На 30 Септември, 2022 историята започна да пише нова глава, стряскащо познат почерк от началото и средата на 20-ти век, кървав, реваншистки почерк. Нещо се случи, голямо, преломно, съдбовно, историческо, все едно библейско. Събитие, което рядко се случва в рамките на човешки живот. Ние присъствахме на обявяването на Свещена Война със Запада, Религиозна Война на Цивилизациите за душите на Руснаците срещу Сатанистите.
Президентът на Русия, Владимир Путин произнесе реч каквато Света не бе чувал от времето на Хитлер. Лунатична, без капка здрав разум, по своята същност, и същевременно ужасяваща с безумието си и с това че каза неща, който ще се харесат на много. Той обяви анексирането на нови територии от Украйна, който ще бъдат защитени с ядрено оръжие, но фрапираща бе неговата риторика, такава каквато никога досега не си бе позволявал да използва лидер на една от Свръх Силите към Целия Западен Свят. Пълно морално превъзходство над останалия свят. Единственото, което липсваше в изказването, бе да обяви официално началото на пълно мащабна война, кръстоносен поход срещу целия покварен свят. Епитетите, по нетипичен за световен лидер, се лееха един след друг: Узурпатори, Окупатори, Аморални, Убийци, Търговци на Наркотици, Апартейд, Колонизатори, Варвари, Лицемери… Започна с това че Великата Историческа Русия е на бойното поле да защитава земята си, бъдещето на децата си и поколенията. Закани се да изтрие срама от разпада на СССР. Обвини Запада в униженията, в разпада на една империя, във всички възможни злини. Обвини Запада в Сатанизъм… Страшното е, че нямаме нужда от анализи, от търсене на геополитически ходове, страшното е че ако се загледаме в речите на Хитлер, там няма да намерим различни речи, писани за пред различна публика, сложни комбинации, ще открием че той е направил всичко, за което е говорил.
Какво се случва в Русия – Путинска Русия се позиционира като морален лидер на Християнския Свят? Солженицин бе казал, че спасението на Русия е да се върне към корените на Ортодоксалното Християнство. Да това се случва на първо четене и то до известна степен, но Ортодоксалната Църква напълно се е сляла с държавата в Русия, за да говорим за каквато и да е религия. В допълнение към това се говори, че юридическото тяло на Църквата в Русия е собственик на огромни частни активи, над 5 милиарда долара, превръщайки я в един изключително печеливш конгломерат, позволяващ изключително лесното изпиране на огромни активи, придобити от корупция и незаконни дейности. Да в Русия има някакво Християнско пробуждане, но дори ултра консерватора Джордан Питърсън каза, че речта на Путин е просто театър, с който най-ужасният руски диктатор се опитва да вкара християнската публика в заблуда.
Путин безцеремонно определи САЩ като Ядрени Терористи, припомняйки им за използваните ядрени бомби през Втората Световна Война в Япония. Директно обвини Англосаксонския свят, в саботажа на Северен Поток. Обвинени Запада в Колонизъм, с препратки назад в историята. Историята бе странно използвана – геноциди, разпространение на наркотици… Говори по нетипичен за лидер маниер за Образованието и Сексуалността. „Наистина ли искаме тук, в нашата страна, в Русия, вместо „мама“ и „татко“ да имаме „родител № 1“, „родител № 2“, „№ 3“? Напълно ли са се побъркали? Наистина ли искаме … в училищата ни да се внушава на децата, че уж има и други полове освен жените и мъжете и да се предлага на децата да се подлагат на операции за смяна на пола?… Ние имаме друго бъдеще, нашето собствено бъдеще.“ Путин говореше за морал или за неговата липса, че от Запада са преминали изцяло към радикално отричане на моралните норми, религията и семейството… Говори на достъпен, хорски (популистки) език за диктатурата на западните елити над народи и държави, че Западът е пълно отричане на човечността, преобръщане на вярата и традиционните ценности. И че всъщност, в това в което Западът вярва и изповядва, придобива чертите на религия: откровен сатанизъм.
В деня на референдума, 27 Септември 2022, четири нови украински области поеха по пътя на анексиране от Русия, по същия начин както Крим, три подводни експлозии на Северен Поток 1 и 2 на трасето между Германия, Дания и Норвегия. Посолствата на САЩ, както и България призоваха всички свои граждани възможно най-бързо да напуснат Русия. Очертаващата се като най-голяма екологична катастрофа в историята на Европа, е нещо много по-голямо, кутията на Пандора, от която е много вероятно да изскочи нова Световна Война бе отворена отново в 21-ви век. Ситуацията, в която се намира Света в момента е безпрецедентна. Комунизмът, Нацизмът, Първата и Втората Световни Войни, както и Студената Война изглеждат като безобидни мероприятия в сравнение с опасността, пред която е изправен Света – Апокалипсис.
Ден преди референдума на 26-ти се проведоха изборите в Италия. Партията „Братя на Италия“, която спечели най-много гласове на националните избори в Италия, води началото си от неофашисткото Италианско социално движение след Втората световна война. Век след марша на Бенито Мусолини в Рим през 1922 г., който довежда фашисткия диктатор на власт, Мелони е на път да оглави първото крайнодясно правителство на Италия след Втората световна война и първата жена премиер на Италия. Италианското социално движение (MSI) е основано през 1946 г. от Джорджо Алмиранте, началник на щаба в последното правителство на Мусолини. То привлича в редиците си фашистки симпатизанти и служители след ролята на Италия във войната, когато тя е съюзена с нацистите, а след това освободена от съюзниците.
„Путин защитава Европейската Християнска Идентичност.“ Цитат от книгата на новия крайно десен лидер на Италия.
