Допреди войната в Украйна въпросът за разпада на Руската федерация изглеждаше в сферата на пожелателното мислене.
Днес тази възможност става все по-реална. Военната катастрофа в Украйна и решителният международен отговор нанасят изключително тежък ресурсен удар върху федерацията с дългосрочни последици, от който тя няма да успее да мобилизира сили да се съвземе.
Руските военни провали в Украйна и невъзможността да се осъществи първоначално замисления бляскав блицкилриг на победата нанесоха на руската армия по-тежка щета и от военно поражение – рухна митът за непобедимата руска армия. Неизбежно с това ще се срине и държавата, в нейния настоящ вид, след като тя има за своя главна опора и ключово средство за осъществяване на външнополитическата си стратегия именно въоръжените сили – понастоящем неуспешната,
провалената армия
Това по законите на геополитиката не се прощава.
Последиците от този шок неизбежно ще отключат центробежните сили във федерацията. Такъв потенциал и сега съществува предостатъчно. Както СССР преди малко повече от три десетилетия, така и държавата на Путин вече е навлязла в период на разпад. Съветската държава изгуби Студената война и логично престана да съществува. Сега Русия не може да спечели в Украйна, което автоматично се превръща в загуба, и, рано или късно, ще последва съдбата на предшественика си.
Генерал-лейтенант о.з. Леонид Ивашов седмици преди войната предвиди подобно развитие, като предупреди, че военната авантюра ще постави под заплаха съществуването на Русия като държава; и затова отчаяно настоя Путин да се оттегли. Генерал Ивашов ще се окаже успешен пророк. (https://www.svobodnaevropa.bg/amp/31689921.html)
Поредният разпад на руската империя в досегашната й форма на съществуване обаче ще отвори много нови предизвикателства пред евроатлантическата и глобалната сигурност. Ще има нови точки на сблъсък, нови линии на разлом, ще се отключат стари конфликти, „замразените“ такива ще пламнат отново, други големи сили ще търсят разширяване на сферата си на влияние към териториите на бившата Руска федерация, което ще породи нови кризи.
На изток от нас ще се оформи нова регионална сила с нарастваща във времето тежест – възстановяващата се Украйна, прозападно ориентирана, която възкръсва като Феникс от огъня на войната. Това ще бъде една Украйна във възход, която във вътрешно-политически и в икономически план ще се превърне в модел за следване от нейни съседи. Украйна ще стане „витрина“ за руснаците и други все още несвободни народи от бившото съветско пространство, които ще се стремят да заживеят така, както украинците. Путин най-вече от това се страхуваше. Сега ще получи към всичко, от което се е опасявал, и една нова Украйна, която освен всичко останало ще даде и пример как един народ се изправя на краката си и строи модерна европейска държава след опустошенията на войната.
Пред НАТО и ЕС тепърва ще стои въпросът как да се управлява кризата от дезинтеграционните процеси в Руската федерация
Тази посока на развитие ще върви паралелно с възстановяването на Украйна и утвърждаването й като модел-мечта за други народи, поробени от Империята на злото.
Сигурността на България също ще бъде засегната. Затова България трябва да бъде силен и надежден съюзник в НАТО и активен член на ЕС. България отсега трябва да мисли как да участва най-пълноценно във възстановяването на Украйна. А сега – как да й помогне да спечели тази война.
Българските патреотарстващи русофили още не са разбрали тези тенденции и отново днес искат да поставят държавата ни на губещата страна в Историята. А губещата страна е България да не окаже решителна подкрепа за Украйна, а също така и да се държи дистанционно от съюзниците си в НАТО, като бъде само формален, номинален член на Алианса. Последното ще бъде факт, ако у нас няма разположени достатъчно сили на НАТО и ако позволим да вземат връх хибридните лъжи, че България се била „въвличала във война“, ако помогне с оръжие на Украйна. Всичко това подкопава цивилизационния ни избор да бъдем част от НАТО и ЕС. И лишава от съдържание думите „Ние сме НАТО“.
Украинците днес героично воюват и умират за свободата си, а
у нас се пропиляват шансове под системния хибриден натиск на Кремъл
В крайна сметка, пропуснатите възможности и липсата на солидарност се заплащат със загубата на най-ценния капитал пред нашите съюзници – доверието. То стои в основата на инвестициите, а оттук и на икономическия просперитет.
През далечната 1999 г., когато сръбският диктатор Слободан Милошевич започна етническото прочистване в Косово, България застана на правилната страна на Историята и подкрепи НАТО, макар че тогава бяхме само кандидат-член. България тогава се държа като фактически съюзник, като предостави въздушното си пространство за бойните самолети за операцията на НАТО, както и не пропусна да прелитат руски военни самолети на път за Косово, което отвори вратата към членството ни в Алианса през 2004 г. И тогава имаше кресливи „пацифистки“ гласове, че с подкрепата си за операцията на Алианса сме били въвличани във война. Оказа се, че не бяхме въвлечени в такава. Присъединихме се към НАТО, което отвори вратата и към ЕС.
Сега сме съюзник в Алианса от почти 18 години, а сме допуснали да бъдем подлагани на руски хибриден натиск, който ще ни нареди в листата на аутсайдерите.
През 1999 г. в България надделя волята да бъдем част от свободния свят на разширяващото се евроатлантическо семейство. Сега можем и трябва да затвърдим нашия цивилизационен избор!
Анализ на Михаил Найденов, експерт по национална сигурност
Източник: БГНЕС