Съвсем наскоро, на пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, британският премиер Борис Джонсън направи сериозен исторически гаф – започна словото си с думите „Когато НАТО се създава преди 75 години…“, макар този юбилей на военния съюз да предстои едва през 2024-а. Гафът се оценява като особено голям поради факта, че 70-ата годишнина на Алианса бе отбелязана със среща на върха именно в Лондон, с домакин Борис Джонсън. НАТО се създава на четвърти април 1949-а година във Вашингтон от САЩ, Франция, Великобритания, Белгия, Канада, Дания, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия и Португалия.
Организацията на Северноатлантическия договор е пакт за самоотбрана. Основната му цел е да се противопостави на съветската експанзия в Европа след Втората световна война. Освен това САЩ виждат в него инструмент за насърчаване на политическата интеграция на Стария континент, както и механизъм, който да пресече възраждането на националистическите тенденции. Предшественик на НАТО е Договорът от Дюнкерк между Великобритания и Франция от 1947-а година – предназначен да предотврати евентуална германска атака след края на войната.
Съюзът гарантира сигурност
Бастион срещу Съветския съюз
През 1955-а година Съветският съюз отвръща на на НАТО със създаването на свое собствено военно обединение, включващо още седем източноевропейски комунистически страни. Това е Варшавският договор. Но падането на Берлинската стена и последвалият колапс на Съветския съюз през 1991-ва прокарват пътя за установяване на нова система за сигурност в Европа след края на Студената война.
Освободени от съветските си окови, много от бившите членки на Варшавския договор стават част от НАТО. Унгария, Полша и Чехия се присъединяват през 1999-а година. Пет години по-късно, през 2004-а, НАТО приема т.нар. група от Вилнюс – България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Албания и Хърватия се присъединяват през 2009-а година. Най-новите членки – Черна гора и Северна Македония – стават част от НАТО съответно през 2017-а и 2020-а година. С тях броят на страните достига 30, а още три държави – Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна – са със статут на „кандидат-членки“.
Политика на отворените врати
В контекста на противопоставянето между Русия и Украйна, амбициите на Украйна да стане част от Северноатлантическия съюз отново се актуализираха. На срещата на НАТО в Букурещ през 2008-а година Алиансът официално приветства стремежа за присъединяване на Украйна и Грузия, без обаче да им предостави план за членство. Русия категорично се противопоставя на членството на бившия съветски сателит Украйна в НАТО.
Т.нар. политика на отворени врати на Алианса, описана в чл. 10 от Договора, гласи, че всяка европейска страна, която може да подобри и да допринесе за сигурността на северноатлантическата зона, може да се присъедини. На сайта на НАТО се казва още: „От страните, стремящи се към членство в НАТО, се очаква да отговарят на определени политически, икономически и военни критерии, за да е сигурно, че не само ще се възползват от сигурността на Алианса, но и ще допринесат за нея.“
Автор Роб Мюдж
Източник: Fakti.bg