Крайно Дясна Революция
Стряскащото е че крайно Дясното и Популизмът са на гребена на вълната в Европа. Те се превръщат в отговор на многобройните социални проблеми и справяне със задаваща се лавинообразна финансова криза в Европа. Но същевременно се явяват, като инструмент в ръцете на Режима на Путин, срещу ЕС и НАТО. Ревизията на Фашизма и Национал Социализма играе ролята на политически инструмент за шантаж, целящ да защити разклатени бизнес позиции и колкото е възможно да бъдат разклатени устоите на Западния Свят. Идва нова ера, в която разумът е в залез, за сметка на надигащия се Про-Путински Популизъм, обгърнал в обятията си не само бившите си сателити от Източна Европа. А днес една дясна партия с неофашистки корени оглави Италия, за първи път от Втората Световна Война. В Швеция за първи път, крайно десни влезнаха в управлението. Франция и Националистката Мари Льо Пен, която направи сензация на президентските избори с 43%, сложи основите на нова епоха във Френската политика, невиждан от времето на колабораторите на Хитлер преди Втората Световна Война. В Чехия, неофашистката „Свобода и Демокрация“ е втора, като изкара на протести над 70 000 души, срещу санкциите над Русия. Унгария е раздирана от един националистически и изключително корумпиран режим на Орбан. В Сърбия, наблюдаваме неонацистки погроми по улиците.
След хаоса от разпадането на Съветския съюз през 90-те години на миналия век клептокрацията на Путин възстанови силната държава, която не само да гарантира престъпния режим, но нещо повече, Путин се опитва да превърне Русия в пътеводна звезда за всички радикални групи на Запада, за да може да ги използва в неговата Хибридна Война. Онези на Запад, без значение Ляво или Дясно който са недоволни, които се опитват да унищожават либералните политики – от абортите и правата на ЛГБТ, свободата на бизнес, финансовия капитал, свободното придвижване и свободата на вероизповедания. Като междувременно Москва усилено развива отношенията с крайно десни групи в Европа, превръщайки ги в работещи геополитически инструменти.
Режимът на Путин е мимикрия на най-радикалното Ляво в човешката история. Но началото на официалните отношения с Дясното и миксирането им с Лявото датира от края на 90-те години на миналия век, когато Русия е разтърсена от вълна от расистко насилие, извършено от неонацистки банди скинхедс. След встъпването на Путин в длъжност през 2000 г. неговият режим се възползва от това развитие по два начина. Първо, той използва заплахата от неонацизма, за да оправдае приемането на законодателство за борба с екстремизма – дългогодишно искане на някои руски либерали. В крайна сметка това законодателство щеше да бъде използвано за преследване на самите тези либерали, които бяха проводник на всичко Западно в Руското общество. Второ, Кремъл стартира „управляван национализъм“ – опит за кооптиране и мобилизиране на радикални националистически бойци, включително неонацисти, като противовес на зараждащата се анти-Путинска коалиция от демократи и леви радикали. „Заедно Напред“, про-Путинска младежка организация, известна с кампанията си срещу постмодернистката литература, прави първия ход, като се свързва с OB88, най-мощната скинхед банда в Русия.
(Представители на Радикални Десни Европейски течения на среща в Санкт Петербург)
От доста време Путин се стреми към международно влияние, като представя Русия като световен пазител на традиционните нрави. Няколко години назад, на конференция в Санкт Петербург, представители на крайно десни политически организации в Европа и САЩ осъдиха това, което нарекоха деградация на белите християнски традиции на Запад. Техните домакини използваха конференцията, за да насърчат усилията на Русия да привлече политически съюзници от всякакъв характер. Наред с други цели, които бяха насочени срещу еднополовите бракове, имиграцията, нюйоркските финансисти, радикалния ислям и глобализацията, един след друг ораторите възхваляваха Русия и президента Владимир В. Путин като стожер на здрави, консервативни и дори мъжествени ценности.
Гръцкият Успех на Путин
(Крайно дясното и лявото в Гърция – клиенти на Путин)
Гръцката „Златна Зора“ се оказва само една от многото „бурета с барут“, които Европа не успява ефективно да неутрализира. Две фигури – Панос Каменос, настоящият министър на отбраната и Никос Коциас, външният министър, получиха значително внимание заради тесните си връзки с идеолога на Кремъл Дугин. Както и връзките на отделните членове на партията „Сириза“ или „Независими гърци“ не бива да се пренебрегват. Самата ангажираност на партиите с Кремъл като цяло трябва да се разглежда в стратегически контекст. Само за пример, след избирането на Алексис Ципрас през януари 2015 г. отношенията между Русия и Гърция се затоплиха значително.
Ципрас и други поставиха под въпрос санкциите срещу Русия и дори разгледаха възможността да получат финансова помощ от Русия, ако преговорите с европейските служители се провалят. На преден план излязоха и други икономически въпроси, включително бизнес офанзива на Русия и Китай. Въпреки че точно нацистката Златна Зора може да се окаже критичен актив за Путин и неговите съюзници, които се стремят да дестабилизират Европа отвътре и инструмент срещу НАТО. По подобен начин в Унгария, България, Сърбия, Словакия, Чехия, крайно дясното е в тесни идеологически и финансови връзки с Кремъл. Но днес Путин може да се похвали с подкрепата на крайно десните партии и във Западна Европа- Франция, Австрия, Дания и, разбира се, Гърция.
