В края на миналия месец стана ясно, че има един имот на Камчия с размерите на Ватикана, намиращ се близо до Варна, край Черно море. Той е собственост на кметството на Москва или иначе казано – на Московската столична община. Напоследък се появиха съмнения дали точно там няма да се обособи в един момент територия не за „мека сила“, както я определи руският външен министър Сергей Лавров, а за по-твърда спрямо България, предвид войната в Украйна, която режимът на Владимир Путин подпали, пише изданието Actualno.com.
Санаторно-оздравителният комплекс „Камчия“ е една огромна и изключително красива почивна база точно на плажа с капацитет за 2000 души. Негова е и гората наоколо. Но има и една друга територия на плажа, на около 130 километра разстояние на юг, която е близка по размери. Отново изключително красива база – поне така изглежда от птичи поглед. Намира се до Бургас. С гора наоколо. Но тя е почивна база за един човек през лятото – и не само. Документално не е на този човек. А историята на придобиване на имота, с определени неясноти и някои руски връзки в нея, си е все така сериозна обществена тема.
Този човек е станал агент на Държавна сигурност през 1974 година (Управление III Военно контраразузнаване). През 1979 година бива прехвърлен към Окръжно управление на МВР – Варна, а през 1979 година – към Първо главно управление. Псевдонимите са му „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“. В Комисията по досиетата за него има собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество, агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, разходни документи, отчетени от оперативния работник, документи от ръководилите го щатни служители, лични и работни дела. Свален е от оперативен отчет през 1988 година.
Според официалната му биография през 1985 година се включва в организиране на съпротивата срещу т. нар. „Възродителен процес“, като става един от основателите на нелегална организация. През 1986 година е арестуван заедно с други участници в Турското националноосвободително движение и лежи в Пазарджишкия затвор в килия за смъртници. През март 1987 година е осъден при закрити врата от Варненския окръжен съд на 10 години затвор като създател на противодържавна организация. Амнистиран е след отмяната на чл. 233 от Наказателния кодекс в края на 1989 година.
Не е изяснено дали престоят му в затвора е резултат от действителна нелегална дейност или е опит на Държавна сигурност да го представи като „борец за свобода“, но е факт, че е лежал в затвора. След демократичните промени той не за кратко време разпределяше властта в България. На предизборен митинг в благоевградското село Кочан през 2009 г. произнесе „сакрално“ слово, което ще остане в историята:
„Депутатите нямат власт. Тяхната власт е законодателна. Те създават закони. И трябва да си много отворен, да имаш съвсем други позиции – позициониран, да речем, чрез министри и други неформални контакти, за да може един депутат да се превърне в инструмент на властта да ви решава конкретните проблеми. Как депутатът ще реши проблема ви за проектите или тяхното инвестиране? Властта е моето лице! Това искам да разберете. Ако сте имали инвестиции в Сатовча, тук минават проектите само. Искам да сте наясно какво става. Аз съм инструмента на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с това, защото то е важно и от гледна точка на проекти, на тяхното изпълнение, от гледна точка на оперативни програми тук и т.н. И когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава, че искаме по-широко позициониране в парламента и оттам – в централната власт, господа, за да имам аз такива инструменти като нея – да е шеф на фонд „Земеделие“. Министри, зам.-министри, дирекции, вицепремиери и т.н. В мене е концентрирана властта, не във вашите депутати. Искам да го знаете това нещо!“.
В момента той безспорно е богат – колко точно, сигурно само той си знае. Живее в този замък, който е безспорно красив, но замък – намира се зад стени и се охранява. Недостъпен е. А той отново не е свободен да ходи където иска. Примерно да обикаля света – мечта за повечето хора.
За мнозина е трудно да намерят обяснение как човек, който е бил в затвор на младини, може да избере с парите си нов затвор, пък бил той и супер луксозен.
КАК СЕ СТИГА ДО ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЛЕТНИТЕ САРАИ НА ДОГАН
Според данните от Имотния регистър през март 2007 г. фирма „Стрейтлайн“ АД купува няколко имота на брега на Черно море, в кв. „Крайморие“ на Бургас. Продавач на единия (53 000 кв. м идеални части от общо 184 093 квадрата) са четири дъщерни дружества на „Лукойл“ – пенсионно осигурително дружество, доброволен пенсионен фонд, професионален пенсионен фонд и универсален пенсионен фонд „Лукойл Гарант България“. Материалният интерес – вписаната в нотариата сума по сделката, е 3 755 497 лева.
