След като руският президент Владимир Путин призна независимостта на сепаратистки анклави в Източна Украйна и нареди да влязат „миротворчески“ войски, големият въпрос е: Къде ще се спре?
Западните страни предупреждават от седмици, че Москва може да се готви за евентуална всеобхватна масирана инвазия, за да завладее съседа си. Русия отрича това и досегашните ходове на Путин поддържат дистанция от подобен сценарий.
Но телевизионното му обръщение в понеделник вечерта, в което той характеризира украинската държава и нейните лидери като нелегитимни, добави към опасенията, че може все пак да има за крайна цел да подчини Украйна със сила.
Ето три възможни сценария:
1. Подсигуряване на сепаратистките анклави, после пауза
Докато много коментатори смятат, че изпращането на войски в сепаратистки анклави може да бъде първа стъпка към по-широка инвазия, други отбелязват, че това също може да бъде и рубежът за спиране – или поне пауза по отношение на действията на терен, – докато се опитва да окажете натиск над Украйна по други начини.
„Това го измъква от сценария „в безизходица е, трябва да нахлуе“. Той е направил нещо. Той може да претендира за победа пред вътрешната си публика“, каза Тим Рипли, автор на „Малки зелени човечета: Войните на Путин от 2014 г.“ .
Рипли вярва, че най-вероятните следващи стъпки – вместо незабавно да се опитва да завземе повече територия – биха били „продължителна кампания“ за оказване на натиск върху Украйна по други начини от типа на военноморска блокада на украинските пристанища в Черно море. Целта би била да се сплашат украинците чрез поддържане на постоянна криза, като същевременно се покаже, че западните съюзници на Киев са „хартиен тигър“, способен да предложи малко реална помощ.
Междувременно Русия вече е постигнала някои големи цели, като например да принуди съюзниците от НАТО публично да признаят, че няма да изпращат войски за защита на Украйна, и да осигури разрешение от съседна Беларус за разполагане на големи сили там за неопределено време.
„Беларус беше доста голям ход, насочен към промяна на баланса в региона… Той променя начина, по който НАТО трябва напълно да защитава балтийските държави“, каза Рипли.
2. Ще опита да разшири териториите на сепаратистите, но ще действа само в Източна Украйна
Сепаратистите в Източна Украйна контролират по-малко от половината от двете административни области, за които претендират, а украинските сили им се противопоставиха през силно укрепената фронтова линия, замразена от често нарушаваното примирие от 2015 г.
Без да предприема масирана инвазия в Украйна като цяло, Русия може да се опита да разшири сепаратистката територия. Москва даде смесени сигнали през последните 24 часа дали признаването на сепаратистки анклави също означава приемане на техните претенции за повече територия в Украйна.
Една от целите може да бъде Мариупол, главното пристанище на Източна Украйна, което сепаратистите спряха да атакуват през 2014-2015 г. Превземането му ще позволи на Москва да свърже по суша контролирания от Русия Крим със сепаратистките анклави и да си осигури пълен контрол над крайбрежието на Азовско море. Сама по себе си това е стратегическа цел, а и така ще окаже икономически натиск върху Киев.
Но войната за увеличаване на територията в Източна Украйна, макар и да е вероятно да навлече на Русия строги международни санкции, ще постигне само ограничени стратегически ползи. Само по себе си, това не би могло да достигне предполагаемата цел на Москва за инсталиране на по-податливо правителство в Киев.
„Завземането на шест села извън Донецк: това изобщо не променя положението“, отбелязва Рипли.
3. Мащабна инвазия
Западните страни, особено Съединените щати и Великобритания, предупреждават от няколко седмици за вероятността от много по-мащабна операция от страна на Русия за превземане на цяла Украйна или поне придвижване към Киев, за да свали правителството там.
Някои коментатори видяха предизвикателната телевизионна реч на Путин в понеделник вечерта като доказателство, че той няма да бъде доволен, докато Украйна не бъде ръководена от правителство, което признава руската хегемония.
„…Изглежда вероятно Путин да има много повече неща предвид, отколкото просто да отхапе от източната част на Украйна и да поеме официална отговорност за територии, които той вече де факто контролира“, пише Шон Уокър, журналист за британския вестник „Гардиън“ и автор на “ Дългият махмурлук, новата Русия на Путин и призраците от миналото“.
„Последните думи на Путин, че ако Киев не спре насилието, ще понесе отговорност за „последвалото кръвопролитие“, бяха зловещи до крайност. Прозвучаха съвсем просто като обявяване на война“.
Автор: Питър Граф, Ройтерс
Източник: „Дневник“