Бялата Християнска Раса
„Лесбийка, черни, симпатична негърка…“ са само част от шеговитите расистки изрази, които могат да се чуят от водещите по руските национални телевизии, относно говорителката на Белия Дом. Все пак, не случайно Ричард Спенсър, сегашното лице на американската крайна-десница, смята, че Русия е „единствената бяла сила в света“. Междувременно Дейвид Дюк (лидер на Ку Клус Клан) смята, че Русия държи „ключа към оцеляването на белите“. И както наскоро заяви Матю Хаймбах, ръководител на бялата националистическа Работническа партия на традиционалистите, руският президент Владимир Путин е „лидерът на свободния свят“ – този, който е помогнал за превръщането на Русия в „ос за националистите“.
(Престон Уигинтон на националистическа демонстрация в Москва. Живее в апартамент в Москва, който наема от бившия шеф на Клана Дейвид Дюк. Най-добрите му приятели са руски скинари. Хвали се, че годишно вкарва 50 000 долара от собствените си пари в бялото националистическо движение. Поддържа близки отношения с лидера на расистката Британска национална партия, както и с ултра-десни политици и академици от средите на белите супремасисти в Русия – неговата нова родина.)
Фашизма в контекста на Историята
Фашизмyt е идеология възникнала в началото на 20-ти век в Италия, близка до Национал Социализма. Думата Фашизъм (fascio) буквално означава сноп пръчки (група, партия), а такава е и символиката. По подобие на така популярно разпространяваната в България (която не случайно е един от тримата съюзници – Германия, Италия и България, по време на Втората Световна Война) по времето на Комунизма от властта и образователната система легенда за Кубрат, снопа пръчки (който като са заедно няма кой да ги счупи) и синовете му.
Фашизъм – това е услужлива политическа система предоставяща протекция на авторитарни режими или на група узурпирала властта. Основна цел е да елиминира многопартийната система (демокрацията) и да предостави властта в ръцете на една партия, като по този начин се гарантира status quo, за неопределено време. Фашистката идеология е адвокат за силната власт, която да има активна роля в икономиката с възможности за контрол на икономическите процеси. Това е протекционистка система, която е в опозиция на либерализма, социализма, демокрацията, плурализма, както и свободния бизнес и международната търговия и финанси. Тя предоставя постоянна мобилизация на обществото, като размива различията между гражданин и военен, за да осигури фанатично служеща на режима маса, потиснала личността си и способността за критично мислене. Силно расистка идеология, която се бори за чистотата на нацията като по този начин елиминира външни въздействия, като не се свени от геноцид, стерилизация, масови убийства или депортации. Мирогледът е Ние и Те, демоните са Те, а целта е съхранението на Ние, на Нашите (така се казва и партията на Путин), на всяка цена.
(Александър Дугин, един от най-влиятелните идеолози в Режима на Путин, отзад се вижда флага на неговата Евразийска Партия, чиято не само идеология, но и символика силно напомнят на Фашистките стрели.)
Националсоциализмът представлява много повече от политическо движение. Нацистките лидери, дошли на власт през януари 1933 г., желаеха да поправят „неправдите“ в следствие на Първата Световна Война, да преразгледат Версайския договор и да си върнат и разширят земите, както и да изтрият срама и унижението. Освен това те искаха да променят и културния пейзаж, като върнат страната към традиционните „германски“ и „нордически“ ценности, да премахнат или ограничат еврейското, „чуждото“ и „изроденото“ влияние и да формират расова общност (Volksgemeinschaft), която да съответства на нацистките (националните идеали) идеали.
Реакционната русофилия има дълга история – още от времето преди Студената война, когато Съветският съюз беше разглеждан с отвращение от повечето (макар и не всички) десни. През XIX в. Русия е столицата на европейската реакция, страната, която е победила Наполеон и е служила като бастион и защитник на монархиите и стария ред. В идеологически план славянофилски настроени писатели от световна величина като Фьодор Достоевски и Константин Леонтиев бяха смели критици на западния либерализъм. Дори в епохата на комунистическото управление идеята за Русия като спасителна алтернатива на западния либерализъм заинтригува десни мислители като Освалд Шпенглер и Франсис Паркър Йоки, които разсъждаваха, че пост-марксистка Русия би била ценен съюзник в глобалната борба срещу англо-американската хегемония. Йоки, фашистки агитатор, чието творчество се радва на култов статут в крайната десница, по-специално вижда Русия като инстинктивно антисемитска – естествен съюзник във войната срещу егалитаризма и либерализма.
Но нека да разгледаме системата на Путин в малко повече детайли.
Ретроспекция на матрьошката Путин – Царя, Играчите и Мимикрията
Рухването на Комунизма в СССР и неговото Източно Европейско пространство , няма нищо общо с това което се случва в традиционен Китай например, както и зародиша, така и финала си е чиста проба престъпно присвояване на чужда собственост, от наследниците на престъпления извършени поколения назад.
Горбачов идва на власт в същия момент, когато в Китай започва една от най-големите икономически трансформации в края на 70-те и началото на 80-те. Неговият образ бе на реформаторски лидер с програма, която се различаваше значително от тази на Дън Сяопин в Пекин. Китайският лидер следваше две политики, едната от които изглеждаше независима и дори противоречаща на другата, като по този начин балансираше тектонските размествания, случващи се с Поднебесната Империя. От една страна, Дън предпазливо премахна абсолютния контрол на държавата върху икономиката. Държавата все още контролираше „командните върхове“ на икономиката и в много случаи „частната“ собственост не беше частна. Държавата се намесваше, ако частните интереси вредяха на цялостната икономика и общество. Това беше не толкова приватизация, колкото либерализация на икономическото управление. От самият факт, че по време на управлението на Мао не е имало публични екзекуции, които се превърнаха в нещо доста популярно през първите години от управлението на Дън, разбираме че в Китай се търсеше ограничена икономическа свобода, но със засилена роля на държавата, а Резултатът – големият икономически успех.
