Прокуратурата се самосезира и ще проверява дали наистина камион с експлозиви е тръгнал от България и е стигнал до моста в Крим, за да го взриви. За такава проверка вече настояха политици, а лично президентът поиска ДАНС да се заеме със случая. С това българските власти окончателно се компрометираха като органи, за които сигурността и добруването на гражданите не са толкова важни и приоритетите им се подчиняват изцяло на страха им от Русия.
Има ли всъщност значение дали такъв камион съществува и откъде е тръгнал? Дори няма да споменавам мнението на специалистите, че един камион с взрив не може да причини подобни щети и да събори половин мост. ДАНС ще проверят движението на товарни автомобили от страната навън и може да открият съмнителен камион, а може и да не открият. И после? МС даже вече излезе със становище, че такъв камион не е бил на територията на България. Но независимо от това до какво води подобно разследване, освен до оправданите съмнения, че българските служби действат като подкрило на руските спецслужби? Защо те трябва да правят тяхното разследване, което е част от руското оправдание за военна инвазия? Нима заради изказването на руския президент, доказал през последните 12 месеца (а дори и през всичките години на властването си), че истината не играе никаква роля в управлението му и взимането на решения в Кремъл? Защо се приема за сериозен повод за разследване изказване на руските служби, които и от собствен горчив опит знаем, че са царе на манипулациите, инсинуациите и лъжите? И че нито президентът в Кремъл, нито службите му имат интерес и не целят разкриване на истината, а играят съвсем различна игра, в която подреждат света на важни и по-малко важни врагове, за да оправдаят собственото си съществуване и агресия.
Най-безобидното, което може да се каже за реакцията на българския президент, главен прокурор и политически лидери, е че за пореден път показват доколко не разбират сложността на ставащото в света в момента и колко неуспешна е вечната им тактика, завещана им още от Тодор Живков – „да се снишим, да се снишим, докато мине“.
Ето, че след 9 месеца снишаване лично президентът Путин ги извади пред строя, посочвайки България по име и те ще трябва вече пред очите на целия свят да покажат, че са царе на подмяната на истинските важни цели с маловажни такива, че имитират дейност и загриженост за „народа“ и „евроатлантическите ценности“, докато се опитват да се харесат хем на Кремъл, хем на ЕС и Вашингтон, а всъщност просто се крият в кьошето и се надяват, че никой няма да забележи опитите им да служат на всички господари.
А господарят им всъщност е само един – българските граждани.
Какво трябваше да сторят незабавно и президентът, и служебният кабинет, и ДАНС и прокуратурата след обвинението на Москва? Да проверят и повишат сигурността на всички стратегически обекти в България. Като специално за тях уточнявам, че това не са резиденциите и офисите им, а АЕЦ „Козлодуй“, мостове, ТЕЦ-ове, газопроводи, гари, летища, оптични кабели и т.н.
Възможно ли е Путин да е изброил нарочно държавите, през които уж е минал този камион-фантом, подсказвайки така накъде ще се насочи следващата му агресия? България е член на НАТО и не вярвам, че Москва е стигнала до такъв етап на отчаяние и самозаблуди, за да атакува например с ракети страната ни. Но от друга страна изброените от Путин виновни държави са все такива, в които дългата руска ръка се опитва да подрежда управлението, да прокарва интересите си и да ги използва като троянски кон в съответния регион.
Дали сме чак толкова важни, че с репликите си Путин и хората му да целят отново да повлияят на политиката в България и да консолидират едно проруско правителство? Звучи малко мегаломански, но не го изключвам. Една от главните цели на Путин от години е да внася раздори и разнобой сред страните-членки на ЕС и България винаги е била сред най-податливите на това.
Каква е директната опасност от това за България?
Да погледнем какво се случва в момента в другите страни-членки, които Кремъл смята за враг, за какъвто обяви и страната ни. Взирвени бяха двата газопровода на „Северен поток“ 1 и 2. Саботажът е доказано вече политически, сложността и ресурсите за извършването му могат да бъдат предоставени само от цяла една държава, не от отделни организации или фирми. В събота неизвестен преряза два важни кабела на германските железници – един в източната част и един в западната, като извади от строя влаковете в страната за няколко часа. Според федералната криминална служба това е политически саботаж и е възможно да е поръчан от Русия като предупреждение какво може да последва. Всички държави в ЕС са предупредени и затягат мерките за сигурност около важните си обекти. Разследването на тези саботажи доста се различава като послания от разследването за камиона в България. Руските версии не се ползват с доверие и приказките на руските служби не се приемат за чиста монета.
Това далеч не са първите хибридни атаки на руските служби в Европа. Многократно бяха хаквани компютри на депутати, оптични кабели, електро- и петролни фирми и зад тези атаки се оказваше, че стоят руски хакери. Войната в полето на саботажа се води отдавна и повечето страни-членки, включително и Брюксел, имат цели отдели в разузнаванията и службите по сигурност, които работят върху защитата от саботажи на Русия.
Дали в България е така? Както се вижда от последните изявления – не. Нещо по-лошо. След толкова месеци без ГЕРБ във властта, явно чадърите, които са инсталирани там от десетилетия взеха да изчезват. Започнаха да излизат наяве до каква степен са разрушени институциите отвътре. Полицията, например, изглежда пробита от хора, които работят в нея за, а не срещу престъпността. Само последните няколко седмици дадоха дузина примери в тази посока. Чадърът над шофьора-убиец от булевард „България“, чадърът над шофьора-убиец във Велико Търново, чадърът над убиеца с поршето от Околовръстното и т.н. И това са случаи, които стигат до медиите. Как ли изглежат нещата тогава в още по-чувствителни и не толкова на показ структури като разузнаване, национална сигурност? Би било неоправдан оптимизъм да приемем, че там всичко е различно.
А това е още една причина управляващите и желаещите да управляват да реагират незабавно и да започнат затягане на редиците и прочистването им, за да започнат да вършат работата, за която са създадени. Защита на гражданите от престъпност вътре и атаки отвън.
Автор: Капка Тодорова
Източник: „Клуб Z“