Четири месеца след началото на руската агресия против Украйна се приближаваме към преломен момент, а експертите започват да говорят за повишаване на ядрената заплаха: ако Украйна наистина успее да постигне прелом в хода на военните действия за Кремъл възникне реална опасност да изгуби не само Херсон, но и Крим. Ще бъде ли готов Путин да използва тогава ядрено оръжие?
Отговорът на този въпрос е пряко свързан с психичното здраве на руския президент.
Путин е типичен психопат, при това губещ самоконтрол. В такава ситуация той е извънредно опасен и напълно способен да използва ядрено оръжие.
Диагнозата на Путин
Вече няколко години следя действията на Владимир Путин, като се опитвам да изуча и пресъздам хода на мисленето му при вземането на решения. Имах възможността да общувам с различни политици от русия, Чечня, Беларус, Украйна и Германия, както и да прочета всичко, което успях да намеря за неговото възпитание и формиране.
Не е възможно да кажеш дали някой е психопат като просто го видиш по телевизора. Но, според мен, при Путин действително има важни предпоставки за развитие на така наречените разстройства на личността клъстер В — най-опасните, включително психопатия и нарцистично разстройство на личността.
Какво представлява психопатията? Аз използвам определението на психопатията предложено от американския психиатър Харви Клекли, който през 1941 година в книгата си „Маската на здравомислието“ описва психопата като човек, който изглежда нормален и прави всичко за поддържането на тази илюзия, но ако погледнем задълбочено дълбинните черти, всички психопати се отличават с ниска емоционална емпатия. Те са манипулатори, егоисти, агресори във висша степен. До известно време изглеждат безстрашни, не изпитват жалост, разкаяние или вина. Проявяват безчувственост и поставят себе си над всички.
Психопатите се делят на първични и вторични. Те имат сходно токсично поведение, но причините и биологичната предпоставеност на тези две психиатрични разстройства се различават.
Личността на първичния психопат се залага до две-три годишна възраст. Това се случва в хода на генетичен процес, наричан „епигенетично маркиране“: регулацията на ключови гени се променя почти необратимо заради травма и въздействие на хормоните на стреса (в частност на кортизола) върху генетичните регулатори на стреса, а това означава върху хормоните в определени дялове на мозъка.
Вторичният психопат (или социопат) има по-слаба генетична предразположеност към това разстройство и промените, предизвикани от емоционално, физическо, сексуално насилие или тормоз, за него са отчасти обратими.
В поведението на първичните и вторичните психопати (социопати) има голяма разлика. Например, социопатът разбира аморалността на своите постъпки, но не може да се спре, а психопатът е убеден, че постъпва правилно. Той вярва в своята правота.
Това е неотделима черта от личността на истинския първичен психопат: той никога не се съмнява, че постъпва както трябва. Това не е преструвка и не е опит на нормален човек да оправдае престъпленията си.
Именно към този тип психопати, според мен, се отнася Владимир Путин.
Това, което е характерно за всички „хищнически“ разстройства на личността от клъстер В, е че психопатите винаги търсят в своите жертви слабост. Те майсторски разгадават мислите на човека или групата хора, които са избрали за обект на своята агресия.
Психопатите са своего рода „вътрешновидови“ агресори“ чиято плячка са другите хора. Както всеки агресор тях ги провокира слабостта. Главната дарба на психопатите е да разчитат емоциите и подбудите на другите хора на фона на собствената им неспособност да ги изпитват. С други думи, за тя е недостъпна „емоционалната емпатия“. И обратно, „когнитивната емпатия“ е на висота.
Те разбират чуждите чувства, страхове, емоции и желания и използват тези знания, за да манипулират жертвите и да получат желаната реакция, пари, секс или просто да се наслаждават на чувството за контрол.
Психопатите разбират какво чувствате вие. Да „надничат“ в главите на другите хора е основата на тяхното съществуване. Нормалният човек с такава способност по-скоро ще се постарае да помогне на този, който изпитва стрес, а психопатът ще се възползва от слабостта и изолацията му, за да нанесе удар в подходящия момент.
Ключовият метод на Путин е да не позволява на совите противници да укрепнат. Да нанесе удар в момента на най-голямата им слабост. Самодисциплинираните психопати имат търпението да изчакват месеци и години, десетилетия, докато жертвите им не покажат уязвимост.
Путин притежава всички качества, които позволяват да бъде отнесен не само към психопатите, според определението на Клекли, но и към злокачествените нарцисисти. В него има и черти на садист, съдейки по неотдавнашното му поведение. Не е ясно колко са изразени, но това е достатъчно, за да бъде класифициран в „тъмната триада“. По-лошо просто не може да бъде.
Но нивото на интелекта му позволява да изглежда нормално.