Подходът на Горбачов беше много различен, все едно единствено и само в услуга на партийния елит, който в последствие роди Путин. Мнозинството руснаци живееха в абсолютна мизерия, докато няколко бизнес магнати и кръговете около тях „приватизираха“ националното богатство. Разпространяваха се масово престъпност и корупция. През 1991 г. икономиката се срина, възникнаха етнически конфликти и правителството се провали. Рухна не само СССР, но и руската държава, съществувала от векове. Елцин, лидерът на Руската федерация, най-голямата част от Съветския съюз, последва подхода на Горбачов. Държавата стана практически нефункционална, а Русия изглеждаше на същия саморазрушителен път като СССР. Резултатът беше, че неравенството се задълбочи, а мнозинството хора продължават и до днес да тънат в мизерия. Елцин и близките му хора, включително олигарсите, разбира се, не желаеха връщане към съветски режим, което би довело до национализация на незаконно придобитото им богатство. Те също така се страхуваха за личната си безопасност. В следствие на това те планираха псевдореставрация, наследникът на Елцин трябваше да подражава на съветските управници, без реално да осъществи никакви социално-икономически промени. Путин беше избран за този псевдосъветски управник. Като начало той трябваше да демонстрира твърдост и решителност, за сметка на една или две поставени фигури, но въпреки това той остана псевдосъветска и псевдототалитарна фигура, която услужливо застана като параван на разграбения СССР от партийната върхушка.
Дори и призивът на Путин към носталгията на гражданите по съветската епоха беше добре пресметнат – преструвка, че съветският режим се е завърнал. Това беше измама, акт на мимикрия. Използваше се с този трик, защото се възползваше от копнежа на мнозинството хора, към поне малко достоен живот. Всъщност това беше игра за осигуряване и бетониране на статуквото. Тази мимикрия помогна на Путин през първите години от управлението му. С течение на времето той засили контрола и репресивната машина на държавата, а през втория и третия си мандат изостави всякакви претенции, че е съветски или дори неосъветски владетел. Той на практика, открито се идентифицира с царете от късната Руска империя.
Фигурите около Царя
(Путин и Наришкин, шеф на Външното Разузнаване)
Може да са безмилостни, алчни и цинични, но не са цинични по отношение на идеята за руското величие. Западните медии използват термина „олигарх“, за да опишат свръхбогатите руснаци като цяло, включително и тези, които сега изцяло или в голяма степен живеят на Запад. Терминът се наложи през 90-те години на миналия век. Но се пропуска факта, че те са услужливи актьори, прикриващи старата номенклатура.
Тъй като Русия затъва все повече във военно блато и икономическа криза, основният въпрос е дали – ако войната не бъде прекратена бързо чрез мирно споразумение – Путин може да бъде отстранен (или убеден да се оттегли) от самите руски елити, за да се опитат да измъкнат Русия и себе си от ямата, която той им е изкопал, и да се покаже нова матрьошка отвътре, която да даде на публиката това, от което има нужда – победи. За да се оценят шансовете за това, е необходимо да се разбере характерът на съвременните руски елити и най-вече на вътрешното ядро на Путин.
За да илюстрира дълбочината на руската катастрофа от 90-те години на ХХ век и да се идентифицира с всички онези, които са пострадали от нея, Путин е казвал, че в един момент, докато е бил подполковник от КГБ, е започнал да работи като таксиметров шофьор на свободна практика, за да си докарва допълнителни доходи. Това са хората, които са смятали, че са гръбнакът на Съветския съюз, интелектуалния и патриотичния елит, поставени в реалността на 90-те. Въпреки че са натрупали огромна власт и богатство, Путин и близкото му обкръжение остават силно възмутени от начина, по който Съветският съюз, Русия и собствената им служба се сринаха през 90-те години на ХХ век – а голямата власт, съчетана с голямо възмущение, е една от най-опасните смесици както във вътрешната, така и в международната политика. Но Русия никога не е била място, в което високо се е котирала самокритиката, личната отговорност и носенето на отговорност.
Но по върховете на руските елити, или както обича Дугин да ги определя „Кулите на Кремъл“ има разкол. Самия факт, че за първи път в руската история се случи нещо нечувано – провинциален лидер, чеченският ръководител Рамазан Кадиров открито нападна министерството на отбраната и генералния щаб (Лапин и Шайгу), както и персонално се нахвърли върху Генерал Майор Лапин, който ръководи част от подразделенията в Украйна. Кадиров, го обяви за пълен некадърник и заяви, че ако има власт би го разжалвал до редник. Кадиров бе подкрепен с не по-малко критичната позиция, на ръководителя на частната руска армия Вагнер Прикожин, който открито го защити и каза, че всички тези са за полеви разстрел.
Митът за Могъщата Русия
В речта си от 21 Септември 2022 руският президент Владимир Путин трябваше да обясни защо още не е спечелил войната в Украйна след шест месеца. Виновник за това разбира се стана НАТО, която той обвини за огромната подкрепа, която е оказала на Киев. В съответствие с всички предишни изявления ядрената му заплаха беше насочена към НАТО, Лондон и разбира се България. Той постанови нови 300 000 руснаци, в допълнение към 100-те хиляди, които официално са в Украйна, както и цялата доминация във въздух и техника. Когато говорим за великите сили, воюващи с по-малки държави, се очаква да разполагат с достатъчно резерви, както и техническо превъзходство, за да се справят бързо и безапелационно. Но в Русия вече имаме слабо военно ръководство, свикнало основно да присвоява корумпирани чиновници, и задъхваща се икономика, съществуваща основно на природните ресурси. А самия факт, че разчиташ на ирански дронове и китайски автомобили и техника, говори за упадък в науката и бизнес неспособен да създава иновации.