„Стрейтлайн“ ЕАД е еднолична собственост на Калин Тихолов – свързано лице с Ахмед Доган чрез „ТЕЦ Варна“. Тихолов управлява „Отоманли Вилидж“ – еднолична собственост на централата. Той се прочу по времето на Пламен Орешарски, когато беше гласен за министър на инвестиционното проектиране, но заради скандала „Дюнигейт“ се размина с този пост: С огромен транспарант питат преподавател в УАСГ: Кой построи сараите?
Другите имоти – сграда „Яхт клуб“ от 174 кв. м, хангар за морски съдове от 308 кв. м, хангар за леки морски съдове от 161 кв. м, помощна сграда от 42 кв. метра и поземлен имот от 9 декара (или 9000 кв. м.), са продадени само от ДПФ „Лукойл Гарант България“ срещу сумата от 1 129 140 лева.
(Имотът от 9 дка е ипотекиран пред „Трокси Трейдинг“ два дни след като е придобит)
През 2013 г. на същото дружество по доказателство за собственост е издаден констативен акт за 12 имота в Лесопарк Росенец с обща площ 178 871 кв. метра. Вписаният материален интерес е 0 лева.
(Всички маркирани имоти са на фирмата, зад която стои почетният председател на ДПС Ахмед Доган)
В средата остава само един имот на областната управа в Бургас – почивна станция на площ от 4697 кв. м.
(Само този застроен имот е на Областна управа Бургас)
През 2014 година пет имота с обща площ от 8 997 кв. метра биват продадени на „Хермес Солар“ за сумата от 1 706 247 лв.
На практика цялата почти цялата територия на „Лесопарк Росенец“ понастоящем е на същата фирма, с която Доган формално няма нищо общо. Тя се управлява от Снежана Карова – дъщеря на лидера на ДПС в Девин Карамфил Каров – общински съветник, бивш председател на ОбС – Девин. Нейно притежание е 95% от капитала на дружеството. Останалите 5% са на Георгий Серопян от Русия. Капиталът ѝ е 100 лева.
Впрочем, до 2014-та година съдружници в „Хермес Солар“ са Хайрие Хаджийска (сътрудник на Ахмед Емин, покойния секретар на Доган, който умря при странни обстоятелства – бел. ред.), Мустафа Шан и руснака Василий Рибаулин. След това дяловете се прехвърлят на Карова и Серопян.
(Сателитна снимка на резиденцията, кея и гората наоколо, която е собственост на фирма „Хермес Солар“. По-надолу ще видите коя част от територията е държавна и общинска собственост)
През февруари 2016 г. в областната управа на Бургас постъпва преписка от управителите на „Хермес Солар“ и „Стрейтлайн“ ЕАД за деактуване на имот с площ 814 кв. метра, за който е съставен акт за частна държавна собственост. Комисия, след като разгледала представените доказателства, изразила положително становище.
(Пет месеца по-късно този и съседен имот (кейова стена и мостик) с обща площ от 1846 квадрата са актувани с предназначение за пристанище)
През август същата година от двете фирми е поискано отписване на същия имот от регистрите за държавни имоти. В заявлението им пред областната администрация се твърди, че актът за държавна собственост е неправилно съставен, тъй като за този имот има друг титул за собственост – нотариален акт за покупко-продажба от 2007 г. на нотариус Емилия Бакалова, легитимиращ заявителя „Стрейтлайн“ ЕАД като собственик на част от вече бивш поземлен имот 07079.831.93.
Останалата част от актуваният имот пък представлява инженерни съоръжения (кейова стена и мостик), които не подлежат на отразяване в кадастралната карта и след проведена процедура по изменение на кадастъра са заличени – това става ясно от отговор, който вътрешният министър Бойко Рашков дава на депутата от ДБ Ивайло Мирчев. Двамата с лидера на „Да, България“ Христо Иванов дебаркираха през юли 2020 г. до т.нар. Сараи на Доган, където земята е изключително държавна собственост.