Травмата на Путин
Освен тежкото детство, възрастният Путин преживява няколко травми, една от които е очевидна — разпадът на Съветския съюз, довел впрочем, до създаването на днешна независима Украйна. Това е подобно на травмата на младия Хитлер, който смятал, че Германия е предадена от лидерите на Ваймарската република през 1918 година, в края на Първата световна война.
След това, през 2011 година Путин става свидетел на мъчителната смърт на либийския диктатор Моамар Кадафи, което със сигурност е провокирало неговия дълбинен страх от насилствена смяна на режима.
Всичко неявно се откри в последните няколко години, а особено ярко в последните няколко седмици преди 24 февруари. Путин, като Хитлер, разкри истинската си същност и стана ясно, че той действа именно като психопат, а не социопат и със сигурност не просто като обикновен човек с лоши наклонности.
Философът Жозеф де Местр обръща внимание, че практически всички диктатори (леви, десни или религиозни) обичат да поглеждат в миналото, за да намерят в него оправдания за своите постъпки. Ключовият елемент е обръщането към древната, слабо изучена и объркана история на своя митичен народ, при това колкото по-древен, толкова по-добре.
Путин също търси в далечните времена връзка със съвременността: и тогава се оплитат варягите, Прибалтика, всички територии чак до Донбас, да си спомниш Киевска Рус, която контролирала всички речни системи от Балтийско море до Крим и търговията по тях. Тези препратки към митологизираното минало станаха ключов аргумент за „реконкистата“ на Крим и Донбас.
Помътен разсъдък
В поведението на Путин може да бъдат забелязани черти на сериозно замъгляване на ума. Безсмислено е да гадаем какво точно е довело до това, защото би могло да бъде всичко — от третичен сифилис и тумор, до невродегеративни заболявания, но съдейки по това, че Путин от помпозен нарцисизъм премина към паранойя, към открито враждебно, компулсивно, неуравновесено поведение, вероятно в мозъка му протичат някакви дегенеративни процеси. Путин никога не се е отличавал с импулсивност, но сега непроницаемият покер-фейс агент на КГБ е в миналото.
Случили са се дълбинни промени и хипотезата за невродегенеративно заболяване напълно се вписва в картината.
Илюзия за рационалност на постъпките
Както сталинистите, така и терористите винаги са имали логическа обосновка, каквото и да са направили, то се твърди, че е рационално и за добро. Същото е положението с психопатите. Това се нарича „екстернализация на вината“: за всички сови престъпления те винят другите. И те наистина смятат, че имат правото да решават съдбата на хората. А ако хората не отговарят на стандартите им — например, врагът на бойното поле проявява слабост или човек се притеснява в тяхно присъствие, те проявяват пълно неуважение. Така постъпват агресорите и психопатите, а също така диктаторите с черти на социопатия и психопатия. За Путин такова поведение е рационално.
Няма единно определение на моралните норми, към които би се придържало мнозинството. Имало е и времена, цели столетия на френския хуманизъм, след това епохата на Просвещението, когато се е смятало, че възпитанието решава всичко, че човекът при раждането си е tabula rasa, чист лист. През последните петнадесетина години бихейвиористични и генетични изследвания в областта на невропсихология опровергават тази концепция. Мнозинството базови личностни качества са генетично обусловени, но е възможно да настъпят съществени промени заради епигенетични процеси в ранна възраст. Например, ако детето остане без родители и бъде подложено на насилие, когато е на възраст две-три години. Такъв опит може да послужи като епигенетичен спусък за превръщане в психопат. А психопатите живеят в свой собствен свят, в който вярват в правилността на всички свои постъпки. Безполезно е да им се говори за морал. Те изработват собствени представи за добро, които може силно да се различават от общоприетите морални норми.
Що се отнася до рационалността: той беше спокоен, студен и пресметлив. Такъв беше публичният му образ през всичките 20 години.
Но сега се вижда, че той не се владее напълно, а това означава, че той действително е крайно опасен.
Преди неговите решения можеха да бъдат предвидени, защото той предимно следваше избран предсказуем курс. Сега виждаме, че той все по-силно губи адекватност: той надцени силите си и сега може да прибегне до крайни мерки, особено по отношение на тези, които му дават отпор.
Когато е разбрал, че украинците нямат намерение да се предават, той може би се е почувствал в задънена улица. Всички психопати и агресори, ако срещнат решителна съпротива, се объркват. Нерядко те отстъпват, но Путин няма къде да отстъпва. Той ще се чувства притиснат в ъгъла докато Украйна се съпротивлява. Той е смятал, че всичко ще му се размине, типична за агресорите и психопатите заблуда.
За провалите на Путин говори и мимиката му. По нея може да се разчете цялата злоба и ярост, която изпитва. Пред нас вече не е напълно владеещият се, хладнокръвен и красноречив доминиращ нарцис. Сега той повече прилича на затворен в клетка див звяр. Но от това само става по-опасен.
