април и през юли 2021г. беше депутат в 45-ото и 46-ото НС от коалиция „Изправи се, мутри вън!“, която се преименува на „Изправи се БГ! Ние идваме“. По време на тези два кратки парламента беше активна със серия законопроекти, които внесе – срещу колекторските фирми, зариването на България с боклук, подкрепи преизчислението на пенсиите. В 45-ия и 46-ия парламент оглавяваше и т. нар. комисия по ревизията, заета с разкриването на корупционни схеми по време на управлението на ГЕРБ.
Манолова продължава да се позиционира в социални теми и срещу управлението на Борисов. Но отдавна е и опонент на Нинова и не пропусна да я атакува като определи като „непочтено“ внушението, че новият ляв фронт е организиран от Първанов и че се опитва да монополизира лявото, докато се занимава със собственото си оцеляване. През последните месеци Манолова зае крайна позиция по въпроса за „Газпром“ – обвини правителството на Кирил Петков, че не платило в рубли спрения от руския монополист газ.
Тя първа коментира, че новото обединение ще се готви и за „силни леви листи“ за местните избори през 2023 г. в интервю за „Нова тв“.
Лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева отказа на Нинова единодействие през 2021 г. Опит за обединение бе направен за изборите през юли 2021 г., като инициативата дойде от БСП. Тогава Корнелия Нинова преговаря с партиите на Румен Петков (АБВ), Георги Кадиев („Нормална държава“), и „Движение 21“ на Дончева, но само първите две в крайна сметка се явиха с коалиция „БСП за България“ на изборите на 11 юли. Дончева отказа да се присъедини заради спор за името на коалицията и партията ѝ участва на изборите съвместно с гражданската платформа на Мая Манолова. „Изправи се, БГ“ на Дончева и Манолова не влезе в парламента на последните редовни избори преди година, според анализатори заради щетите, които понесе от обвинението на „Има такъв народ“, че Дончева е предлагала пари, за да се разцепи партията им.
Сега Дончева посочва нови причини за отказ. „В момента, в който БСП смени Корнелия Нинова, направят ново ръководство и има някакъв легитимен представител, пътищата за преговори ще са отворени.“ Според нея новото ляво трябва да се се случи с или без участието на БСП, тъй като „БСП е загубила доверието на хората“.
Дончева, която създаде движението през 2011г., е известна с острите си и цветисти изказвания и също не пести критиките си към Нинова.
Тя също беше депутат в два парламента през миналата година в 45-тото и 46-тото Народно събрание като част от обединението с формацията на Мая Манолова и „Отровното трио“, беше и зам.-председател на парламента.
Формацията й не участва в последните парламентарни избори през октомври 2022г., като тогава Дончева заяви, че ще се готвят за местните и за следващите за Народно събрание.
Георги Първанов и Румен Петков са съответно създателят и настоящият лидер на „Алтернатива за българско Възраждане“ (АБВ), които може би най-малко се нуждаят от представяне. Първанов се занимава с обединения в ляво още от времето, в което беше лидер на БСП в края на миналия и началото на настоящия век, а след като приключи и втория му президентски мандат често му се приписват влияния и процеси в левицата, но той рядко коментира темата публично.
За Румен Петков е позабравен конфликтът му като вътрешен министър със самия премиер Сергей Станишев, с когото сега може да се срещнат като съмишленици. Заради този покрит с давност конфликт някога Станишев измъкна от МВР контраразузнаването (Националната служба за сигурност) и я вкара в новосъздадената и подчинена пряко на премиера ДАНС. През последната година Румен Петков спорадично защитава руската кауза във войната й срещу Украйна.
На последните избори през октомври тази година АБВ участва в коалиция с „Български възход“ на Стефан Янев, докато преди година беше в коалицията с БСП (през юли 2021г.) и вкара един депутат.
