„Не бива да се сравняват успехите на хора от различни сфери. Как да сравниш това, че някой доктор всеки ден спасява животи, с това, което прави един футболист? Невъзможно, няма как. И не бива да го правим. Всеки има своя успех.“
Това каза Димитър Бербатов пред аудиторията на събитието He’s the Man, което за четвърти път събра шестима известни мъже на сцената на Sofia Live Club.
Там бяха хора, по чиито стъпки бихме тръгнали, за да следваме техния пример по пътя към успеха.
Освен рекордьора по голове за България Бербатов, на сцената личните си истории последователно разказаха още музикалният магьосник с вълшебна пръчица Найден Тодоров, професорът на революцията в IT света Мартин Вечев, бащата на ин витрото проф. Атанас Щерев, един от най-талантливите ни актьори Малин Кръстев и един от популярните продавани български писатели Георги Господинов.
Бербатов, двукратен шампион на най-силното първенство в света – Висшата лига на Англия, разкри своите рецепти и тайни. Цялата му изява на сцената на събитието вижте във видеото.
Снимка: BulFoto
Пътят му към върха тръгна от Благоевград, през ЦСКА, германския Байер Леверкузен, английските Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Фулъм, френският Монако, индийския Керала и гръцкия ПАОК.
Но футболът не бе водещата тема, а характерът и визията за това как се правят нещата. И как се правят успешно.
„Хората, които не са близо до мен, имат изграден образ от телевизия и медии – каза Бербатов. – Преди бях голям егоист, когато ставаше дума за кариерата ми. Това бе компасът, който следвах. Тя бе всичко за мен. Компасът ме водеше и никога не го изпусках от поглед. От това страдаха приятели, семейство… все хора, които опитват да помогнат – по някакъв техен начин. За мен най-важното бе аз да помогна сам на себе си.
По пътя срещнах добри хора, които също помагаха. И когато вече постигнах моя успех, по моя начин, тогава си казах: Сега е време за семейство и за деца. Смятах, че ако не изпълня целите, които съм си поставил, другото ще ме разсейва.“
Успехът „по неговия начин“ (така се казва и автобиографията му – „По моя начин“), не идва никак лесно.
„Във всяка държава, във всеки отбор надграждах. Опитвах да бъда по-добра версия на себе си. Не винаги се е получавало. От Благоевград тръгнах с идеята навремето, че трябва да стигна до един от най-големите отбори в света. Това бе целта ми. И съм доволен от това, което съм направил в кариерата си.
Аз съм от Благоевград. И съм много инат човек. Инатът ми е пословичен. И като реша, че искам да направя нещо, ще го гоня до последно. Амбицията ми бе по-голяма от страха. А инатът ме прекара през най-трудните ми моменти. А те ми се случиха много рано. Инатът, впрегнат в правилната посока, ще те закара далеч. Разбира се, после идва и постоянството.“
А кой е върхът?
Снимка: BulFoto
Кое е най-голямото постижение и как се чувстваш, когато тази цел на момчето от Благоевград е изпълнена? И още – за съжаленията…
„Личният ми връх е Манчестър Юнайтед, това е най-горе в моята стълбичка на успеха. С някои съжаления, разбира се, които останаха по пътя. Това са трите ми финала в Шампионската лига, която не успях да спечеля – а тя е Светият Граал във футбола. Но като цяло се чувствам горд от това, което направих.
А и не само на терена, а след това и с фондацията, която направихме. Вече 15 години правим нещо, което за мен е национална кауза. Аз се припознавам в тези деца, защото съм бил като тях. Говорим за таланти, при това не футболисти, а в областите наука и изкуства.
На моменти те се лутат, не могат да намерят верния път. Дали заради грешна среда, заради възрастта, грешните приятели… Трябва да сме търпеливи и да имаме подход, за да ги задържим във верния път. И да ги насърчаваме.“
Но мисията на Бербатов далеч не се изчерпва с това.
Снимка: BulFoto
На първо време – какво кара човек, който живя през по-голямата част от съзнателния си живот почти постоянно в чужбина, днес да е у дома, в България?
„Виждам и чувам как ние сме най-лошата държава, най-черната. И тук нищо не е като хората. Аз, като човек, който е живял доста време и в други страни, казвам: Всички проблеми, които имаме тук, ги имат и останалите хора в другите държави.
Аз избрах да се върна в България. Дори, когато играех футбол в чужбина, аз мисловно живеех тук. Искам да впрегна всичко, което съм научил, за да го вложа тук. И това правя чрез фондацията, а и чрез това, което опитваме да направим във футбола. Опитвам да променя средата на децата чрез фондацията. Ще променим футбола също така. Избрал съм да бъда тук и ще бъда тук, докато не постигна каузите, с които съм се захванал.
Следващата кауза е Българският футболен съюз. Една глава е затворена, време е за следващата. Промяната ще се случи. Не съм рицарят на бял кон и не казвам, че изведнъж ще просперираме и ще станем световни шампиони. Но промяната идва.“
И накрая – има ли слоган или някаква фраза, която да сумира онова, което бе Бербатов на терена. Наричаха го „човекът с най-доброто докосване във футбола“…
„Футболът е изкуство, поне в моята глава. Аз се опитвах да бъда и диригент, и професор на терена. По този начин се чувствам и с останалите хора тук, на събитието He`s The Man, които са от различни области.“
Източник: Dir.bg