Моралното Превъзходство
(На иконата, носена от генерали, е Сталин, който бе изографисан и в една от най-големите нови църкви в Москва, по поръчение на Путин.)
За разлика от своите предшественици, Путин предостави нещо ново на публиката – превъзходство и гордост. Въпреки че това е мимикриращ режим, целящ единствено оцеляване, по времето на Путин бе създадено едно огромно външно ядро съучастници, които имаха нужда от нещо повече. Появиха се наченки на пълно мащабна крафт идеология, която взимаше най- примамливото за аудиторията от крайно левия до крайно десния спектър, за да предостави нещо изглеждащо оригинално. Ако 20-ти век бе Ера на Расизъм и Омраза базиран на произход и генетика. Теория, която сама по себе си противоречеше напълно на науката, а същевременно бе ангажирала едни от най-образованите хора на времето си. То Системата на Путин и неговият идеолог Дугин, вдигнаха доста нависоко летвата, ангажирайки публиката около чувството на морално превъзходство и омраза, базирана на морални аргументи. Русия се провъзгласи за люлката на световния Бял Морал, а врагът е самият Сатана. Анти сатанизмът за първи път в човешката история се утвърди като официална държавна политика на световна свръх сила, изразена и утвърдена на най-високо ниво. Борбата с „Нечестивия“ се приема буквално, сред враговете попаднаха всички от „Империята на Злото“- Западът. Сред враговете са либералите, извратеняците и цялата ЛГБТ общност. Ужасяващо стряскащото е че подобни безумия са били в основата на едни от най-големите човешки трагедии. Адолф Хитлер бе казал една мисъл, която олицетворяваше цялата идеология на Третия Райх „Аз вярвам, че всичко което правя е според волята на Великия Създател!“, а и че „Пропагандата трябва да е толкова просто преподнесена, че най-ниско интелигентният човек от обществото да я разбере.“
Международни Отношения
(Руският Свят, според идеологията на Путинския Режим)
В „огнена“ статия, написана по повод последните събития в Украйна и преди неотдавнашните „референдуми“, идеологът Александър Дугин твърди, че сега сме много близо до избухването на Трета световна война. „Намираме се на ръба на трета световна война, към която Западът ни тласка настойчиво. И това вече не е страх или очакване, това е факт. Русия е във война с колективния Запад, с НАТО и техните съюзници (макар и не с всички – Турция и Гърция имат своето място, а някои европейски страни, по-специално Франция и Италия, но не само , не искат да участват активно във войната с Русия). И все пак заплахата от трета световна война наближава“, казва той характерно.
Руският теоретик твърди, че страната му се намира в състояние и на идеологическа война. „Ценностите, изповядвани от глобализирания Запад – ЛГБТ, легализиране на извращенията, наркотиците, сливането на човека и машината, пълната интеграция по време на неконтролираната имиграция и др. са неразривно свързани с военно-политическата хегемония и нейната еднополюсна система. Западният либерализъм и глобалното военно-политическо и икономическо господство на САЩ и НАТО са едно и също нещо. Да се борим със Запада и да приемаме (дори частично) неговите ценности, в името на които той води война срещу нас, война на унищожение, е просто абсурдно“, пише той.
Според „Мозъкът“ на Путин полето на битката е Историческата Русия, умовете и душите на младите поколения.
Отношенията с Анкара.
Двете страни дълго време бяха на противоположни страни. Въпреки опитите на Путин, да очарова Ердоган с ракетни комплекси и ексклузивни права върху газта, историята между двете свръх държави е пропита с конфликти и кървави противопоставяния. По назад във времето, най- голямата ядрена криза – Карибската, бе заради разполагането на американски ракети в Турция, като контра хода на Русия бе Куба. Анкара е най-големият и стабилен съюзник като цяло на САЩ в региона. В Сирия, Русия поддържаше режима на Асад, докато Турция бе на страната на бунтовниците. В Либия двете страни също са на различни барикади. В конфликта в Азербайджан и Армения, Путин не само се противопоставяше на проксито на Ердоган, но в един момент изостави своя съюзник Армения, която бе подкрепена от САЩ. Между другото, по същия начин, както зае неутрална позиция спрямо Сърбия в едни от най-съдбовните ù моменти, но същевременно показвайки на какво е готова за парчета земя в Украйна, които може да вземе за себе си. Отношенията се затоплят след проваления преврат срещу Ердоган, като някои специалисти твърдят, че руските тайни служби спасяват турския президент. От друга страна, Русия е основният доставчик на енергоносители на Турция. Но този общ интерес продължава до войната в Украйна, където Анкара започва да подкрепя Зеленски с дронове.
В последните няколко седмици, нещата драматично се промениха. Първо, преди седмица двете най-големи банки в Турция обявиха, че няма да подържат руската разплащателна система МИР. След този ход на Турция, незабавно последваха същите мерки от Казахстан, Узбекистан и Таджикистан. На 28-ми Септември, тази забрана бе разпространена до всяка банка на Турция. Последва интервю за обществената американска телевизия PBS, в което Ердоган обяви, че Русия трябва да се изтегли от всички окупирани територии в Украйна, включително Крим. Както и че руската инвазия няма никакъв начин да бъде оправдана.
