Днес се провежда втори тур на президентските избори в Молдова. Първият, въпреки заплахите от протести от опозицията, беше относително мирен и не позволи да бъде определен победител: лидерът на опозиционната проевропейска Партия на действие и солидарност, Мая Санду, спечели 36,1% от гласовете, изпреварвайки действащия държавен глава Игор Додон, който имаше 32,6%. Предимството от 3,5 процентни пункта беше осигурено от молдовски мигранти в западните страни, които показаха неочаквано висока избирателна активност, съобщава ТАСС.
Приключилата предизборна кампания се проведе под знака на геополитическата конфронтация, която вече беше позната на Молдова. Не можеше да се избегне, въпреки факта, че Додон обеща да продължи да провежда балансирана външна политика, което предполага както сътрудничество с ЕС, с който Молдова има споразумение за асоцииране, така и развитието на отношенията с Русия и Евразийския икономически съюз, в който по инициатива на настоящия републиката получи статут на наблюдател.
В интервю за кореспондент на ТАСС Додон заяви, че през втория си мандат възнамерява да постигне подобрения в икономическата и социалната сфера, да предотврати възстановяването на олигархичния режим на Владимир Плахотнюк, който беше свален миналата година, да засили неутралитета, предписан в конституцията, както и международния мир с цел решаване на приднестровския проблем и обедини страната.
Възпитаничката на Харвард Мая Санду, която се ползва с репутацията на прозападен политик в Молдова, е убедена, че републиката трябва да се приближи до ЕС и НАТО. Тя обещава да разшири сътрудничеството със съседни Румъния и Украйна, като същевременно не изоставя диалога с Русия. По време на преговорите с Москва Санду планира да търси разширяване на износа от Молдова, изтеглянето на руския военен персонал и премахването на боеприпаси от Приднестровието и да реши въпросите за пенсионното и социалното осигуряване на молдовските трудови мигранти, работещи в Русия. Тя също така заяви пред кореспондент на ТАСС, че няма да отмени честването на Деня на победата, както изискват проевропейските политици, за да не разделя молдовското общество и възнамерява да защитава правата на рускоезичното население.
Изборите разделиха молдовското общество на два лагера. Маслото в огъня добави и щабът на кандидатите, който свали много остри критики преди втория тур. Поради тази причина повечето експерти не бързат да правят еднозначни изводи за това кой ще спечели. Но те са съгласни, че само няколко процента могат да определят резултата от изборие и сега много зависи от това кой от двамата претенденти ще мобилизира електората си, въпреки трудните условия на пандемията. Избирателната активност на първия тур е по-ниска, според ЦИК, тъй като много гласоподаватели, особено възрастните хора, предпочетоха да го пропуснат от страх от заразяване с коронавирус.
Гласуването на 1 ноември донесе много изненади: третото място с 16,9% от гласовете взе кандидатът от Нашата партия, кметът на втория по големина град в Балти Ренато Усатий, който е издирван в Русия по обвинения в незаконно изтегляне на средства в чужбина. По време на предизборната кампания в Молдова той обеща да победи корупцията и остро критикува властите, припомня БГНЕС. Показателят беше неочакван и за Виолета Иванова (6,4% от гласовете), която представлява партията „Шор“, начело с банкера Илан Шор, който избяга от страната, след като беше обвинен в присвояване. Останалите четирима кандидати, представляващи някога влиятелните парламентарни партии, както и тези, които подкрепят обединението с Румъния, се провалиха на изборите, спечелвайки заедно около 7%. Преди втория кръг и четиримата заявиха подкрепата си за Санду. И сега съдбата на втория тур според политолозите до голяма степен зависи от това накъде ще се наклони левият и лявоцентристки електорат на Усатий и Иванова, получили общо 23%.
За да осигури тези гласове, Санду, въпреки факта, че преди това е нарекла Усатий „бандит“ и „съучастник“ на Плахотнюк и е обещала да няма общи дела, седна с него на масата за преговори. Въпреки това тяхното сътрудничество, от гледна точка на експертите, може да донесе недостатъци и на двамата. По-голямата част от електората на „Нашата партия“ обикновено подкрепя политици, които защитават православието, институцията на семейството и приятелските отношения с Русия. И може да не разберат съюза на своя лидер с онези, които се застъпват за сближаване с Румъния, ЕС и НАТО. В продължение на години Усатий публично критикува както западняците, така и националистите, призовавайки за честване на Деня на победата, а Санду, която е министър-председател, обяви ден на траур за жертвите на тоталитарните режими в навечерието на празника на освобождението от фашизма, честван в Молдова на 24 август.
Преговорите между тях, както се очакваше, не доведоха до ясен резултат. Усатий им постави тежко условие – да представят в замяна на подкрепа план за незабавно разпускане на парламента. След като не получи отговор на въпроса си, той първо обеща да я подкрепи, заявявайки, че „не й е фен“, а след това посъветва своите поддръжници, които не подкрепят нито Додон, нито Санду, да бойкотират втория тур като цяло.
Действията на Усатий са ясни: „Нашата партия“ не е представена в парламента и правителството и той се подготвя за основната битка – предсрочни парламентарни избори, за да получи своя дял във формирането на властта.
Продължителната политическа криза, в която се намира страната, е малко вероятно да бъде разрешена след избора на президент. Молдова е парламентарна република и възможностите на държавния глава са ограничени, тъй като той упражнява повечето си правомощия, като координира дейността си с депутатите. За излизащите кандидати президентската надпревара се превърна в нещо като първични избори преди много вероятните предсрочни парламентарни избори догодина. Всички кандидати за президент обещаха да разпуснат върховния законодателен орган, избран при Плахотнюк и компрометиран от масово дезертиране на депутати.
В същото време Додон смята, че предоставянето на държавния глава на редица допълнителни правомощия ще подобри управлението и ще изведе страната от продължителната криза. Според него това изисква старателно обмислена конституционна реформа, която вече се извършва от специално създадена комисия.
В случай на победа, няма да е лесно и за Санду, чиято партия контролира само 15 парламентарни места. За нея ще бъде много по-трудно да сформира ново управляващо мнозинство и правителство – далеч не е факт, че лидерите на други проевропейски партии, които крият недоволство от факта, че тя ги е изместила от правилното избирателно поле, ще станат нейни съюзници. Пандемията и кризата в икономиката вероятно ще бъдат допълнени от политическа нестабилност: приемането на важни решения ще бъде блокирано, външните партньори няма да предоставят заеми на правителството, разкъсано от противоречия, инфраструктурни проекти ще бъдат замразени, а заплатите и пенсиите ще бъдат застрашени.
Пандемията от коронавирус също остави своя отпечатък върху изборите. На избирателните секции избирателите ще получат защитни маски, дезинфектанти и ръкавици, на пода се поставят специални маркировки, за да се поддържа безопасно разстояние. Избирателите с дихателни симптоми ще получат мобилна урна при поискване.
Секциите ще бъдат отворени в 07:00 и ще работят до 21:00 местно време. Над 2 хиляди национални и международни наблюдатели, включително представители на ОССЕ, ЕС, ОНД и други структури, планират да следват процеса на волеизявление. За да се поддържа общественият ред в изборния ден, 6 000 полицаи ще бъдат на служба. Те ще осигурят сигурност за 2 хиляди зони, както и превоз на документация.
На избирателите ще бъдат връчени бюлетини с имената на двама кандидати. Няма задължителен праг на избирателна активност на втория кръг, така че победителят ще бъде този с най-много гласове. Ако и двамата получат равен брой гласове, победителят с по-добрия резултат в първия кръг ще се счита за избран.