Заявено е, че кейовата стена и мостика са собственост на „Хермес Солар“ ООД, придобити от „Стрейтлайн“ ЕАД с нотариален акт от 2014 г. на нотариус Феодора Иванова.
– Advertisement –
Изложени са доводи, че актуваните с акт за частна държавна собственост от 01.07.2016 г. земя и съоръжения са изцяло частна собственост – имотът представлявал част от бивша гребна база на „Лукойл Нефтохим Бургас“ (обект: „Яхт клуб“, изграден от ДСО „Нефтохим“), която е прехвърлена на „Стрейтлайн“ ЕАД през 2007 г. Освен това – че отразеният в кадастъра начин на трайно ползване на имота „за пристанище“ не отговаря на обективната истина, тъй като той никога не е имал предназначение и не е функционирал като пристанище.
Към заявлението са предоставени фотокопия на посочените нотариални актове. Последват указания от Агенция по геодезия, картография и кадастър в София за приложимостта на закона и действията, които следва да бъдат предприети. Указано е на началника на СГКК Бургас да предприеме процедура по изменение, като частта от имота, която представлява съоръжение, да бъде заличена.
(Този имот, на който акостираха Христов и Мирчев, не само е държавна, а изключително държавна собственост. Това значи, че не може да се променя предназначението му и да се продава)
След становището на кадастъра и съобразявайки относимите законови разпоредби през август 2016 г. областният управител на Бургас изразява принципно съгласие с предложеното изменение. Следва заповед на началника на СГКК Бургас за заличаване на поземлен имот (с идентификатор 07079.831.93) с площ от 1843 кв.м. (заличени са хидротехническите съоръжения). Съответно, за нанасяне на нов обект с площ 814 кв.м. и предназначение „За водна спортна база“, собственост на „Стрейтлайн“ ЕАД.
Според отговора на Рашков, изводът е, че до месец септември 2016 г. площта на хидротехническите съоръжения (кейова стена и мостик), представляващи заличената част от бившия поземлен имот (с идентификатор 07079.831.93), е 1029 кв.м.
Като доказателство, за да се стигне до тази промяна, са предоставени и копия от документи на „Лукойл Нефтохим Бургас“, справка-извлечение от баланса на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД към 2002 г., където с инвентарен номер 14806 е отразена „кейова стена“ (въведена експлоатация през 1982 г.) и „Мостик“ (въведен в експлоатация в 1987 г.), както и протоколи на приемателната комисия за приемане и въвеждане в действие на посочените в тях обекти.
В отговора на министър Рашков се сочи, че в протокол па приемателната комисия за въвеждане в експлоатация на обект „Нефтопреработвателен завод – III -то разширение“ са отразени подобект „кейова стена“ – удълбочаване, и подобект „пристанище за лодки и катери“, които са завършени до 30.09.1975 г. Тоест, документите отразяват различни години на изграждане на кейовата стена – 1982 и 1975 г., тъй като касаят различни обекти. Приложените документи за въвод във владение най-вероятно се отнасят до приемане на подобекти на Нефтопреработвателен завод „Нефтохим Бургас“, а не на ведомствен яхт клуб „Росенец“.
След запознаване с представените от Снежана Карова – управител на „Хермес Солар“ ООД доказателства и след като е извършила необходимите справки, нотариус Гергана Чинева е издала нотариален акт на 18.03.2020 г., с който признава посочената фирма за собственик на недвижим имот, обособен в пристанищната акватория на Черно море, обхващаща специализиран пристанищен обект – пристан за яхти и лодки. Недвижимият имот е заснет и нанесен в кадастралната карта с площ 5838 (идентификатор 07079.831.346).
(Когато са били заличени от кадастралната карта (2016 г.), кейовата стена и мостика са били на площ малко над 1000 кв.м, а през 2020 г. тези съоръжения са увеличили площта си над пет пъти – 5 838 кв.м.)
Последвал е сигнал, че във връзка с извършване на строителни дейности и поставена бариера на общински път е ограничен достъпът до държавния имот, който се води за пристанище.
(Материалният интерес, с който е вписан новият „поземлен“ имот, е 125 680 лв.)