Защо това се случва. Навярно обяснението е доста елементарно – интересът на Турция. Вероятно Ердоган смята, че Путин не е добър залог повече. Все пак, операцията в Украйна на този момент е провал, икономическият дефицит е огромен, а вътрешната подкрепа изглежда е катастрофа след почти провалената мобилизация. А погледнато в по-широк смисъл, другите две страни имащи подобен интерес в ресурсите на Русия – Китай и Индия, заемат неутрални позиции. Така че най-вероятно за Ердоган заемането на твърда страна със САЩ е най-полезният ход в този момент. Между другото, това е нещо, което демонстрираха и изборите в съседна България.
В Италия нормализирането на Джорджия Мелони вече започна, което е забележителен процес, като се има предвид, че силното представяне на нейната партия Fratelli d’Italia (FDI), която сега ще бъде доминиращата фракция в новото италианско правителство, е ужасяваща победа за десния екстремизъм. Политиката на Мелони е пряко свързана с тази на друг лидер на Италия – Бенито Мусолини , Il Duce, фашистът, управлявал от 1921 до 1943 г. Политиката на Мелони е крайнодясна – но тя показва и признаци, че подкрепя съществуващия консенсус на елита по ключови въпроси като НАТО, войната между Украйна и Русия и Европейския съюз.
А Ню Йорк Таймс публикува есе на редактора на италиански вестник Матия Ферарези, който отбелязва същото, като одобрява, че Мелони е „факел на атлантизма и твърд поддръжник на НАТО.
Етнос и Общество
Един от стълбовете на новата формираща се идеология в Русия е Етно-Центризъм. Дугин предлага дълбоко философски подход към категориите „етнос“, „народ“, „нация“ и „общество“, като дава ясни дефиниции на тези понятия и излага по-широка етносоциологическа таксономия. Като вкарва понятието Нация и Национализъм, в съвсем ново русло. Философията се формира върху Етно Митология, Фестивали, Музика, Костюми и Танци, като целта е Руската етническа самобитност и култура да приеме централна роля. Постигането е посредством масови празненства, целящи да оставят емоционални щампи.
(Това е факелен ритуал в Гърция, 2018 година. Крайно десни симпатизанти празнуващи Свещения Огън, смесвайки Християнството с Историята. Подобни модели могат да се проследят в Комунизма и Нацизма, където Масовите (организирани, регулярни) Празненствата имат силно въздействие върху емоциите и обичайното поведение на хората и по този начин им дават възможност сами да извеждат нови значения- Fischer-Lichte, Erika. 2005. Theatre, Sacrifice, Ritual: Exploring Forms of Political Theatre.)
Гражданското общество
(Приятелското лице на режима на Путин, силното присъствие на организация, наречена Общоруски народен фронт (ОНФ), която през последните няколко месеца играе ключова роля в управлението на вируса в Русия. Най-важното е, че на срещата стана ясно, че ОНФ се утвърждава като връзка между управляващата партия „Единна Русия“ и народа – връзка, която може да се окаже полезна за Путин преди парламентарните избори тази година и да повлияе на състава на управляващата партия през следващите години.)
На първо място, лица, които са се представили добре в организацията и които са помагали на президентските кампании на Путин през 2012 и 2018 г., са били доказано възнаградени с високи постове в ОНФ, като Елена Шмелева. Шмелева е съпредседател на централния щаб на фронта. През 2018 г. тя ръководи предизборния щаб на Путин за президентските избори, след което е повишена на сегашния си пост. Въпреки че в управителния съвет на ОНФ има по-възрастни и опитни лица, много от най-видимите публични роли на групата се заемат от по-млади (на възраст под 40 години) членове.
Националните проекти на Путин представляват поредица от 13 широки области на политиката, които той обявява при преизбирането си през 2018 г. Те са любимите проекти на президента, предназначени да бъдат крайъгълен камък на икономическия успех на Русия през следващите години и се разглеждат като въпрос от национално стратегическо значение; федералният бюджет за 2019 г. им отделя 1,75 трилиона рубли (24 млрд. долара). Първоначално контролът върху изпълнението на проектите беше поверен на регионалните губернатори на Русия, но в строго обръщение към парламента през януари 2020 г. Путин критикува губернаторите за това, че не са успели да подобрят образователните стандарти в своите региони и не са в състояние да осигурят медицински услуги в по-отдалечените райони. Оттогава Путин е възложил на ОНФ отговорността за аспектите на проектите, превръщайки НПО организацията в администрация в сянка, която във всеки момент може да влезне в образа на преторианци.
Още с началото на втория си мандат Владимир Путин започна да затяга регулаторния контрол върху гражданското общество. Тези усилия се ускориха след завръщането на Путин на президентския пост през 2012 след месеци на мащабни анти-правителствени протести. Усилията за промяна на гражданското общество се характеризираха с фокус върху дискредитирането на групи, финансирани от чужбина (по подобие на Унгария, Чехия, Словакия и България, където Америка за България и Сорос, както и НПО секторът дълго време са основните жертви на пропагандата.). Те са представяни като подкопаващи националния суверенитет на Русия и вредящи на колективното благо. А техните представители са с етикети „чужди агенти“ и „национални предатели“ (доста познато в България, не без активната помощ на самите „жертви“). Погазване на правните устрои (в България Конституцията, Парламентаризма и Демокрацията), за да отслаби независимите граждански участници, съчетано с избирателно преследване, целящо сплашване на гражданското общество като цяло. Като същевременно се полагат усилия за финансиране и насърчаване на „правилни“ про правителствени организации, като същевременно се подържа строг държавен контрол върху целия сектор.
