Това обясни в предаването “Нашият ден“ на БНР Любомир Аламанов, комуникационен експерт, който призова на страницата си във Фейсбук – “4 април да бъде „ден без тролове“ и в 4 часа и 04 минути всички онлайн издания да изключат коментарите под статиите си“:
“Можем да кажем направо, че това са пропутински тролове, които целенасочено разклащат нашата убеденост в цивилизационния ни избор да сме част от западната демокрация. Случва се така, че почти всеки, който се опитва да каже нещо нормално, да каже, че ние сме част от Европа, бива нападнат, обиждан и осмиван.
Всичко това се прави с инструментите на западната демокрация, а именно правото на изразяване и свободата на словото. Тези профили употребяват правата, без да се опитват да имат и грам отговорност към това, което правят.
В процеса на комуникация трябва да има отговорност, а не само права. Именно това е нашата идея, да възприемем някакъв нов обществен договор, който да казва, че в Интернет и в социалните мрежи освен правото да се изразява мнение или да се споделят някакви възгледи, трябва да има и отговорност. Отговорността човек да се държи нормално, културно и с уважение към правата на другите.“
Хората се влияят от фоновия шум
“Не всеки човек има времето да се запознава подробно с всяка една информация и често се влияе от това, което споделят неговите приятели и близки. Хората се влияят от фоновия шум, от масовката на това, което се пише и споделя. Когато масово се споделя, че Путин е велик, хората започват да се разколебават в собствените си мисли, казват си – “само аз мисля по някакъв различен начин“.
Министърът на електронното управление Божанов беше споделил, че само преди две седмици са блокирали над 45 000 руски IP адреса, от които се бълва пропаганда в посока на България. Ако си представим, че всеки един от тези адреси направи по няколко профила, това са над 250 000 профила, които бълват лъжи. В един момент е много по-лесно човек да се подведе, когато вижда такава масирана атака и да помисли, че той нищо не е разбрал.“
Да изгоним трола от себе си?
“Спазването на правата не е цензура, а червен светофар, който трябва да започнем да слагаме сами, за да може понякога да спираме, за да не се самоунищожим като нормално комуникиращо общество.“