Припомняме, че сигналът беше подаден след като Христо Иванов (на 7-ми юли 2020 г.) заедно със сегашния му колега Ивайло Мирчев и общинския съветник Димитър Найденов акостираха с лодка на плажната зона край резиденцията на Ахмед Доган при „Росенец“. Към онзи момент достъпът до плажната ивица е прекъснат, а на пътя към нея има бариера. Тримата бяха посрещнати от охранители, които отказаха да се легитимират. Твърдяха, че са влезли в частна собственост. Избутаха политиците отново в морето, а случката се излъчваше на живо във Фейсбук.
(Маркираният имот е публична държавна собственост. Намира се непосредствено зад този, който изключително държавна собственост)
Христо Иванов постави въпроса пред президента Румен Радев, под чиято опека е Националната служба за охрана (НСО). Реакцията от държавния глава не закъсня. „Шефът на НСО ген. Красимир Станчев да свика още утре комисията, която определя кои лица трябва да бъдат охранявани от службата, и да преразгледа необходимостта Ахмед Доган и Делян Пеевски да имат държавни гардове“, поиска президентът от шефа на НСО.
След по-малко от седмица обаче Доган и Делян Пеевски сами се отказаха от охраната на НСО. „Вчера (11 юли 2020 г.) двамата заявиха волята си да се откажат от охрана поради недоверие в принципала на службата, който я употреби политически, компрометирайки професионализма на НСО“, съобщиха от службата.
Пътят стана повод за скандал на заседанието на общинския съвет в края на април 2020 г., когато кметът на Бургас Димитър Николов предложи промяна на Подробния устройствен план, с която се преконфигурира частично уличната мрежа и кварталите в лесопарк „Росенец“. Мотивите на кмета бяха изтичащите крайни срокове за европейско финансиране за изграждане на пречиствателна станция и канализация в района, който ще включва и рибарското селище „Ченгене скеле“. Отделно от „Лукойл“ бяха поискали с писмо да се разреши преструктуриране на терени на компанията, които попадат в плана за управление, за да се разшири нефтената база с охранителна зона. Според съветници от опозицията обаче така пътят се деактува от общинска собственост в частна в полза на „Хермес Солар“.
(Към днешна дата пътят е публична общинска собственост)
В отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Бургас е извършвана проверка по преписка от юли 2020 г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас, по която е образувано е образувано досъдебно производство, посочва още Рашков.
В досъдебното производство е установено, че в периода 18.07.2018 г. – 19.01.2019 г. три плавателни съда, наети от „Хермес Солар“, са транспортирали и разтоварвали тетраподи и инертни материали до същата плажна ивица. Писмените обяснения и наличната документация сочат, че в района на нос „Чукалята“ е изграждана кейова стена и брегово защитно съоръжение, намиращо се север, североизток от носа, непосредствено под оранжериите.
След това, през март месец 2020 г., е издаден от нотариус констативен акт по документи за съответния увеличен имот, който се намира в акваторията на Черно море: „Поземлен (!?) имот, площ по документи 5838.000 кв. м, ЛЕСОПАРК РОСЕНЕЦ“. Като материален интерес при нотариуса е записана сумата от 125 680 лева. Пак тогава фирмата „Стрейтлайн“ е прехвърлила на „Хермес Солар“ всички останали свои имоти, намиращи се в Росенец.
В хода на проверката, инициирана от МВР са били поискани заверени преписи на документите, послужили за издаване на акта от нотариус Чинева, които още не са представени. От кадастъра в Бургас също са изискани документи и становище, които до настоящия момент не са получени.
Материалите – предишни и нови, са изпратени в Районната прокуратура на Бургас през декември миналата година, като досега не е образувано ново досъдебно производство.
(Това е другото парче земя в района, което е държавно)
През 2016 г. се случва още едно интересно нещо. Областната управа продава на „Хермес Солар“ два имота. Единият е с площ от 3775 квадрата за сумата от 32 800 лв. (по-малко от 9 лв. на квадрат) Вторият е 4397 квадрата, като материален интерес е вписана сумата 248 100 лв. (56,42 лв. на квадрат).
(Двата големи съседни имота са продадени от областната управа през 2016 година)
Източник: Actualno.com