През юни 2022 г. Русия прие нов закон за надзора на дейността на „чуждестранните агенти“. В България, се допуска същото жонглиране в публичното пространство – Агенти, Чужди Интереси, от днешна гледна точка първата версия на закона за чуждестранните агенти от 2012 г. изглежда доста скромен и невинен. Днес официално регистрирани организации с нестопанска цел (ОНЦ), неформални сдружения на граждани, медии и физически лица могат да бъдат включени в списъка на чуждестранните агенти. Версията на закона от 2022 г. не само разширява обхвата на лицата, които могат да бъдат признати за чуждестранни агенти, но също така прилага всеобхватна логика към определението за чуждестранно влияние, което занапред може да бъде всякакъв вид „чуждестранно влияние“.
Идеологията – постигане на десни цели с лява реторика
Дугин е интелектуалец и през 80-те години на миналия век се самоопределя като антикомунистически дисидент. Тогава се присъединява към ултра консервативното движение „Памят“, а по-късно през 2001 г. създава своя собствена група – партията „Евразия“. Създава свое философско течение наречено „Четвъртата Политическа Теория“, в което смесва радикалната десница – главно расизъм – с идеи от радикалната левица като антикапитализъм и антиглобализация. „Четвъртата Политическа Теория“, по-известна като „трети позиционизъм“. Третият позиционизъм е част от не малко известна разновидност на фашизма, които има за цел да прикрие фашистките цели чрез присвояване на лява реторика и образи и има предшественици чак до Щрасерите и национал болшевиките в Германия през 20-те години на ХХ век. Това е много специфична тактика за насаждане на фашистки идеи сред групи, които повърхностно не изглеждат възприемчиви към тези идеи.
Интелектуалците
(Идеолога на Путин и неговата позиция спрямо либерализма.)
Човекът зад пропагандата на Третия Райх, Гьобелс казваше за интелектуалците, че няма смисъл да бъдат убеждавани и приобщавани към правотата на Режима. „Защото интелектуалците никога няма да бъдат убедени истински да вярват и да бъдат лоялни и така или иначе винаги ще да отстъпят пред по-силния, а това винаги ще да бъде „човекът от улицата“. Затова аргументите трябва да бъдат груби, ясни и силни и да се позовават на емоциите и инстинктите, а не на интелекта. Истината и правотата са маловажни и изцяло подчинени на тактиката и психологията.“ Простичко казано, интелектуалци надали ще откриете, защото всичко е подчинено на пропагандната машина, която обслужва Режима. „Хората са по-елементарни и примитивни, отколкото очакваме. Заради това, пропагандата трябва да бъде простовата и натрапчива.“
Училището
След идването на Адолф Хитлер на власт през 1933 г. нацистите се заемат да реконструират германското общество. За целта тоталитарното правителство се опитва да упражни пълен контрол върху населението. Всяка институция е наситена с националсоциалистическа идеология и инфилтрирана от нацистки кадри на ръководни постове. Училищата не правят изключение. Министерството на народното просвещение чрез пропаганда упражнява контрол върху почти всички форми на изразяване – радио, театър, кино, изобразително изкуство, преса, църква и училище. Контролът върху училищата започва през март 1933 г. с издаването на първия образователен декрет, според който „немската култура трябва да се третира задълбочено“. Нацисткото правителство се опитва да контролира умовете на младите хора и по този начин, наред с други средства, натрапва нацистките убеждения в училищната програма се превръща в „расова наука“, а здравното образование и физическото възпитание не избягват расовия акцент. Географията се превръща в геополитика, като изучаването на родината е от основно значение. Физическото възпитание става задължително за всички, както и младежката трудова служба. Децата са ангажирани с паравоенното възпитание, формални и неформални организации.
Путин настоява руските ученици да изучават „патриотични ценности“ от седемгодишна възраст. От 5 септември, 2022 училищата в цяла Русия ще отделят часове за така наречените „разговори за важни неща“. Тези „беседи“ ще се фокусират върху ценностите на руското общество, залегнали в стратегията за национална сигурност на страната. Укрепване на духовните и моралните устои на руското общество. С началото на новата учебна година в училищата в цялата страна ще се провеждат ежедневни церемонии, включващи издигане на руското знаме и изпълнение на националния химн. През юли Путин подписа нов закон, с който се създава модерна младежка организация в духа на „Младите пионери“ от съветската епоха – която беше една от първите стъпки за приобщаване на гражданите към комунистическата идеология – въпреки че официални лица отричат това да е пряко възраждане на тази група.
Национално съзнание на Тълпата
Населението трябва да бъде готово за труд и отбрана. „Искам да се съсредоточа основно върху военния аспект, тъй като той е важен, но, разбира се, здравето на нацията е по-важно.“ Бе казал Путин. Той предложи спортът да се използва като критерий за оценка на работата на детските градини, училищата и университетите в Русия, даже да го сведе до индивидуално ниво. Путин има желанието да осигури стимули и същевременно да определи отговорности на база спорт-здраве и готовност за отбрана. Путин също така призова за възраждане на ГТО (Готовност за труд и отбрана на СССР) в нов формат. Това е всесъюзната програма за подготовка по физическа култура, въведена в бившия Съветски съюз на 11 март 1931 г., по която до 1976 г. 220 млн. души са получили значки на ГТО, а през 1986 г. тестовете са преминали 33,9 млн. души.
Целите на насърчаването на спорта в нацистка Германия включват закаляване на духа на всеки германец, както и да накарат германските граждани да се чувстват част от по-широка национална цел. Това е в съответствие с идеалите на Фридрих Лудвиг Ян, „бащата на физическите упражнения“, който свързва закаляването на собственото тяло със здравия дух и насърчава идеята за единна, силна Германия, целта е демонстрирането на арийското физическо превъзходство.
