Ако 240-те красиви умове продължават да се разминават тотално с дневния ред на обществото, ще извършат ритуално самоубийство. Но не на себе си – това няма да бъде чак такава голяма трагедия, а на парламентарната република.
Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона. Казал го е Имануел Кант. За жалост, няма как да намине пред нашия парламент и да го каже на населяващите го 240 красиви умове. Вероятно щяха да го обявят за архаичен прусак или простак, който иска да натрапи трансценденталния идеализъм в реалистичната им общност.
Защото си е мистерия каква точно е връзката на уважаемите парламентаристи с това, което е извън стените на сградата, или казано по-точно – с околната среда, наречена България.
Там стават едни такива работи: някакво си прокурорско синче тероризира цял град, раздава юмруци и плаши с убийства и държавните институции, или това, което е останало от държавата и институциите, не могат да го озаптят.
Синчето знае това и им показва среден пръст
с върховна наглост – същата, с която бащичкото прокурор не си подава оставката по морални причини. Синчето си вилнее под домашен арест, та да може хубаво да сплаши пребитите, ако случайно имат наглостта да свидетелстват против него. Друг някакъв си малолетен наглец пребива ученици с вериги, граби и изнудва две години поред с олимпийско спокойствие, защото тая олимпийска надежда си била въобразила, че може да въздава като двукрако от Олимп.
И в двата случая издевателствата със средновековен садизъм, непонятни за нормалния човек, щяха да останат скрити и покрити, ако не бяха заснети на видео, та целокупният български народ да се запознае с тях. Засега старците по селата, пребивани и обирани от подобни наглеци с върховно чувство за безнаказаност, ще почакат за всенародната състрадателност, тъй като още не са се сдобили със записваща техника. Също като онзи горски, който също не успя да заснеме как един „системен нарушител“ го залива с бензин, защото е заловен да краде дърва.
Та така –
това е околната среда на парламента,
където вилнеят едни граждани, които вероятно се подчиняват на някого, но не и на закона. И огромна маса от други граждани, които искат да се подчиняват само на закона, но са принудени да се подчиняват на вилнеещите. Вътре пък в сградата, заобиколена от същата тази околна среда, яростно крякат, врякат и спорят едни избрани от гражданите граждани, които също се подчиняват на някого – на партийния бос, на непартийния или само на боса, и свирепо твърдят, че се подчиняват на закона. На което народът от околната среда свирепо не вярва. Тоест, според Кант, никой от изброените не е свободен в държавата. Не е свободен и в своя избор.
Освирепелият народ не е и помислял, че ще му се налага да избира между два вида полицаи. И ако си е въобразявал, че ще бъде закрилян от страховития български полицай - страшилище за бандитите, изведнъж попада на страховити български полицайки – страшилища за плеймейтките. И така, вместо закрилен, се оказва окрилен от най-сексапилните ченгета, чиято анатомия стана известна покрай Семерджиев и Любенов. Дрогирани, пияни, единият с актове и криминални прегрешения, варден от 40 полицаи, другият само с актове и варден от двама полицаи. А селфитата на самата сексапилност под пагон заплуваха из фейсбука наред до видеата, където наглеците издевателстват над съграждани и съученици.
Селфи до видео – хората на закона до хората извън закона,
заедно един до друг в труд и бой, заедно във виртуалното, а вероятно и в реалното пространство. И това ако не е онагледен триумф на свободата, който може да обори и Кант дори!
Само че, докато във виртуалното пространство триумфират селфита и видеа, в реалното пространство на парламента господа избраниците триумфират с удивителната си способност да не говорят на един език с тези, които ги избраха, и с онези, които не отидоха да ги избират. И вкупом се завтекоха да решават най-важните проблеми, като например този как да се гласува. С хартия или с машина? Да бъда или да не бъда – това е въпросът, който тресе новоизлюпените партийни хамлетовци. Другите закони и законодателни промени ще почакат. Както ще си чакат справедливост париите, докато се наслаждават на полицейската сексапилност.
Само че, когато париите говорят на български, а партиите – на патагонски, се получава разминаване както при строежа на Вавилонската кула. Държавата също заприличва на вавилонска кула, спира в развитието си, започва да се рони, да се срутва и поклаща.
И неизбежно идва моментът, когато онеправданите взимат правосъдието в свои ръце. Майката на побойника от Русе може и да хленчи, че бил „сринат“ психически, горкичкият, защото хората протестирали пред блока им, само че протестите могат да прераснат и в друго. Както и срещу прокурорското синче. И срещу техните подобия. И гласовете за силната ръка, опредметена в президентска република, вече няма да идват
само от мрачните убежища на Слави Трифонов.
Чудя се само кой трябва да каже на 240-те с красив ум, че ако продължават да се разминават тотално с дневния ред на обществото, ще извършат ритуално самоубийство. Но не на себе си – това няма да бъде чак такава голяма трагедия, а на парламентарната република.
Може би пак Кант трябва да ги посети, за да им каже, че цялото ни знание започва със сетивата, след това преминава към разбиране и завършва с разума. Няма нищо по-високо от разума.
А ако господа избраниците искат да си останат на ниво сетива, най-добре е да им изпратим секси полицайките.
Източник: www.marica.bg