И Георги Кадиев от „Нормална държава“ е извън БСП от години. В началото на кариерата си той е журналист в „24 часа“ и автор на прословутата реплика „Гущерът си откъсна опашката“, използвана от Илия Павлов. В периода 2004 – 2005 г. Георги Кадиев е зам.-министър на финансите, а от 2007 до 2013 г. е общински съветник в Столичния общински съвет.
През ноември 2009 г. беше кандидат на „Коалиция за България“ за кмет на София, но загуби надпреварата от Фандъкова. В 42-то НС беше народен представител от лявата коалиция. През юни 2014 г. подава оставка като народен представител, като протест срещу свалянето на кабинета „Орешарски“.
През 2015 г. се кандидатира за кмет на София, въпреки че БСП има друг кандидат и тогава е изключен от парламентарната група на левицата и остава като независим депутат. През февруари 2016 г. той създаде партия „Нормална държава“. Същата година подкрепи гражданското движение на Десислава Иванчева на местните избори, когато тя спечели в „Младост“ убедително срещу ГЕРБ. След това обаче прекъсна отношения с нея, а след ареста й заяви, че не ставала за кмет и че той бил чувал оплаквания от корупция в община „Младост“.
През миналата година Кадиев беше избран отново за депутат от коалиция „БСП за България“ в краткия 46-ти парламент.
„Искам да съм пределно ясен, че нямам никакви амбиции нито да сменям ръководството на БСП, нито да превземам „Позитано“. Лявото не може без БСП, а вече и без всички останали. Прекалено много станахме, за да не се обединим“, коментира той пред БНР ден преди учредителната сбирка и според него желанието на БСП да доминира е довело до тази криза.
Красимир Янков е представян като новата опозиция в БСП. Депутат от БСП в три последователни парламента – от 42-рото до 44-ото НС, той постепенно и без много шум премина към опозицията в партията, докато накрая създаде своя формация (през януари 2021 г.) с впечатляващо име „Българска прогресивна линия“. Партиен функционер с опит – от десетина години е заемал ключови постове в партията: председател на Областния съвет на БСП във Варна (2011 – 2013), член на Националния съвет и организационен секретар от 2012 г. до 2014 г.
„Подборът им се определя от бивши мои съпартийци. Вероятно те приемат кампанията и като оздравителен процес за БСП. Същият състав е в основата и на организиране на подписка за сваляне на политическото доверие от Корнелия Нинова, и свикване на извънреден конгрес на партията в средата на декември“, коментира пред БНР Янков организацията на новия ляв проект.
Той също говори за „автентичен ляв проект“, но и казва, че партията му няма да прави компромиси с „идейно несъвместими партньорства“.
Лидерът на партия МИР Симеон Славчев е борецът за машинно гласуване през 2020 г. Тогава партията обяви за своя и за национална кауза провеждането на честни избори в България, чрез машинно гласуване и започна протест с палатков лагер пред Министерския съвет за въвеждането на машинното гласуване.
Малко известната партия МИР е създадена през ноември 2018 г., след като инициативен комитет от младежи, културни дейци и българи в чужбина реши да учреди политическа формация и избра Симеон Славчев за председател. На местните избори през 2019 г. партия МИР има избран кмет в община Ботевград и общински съветници в още 15 общини в страната.
Какви са идейните различия с БСП
Такъв въпрос остава най-трудният засега, въпреки интервютата на Паскалев и Дончева. Какво е лявото според инициаторите, за какво ще се бори новото ляво обединение и по какво ще се различава то от БСП, освен че ще е без Корнелия Нинова – тези въпроси тепърва ще се изясняват.
Дончева обобщава целите така: „Нова парадигма, сериозна програма, започваща с образованието, здравеопазването, икономиката.“ И за пореден път подчертава, че новият ляв проект трябва да бъде готов за участие в евентуални избори през март.
Служебният министър на правосъдието Крум Зарков (който се състезава срещу Нинова за лидер на левицата) смята, че ляво обединение е възможно след обновление на БСП.
Автор:
Източник: „Дневник“