(Идеята за „господарска раса“ се пропагандира наред с насърчаването на физическите упражнения, с грижа за собственото тяло и с подготовка на война да бъде достоен член за volk (глутницата).)
Впечатляващо инсценираните от фон Цамер събития на спортната показност засилват не само физическата активност, но и национализма на германците. Нордическата естетическа красота и привързаността към германските расови идеали вървят ръка за ръка по време на нацистката епоха и фон Цамер и Остен прилагат политика на расово изключване в спорта. Спортистите от еврейски произход са изключени от участие в съответните спортни събития, според теорията Арийците имат естествено превъзходство и господство във всички социални, физически и умствени аспекти.
На 1-ви Септември 2022 Руските сили, над 5000 военни изоставят град Льоман в Украйна, след няколко дни обсада. В града, в ръцете на „врага“ остават всичките украинци гласували на 100%, всичките, масово за референдума за присъединяване към Русия. Това е отрезвяващата реалност, за всеки от масата, който по някакъв начин е вярвал на Руската пропаганда и манипулации.
Духовното
В речта си от 30-ти Септември 2022, Путин обяви Свещена Война, базирана на моралното превъзходство на Русия над упадъчния Запад. Империята на Лъжите и борбата срещу Сатаната. Борбата срещу Западната религия – Сатанизма. Но за да се превърнеш в Духовен Водач на Света, за да бъдеш Морален Стожер се изисква малко повече от демагогия, която можеш да налагаш посредством страх и шантаж над едно население свикнало с репресиите. Дори и започвайки от Библейската мъдрост, че тези които проповядват вода, не могат да пият вино!
(Дворецът на Путин в Сочи, за който той твърди, че е на името на един от най-добрите му приятели от детството, който му го дава за ползване.)
Адолф Хитлер бе казал в Main Kampf, че „Всяко насилие, което не произтича от духовна основа, е колебливо и несигурно. Липсва му стабилността, която може да се постигне само с фанатичен поглед.“ Простичко е нали, духовната основа, оправдава всички форми на насилие, дали то да бъде физическо, домашно, срещу вашите индивидуални права, срещу вашите свободи… Все пак, всичко има духовно обяснение. Когато имаш режим на мимикрията, на измамата и манипулацията се опитваш да се адаптираш към теченията, без значение ляво или дясно.
Културата
От септември 1933 г. новата Културна камара на Райха (Reichskulturkammer) – организация, съставена от филмовата, музикалната, театралната, печатарската, литературната, камарата за изящни изкуства и радиокамарата на Райха – започва да контролира и регулира всички аспекти на германската култура. В Русия, както и на Балканите, културата започва и свърша от Министерството на Културата. Свободна, в смисъла независима от държавни финансирания, няма.
(Алина Кабаева е Руска Гимнастичка, Олимпийски Шампион, любовница на Путин, която заради сърдечните си и сексуални взаимоотношения с Путин и милионите придобивки в следствие на тази връзка, попадна в санкционните западни листове.)
Както в манифеста на Комунистическата Партия, Семейството е Ядрото на Нашето Социалистическо Общество. Това правило, както и в комунизма, така и след това, се отнася само за масата, но не и за избрания елит, който не само живее както си иска, но и демонстрира, повече от либералните си мирогледи. Докато семейството е държавна грижа, както и с кого и как масата руснаци ще си лягате под завивките. Абсурд в който безпардонно се говори за традиционно семейство с традиционни ценности, в Русия, където всяка втора жена е жертва на домашно насилие. В страна в която алкохолизмът има размерите на пандемия. Да разпределяш чрез репресии и обществено заклеймяване в 21-ви век, строго регламентирани роли в обществото в „цивилизация, която е уникална в своя морал и достижения“, както твърди не само Путин, но и огромна маса хранеща се от неадекватен шовинизъм.
Медиите
Русия е на 165 място през 2022 за свобода на словото, това не е случайно. Медиите са просто част от държавната пропагандна машина, в която попада и култура, изкуство, религия, всичко посредством което може да се влия и манипулира обществото, за да се осигури съществуването на престъпния режим узурпирал Русия, повече от столетие.
Тоталитарно общество
Когато говорим за системата на Путин или СССР, или Русия в последните 100 години, трябва да се отчита и изключително важният факт, че лидерите са се ползвали с почти 100% обществена подкрепа. Няма как личността, човешките права да бъдат субект на мажоритарни избори и на управляваща партия. В Русия днес имаме отказ от рационалност: когато се управлява посредством числата, а не въз основа на правото. За съжаление, в постсъветското пространство и в частност Източна Европа, понятието демокрация се тълкува като превъзхождащата сила на заинтересованото и властно мнозинство. А тиранията на мнозинството е просто умножена тирания.
В Русия, както и в страните попаднали под сянката ù, малцинствата, както и индивидът като цяло имат малки шансове на съществуване като индивидуалност, там има общо националното самосъзнание и морал. Малки са шансовете на свободно поведение, както и по времето на Комунизма, така и днес, без страх от тормоз, репресии и мизерия.
За тези 30 години от рухването на Комунизма, ние трябва да си отговорим на някои важни въпроси, относно нас самите! Солженицин бе казал, че за да имаш тоталитарна държава е необходимо всички в обществото да са готови да лъжат, за всичко. А както бе казал Адолф Хитлер в неговата интелектуална творба Mein Kampf, тези които не разбират от политика, нямат право да критикуват политиката… Разбрахте ли, нищо не разбирате! Нужен е ценз и разбиране от политика, просто гласувайте. Просто е, фашизъм!
Материала е подготвен и предоставен от Фондация Арт Ангел.
Автор: Илиян Кузманов