Защото преди поне поддържаше предполагащият хладнокръвие имидж.
Хитлер с ядрена бомба
Путин мисли като Хитлер и в добавка има ядрено оръжие. Сега той е извънредно опасен. В подобни обстоятелства контролът над ситуацията може да вземе в ръце някой здравомислещ и решителен генерал, както опитаха да направят в нацистка Германия. Ние не знаем със сигурност дали в неговото обкръжение има хора, които могат да махнат пръста от ядреното копче.
Психопатите не са побъркани хора, те нямат психоза, но нямат и рамки на позволеното. Те са готови на всичко, само и само да постигнат своето. Сега въпросът стои така: „Ядрената война е нещо неприемливо за всички. А какви са алтернативите?“
Алтернативите, които той и сега използва са термобаричните бомби. Тяхното използване е допустимо за унищожаването на военни бункери някъде в пущинака, но да се бомбардират градове, за да бъде унищожено населението им е военно престъпление. По този начин той спокойно предприема мерки, които целият свят смята за нарушаване на законите и обичаите на войната.
Може да се каже, че от използването на тактическо ядрено оръжие го отделя само една крачка.
Хората с психопатия имат една особеност: те могат да понесат много, но когато стресът стане твърде силен или продължителен, ако в крайна сметка те бъдат притиснати в ъгъла, те престават да се контролират. Невъзможно е да се предскаже кога той ще се окаже в тази точка. Но когато тя настъпи той или ще избяга или ще поиска да разруши всичко и да отиде до край.
Аз мисля, че той разбира тежките последствия за себе си и затова се изолира в голяма степен. Това само изглежда ирационално поведение, а всъщност той просто проверява допустимите граници, капка по капка, стъпка по стъпка, до къде може да стигне: нека да пробвам, а ако не се получи, ще отстъпя и ще кажа: „О не, всичко, което исках беше Донбас“.
Натиск, но не прекалено рязък
Психопатите и социопатите са два типа: избухливи и харизматици. Путин явно е първичен психопат-харизматик. Той не е от тези, които проявяват злобата си открито. Такива хищници търсят предлог, търсят слабост в жертвите си, но ако им бъде даден уверен отпор, отстъпват. Но притиснатият в ъгъла психопат ще започне да се отбранява с всички възможни средства и ако бъде притиснат твърде рязко, той ще се взриви.
Например, веднага след провала на настъплението срещу Киев той повече приличаше на избухлив психопат: проявяваше повишената бдителност на хищник, който по-скоро е готов за скок, отколкото да се стреми да скрие намеренията си. В този случай всяко действие на жертвата предизвиква ответно действие.
Но при постепенен и постоянен натиск над Путин той непременно ще сбърка. Това е най-добрата тактика в борбата с психопата. Трябва да се запазва натискът, без да се правят резки движения.
Това е особено важно, за да бъде победен, без да бъде провокирана ядрена война. За да не може да каже: „За какво ни е свят, в който я няма Русия?“, като Хитлер, който в последните дни наричал целия германски народ „недостоен за живот“ заради поражението във войната.
С Путин вероятно ще видим същата история. Засега Украйна се съпротивлява, печели време и вселява увереност, че войната може да бъде спряна. Сега не е най-добрият момент да се предприемат резки, радикални мерки. Аз не бих го лишавал от почва под краката. Даже ако такъв удар в крайна сметка извади психопата от строя, в момента той е готов да ви убие.
Путин чака Украйна да направи грешка, която в очите на мнозинството руснаци ще му даде правото на всякакъв отговор.
Но това трябва да е нещо сериозно, по-сериозно отколкото ракетния удар срещу зенитно-ракетния комплекс на 12 километра от украинската граница в територията на Русия.
Ако ракетите, насочени към Русия попадат във военни ракети е едно, но по-разрушителни удари могат да дадат необходимия му повод. На него му трябва или масивен удар от страна на Украйна по населено място в Русия, или някаква по-голяма цел.
Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече оръжие ще получава Украйна, а подкрепата за самия Путин ще отслабва. Продължителният натиск ще създаде „времеви прозорец“, период, в който другите участници в процеса могат да му заявят, че не са съгласни с действията му. Това биха могли да бъдат генералите от най-близкото му обкръжение. Но за това ще са нужни още месеци борба.
Базирайки се на моите познания по военна психология, мога да кажа, че на Путин трябва да се покаже, че Западът няма да спре пред нищо, да бъде създаден мощен и разумен съюз, който ще носи в себе си следното послание за Путин:
„Ти ни тласкаш към точката, след която можем да те изтрием от лицето на земята. Ние не искаме да го правим, но можем!“
*Джеймс Фелън е американски психиатър, професор в Калифорнийския университет, специализирал е психопатични разстройства.
Джеймс Фелън*, психиатър, The Insider
Превод: Faktor.bg