Всичко с тази ужасна война започна със законови промени в Украйна от националистически характер, при които регионалните езици в различни области загубиха статута си. И не става дума само за руския, а и за българския. В Болград се говореше официално като регионален българският, нали го знаете?!
До онзи момент!
Правото на самоопределение също бе отнето на жителите на страната. В Украйна вече имаме само украинци.
Никакви други!
Нали схващате разликата? – Крим в Украйна, в който официален език е само и единствено украинският и Крим в Руската федерация днес, с три официални езика – руски, украински и татарски?!
Това е тайната на Кримския референдум, нищо друго!
Ако питате кой е „насъскал“ тия в Донецк и Луганск, би трябвало да си направите извода поне в тоя момент и да не се чудите що бесарабските българи са за влизане в Руската федерация, а не за оставане в Украйна.
Да не говорим, че преди осем години, след като украинците дълго време обстрелваха „сепаратистите“, в един момент им се наложи да подпишат Минското споразумение. Русия, САЩ, Европейският съюз. То бяха наблюдатели, то бяха гаранти от „международната демократична общност“.
Всички чакаха мир!
Споразумението включваше спиране на обстрела и федерализация на Украйна.
С езиците, разбира се!
Регионалните езици!
Хубаво, ама Украйна не изпълни нито едно от двете. На „международната демократична общност“ кой знае защо ѝ се стори лоша идея да загубят контрол върху една част от Украйна и за вбъдеще да не могат да… като стана дума за „насъскване“, да го кажа и аз сега: да не могат да я насъскат срещу Русия. И ония там да си говорят на руски спокойно, представяте ли си?
Срамота!
Как така ще им разрешим?!
Я давай пак снарядите, да им избием от главата тая идея!
Тази ужасна война е между САЩ и Русия, а Украйна е инструмент на Запада, който те успяха да индоктринират достатъчно добре за тия 30 години със средствата на пропагандата, на стотиците непеота…
Помните Виктория Нюланд, нали? Сещате се как тогава, преди осем години каза, че САЩ са „отделили за демократизацията на Украйна 5 милиарда щатски долара“.
Ами оттогава колко още са дали?
Има ли кой да ни каже?
Въоръжиха ги, обучиха им армията, построиха им военни бази, и всички в трепетно мълчание чакаха да докарат ядрените ракетите и да ги насочат към Русия.
Кубинската криза за втори път!
Изводи някой не си ли извади досега?!
А и не само там се случи това всичко с индоктринацията и базите, и тук, у нас стана същото!
Постколонизацията тече с пълна сила и компрадорите се множат като бълхи. Професионална реализация, поминък, все важни неща, кой ще ти гледа за истината…
Европа, която загуби християнските си корени, заменяйки ги с „евроатлантически ценности“; Европа, която подменя националната си тъкан с мигранти, които са носители на съвсем други културни пластове; тази Европа, която посегна и на биологичното предопределение с абстракции, включващи всевъзможна джендър пропаганда; тази същата Европа, която вече не търпи различно мнение, освен това, което импонира на политиката ѝ и на нейните идеологеми. Тази Европа привлича консуматорския блян на потисната си периферия, и в капана на прелестта, търсещите „висок стандарт“, са готови да се поклонят пред нейния страховит тотем на материалното охолство.
И да изберат това, което „трябва“ да видят!