Първото българско правителство след десетилетието на Бойко Борисов със сигурност ще запомни първите си 100 дни. Не само заради протуберанса от кризи, но и защото ГЕРБ се опитва да подготви Второто си пришествие. Възможно ли е?
Коментар на Емилия Милчева за EURACTIV
Годините след 10 ноември 1989 г. показват, че обикновено в България на власт се идва след протести, след брандирано с корупция управление, или след двете. Окопитили се бързо след загубата си на президентските и парламентарните избори – донякъде предизвестена заради двата служебни кабинета, ГЕРБ ще пробват и двете. Правителството също им “помага” – новаците правят грешки поради незнание и липса на административен опит, администрацията ги саботира, а партньорите в коалицията трудно си нацелват валентността. “Позитано” 20 се нанася в Министерството на икономиката и индустрията и дружествата, на които е принципал благодарение на усърдието на лидера на БСП, вицепремиер и министър Корнелия Нинова.
Лидерът в управляващата коалиция “Продължаваме промяната” продължава да съществува като проект, но не и като партия, и предизвиква залпови нападки заради назначения в изпълнителната власт на хора от приятелския кръг на тандема Кирил Петков-Асен Василев. Подобни действия не са прецедент, но при системните партии бяха заверявани с гумения печат на партийното вишегласие. Въпреки слухове, че партията на „Промяната“ ще се учреди през февруари, засега такива признаци няма.
Тактиките за провал на „Промяната“
През това време ГЕРБ, ДПС и “Възраждане” систематично се опитват да провалят управлението. Ролите са разпределени. Партията на Борисов посочва грешките на властта – строго, но кахърно като бащица, представяйки се за жертва на компроматни войни и засегнати от управлението ѝ икономически интереси.
Партията на Доган имитира „Промяната“, бранейки Делян Пеевски, главния прокурор и всичките си кукли на конци, както и мита, че без ДПС управление не е възможно. Партията на Костадин Костадинов сее скептицизъм в зеления сертификат, ваксините срещу COVID-19 и членството в НАТО с познатата от години теза, че България е колония, а управляващите – зависими от чужди сили марионетки.
Лидерът на “Възраждане” беше прогнозирал предсрочни парламентарни избори през 2022 г., не криейки амбициите си вълна на народно недоволство да издигне партията на по-горно място спрямо пробива на изборите през ноември 2021 г. Социологическо проучване на “Тренд” от края на януари свидетелства, че увеличават резултата си.
Но и ГЕРБ иска да хване тази вълна. Пропусне ли я, изпуска местните избори догодина, следователно – и кметовете в големите общини, включително София. ГЕРБ е лидер в местната власт след вота през 2019 г. – спечели изборите за общински съветници в 163 от 265 общини, има кметове в 60% от областните градове и още десетки общини.
Вероятно затова първата реакция на премиера Кирил Петков към исканията за компенсации на общините заради високите цени на тока, беше негативна. Посъветва ги, вместо за “грешни обществени поръчки, да си плащат тока”. Два дни по-късно обаче коригира непремерения си тон и държавнически заяви, че правителството обсъжда как да помогне на местната власт заради скъпия ток. Но обещаните проверки от Агенция Държавен финансов контрол остават.
Общините, в т.ч. училища, детски градини, болници и др. плащат ток и газ на цени като за бизнеса, на места въведоха режим на тока, съкратиха обществен транспорт и закриха групи в детски градини, така че никак не е трудно да се разпалят огнища на социално напрежение. Среща на Националното сдружение на общините в България (НСОБ) с вицепремиера и министър на финансите Асен Василев показа, че някакъв модус операнди е намерен – за компенсации на сметките от миналата есен до февруари, но едва ли ще е достатъчен.
Цените
Първо, стоте дни на правителството съвпадат с края на мораториума върху цените на тока, парното и ВиК-услугите за битовите абонати. Половината от този срок вече е изтекъл, но няма особени надежди, че управляващите ще предложат някакви смислени мерки, в т.ч. и за цените на газа, освен известните до момента компенсации, които, както вече е добре известно, се получават с голямо закъснение. Няма как електроенергията да поевтинее предвид факта, че цените на емисиите гонят 100 евро/тон.
Правителството пропусна възможността да използва данъчни стимули, както направиха някои други европейски държави. Новият шеф на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров заяви, че би било опасно да прави прогноза дали ще има поскъпване на тока за бита, без да е запознат с данните. “Това, което мога да кажа – двигател на искането за увеличаване на цените, а именно повишените разходи за високи технологични загуби на енергоразпределителните дружества, това вече е неутрализирано. В този смисъл моето очакване е да няма драматични промени в част “Повишаване на електроенергия за битовия потребител. Решението дали и кога ще отпадне мораториума върху цените на тока, парното и водата ще вземе парламентът”.
В същото време стоят замразени цените на ВиК-услугите, макар че ВиК-дружествата все повече задлъжняват заради огромните сметки за ток, които плащат, а на места е застрашено дори снабдяването с вода. Те ще бъдат подпомогнати с 61 милиона лева средства от бюджета, но това също не решава проблема какво ще се прави после. Мораториумът не може да продължава безкрайно, а удължаването му ще е признание за безсилие и липса на управленски капацитет.
Второ, обвиненията в корупция и зависимости. Те едва ли ще свалят правителството, не и след онова, което видяхме при Борисов. Но подсилват внушенията, че дългоочакваната промяна не се случва. Пример за това стана акцията срещу новия борд на “Булгаргаз”, за която ГЕРБ обедини сили с двама бивши министри на БСП, единият от които участваше и в преговорите за коалиционно споразумение в енергетиката – Румен Овчаров. Несъмнено ударът бе изпреварващ и свари управляващите неподготвени, в т.ч. и медийно. Мнозинството българи трудно се ориентират в спецификата на газовите игри и борсови сделки, така че който превари, той и печели общественото мнение – особено на фона на семпли обяснения от енергийния министър Александър Николов и прессъобщения на новата управа на “Булгаргаз”.
Тепърва се очакват скандали по енергийните проекти, заложени от новата власт в Плана за възстановяване и устойчивост. Общественото им обсъждане предстои. Дали те ще са за предвидените фотоволтаици, съхранението на ток в акумулаторни батерии с обща мощност до 12 000 мегаватчаса, нови ВЕИ-мощности и малките геотермални проекти, ще се разбере тепърва. Но правителството може да започне някои от тях и без да чака приемането на Плана от Европейската комисия и Европейския съвет, само със санкцията на министъра на финансите Асен Василев. Именно Министерството на финансите е главният “надзорник” и може да отпусне средства за реализацията им, докато България получи дългоочакваните авансови пари 13% по Плана.
Подкрепата на ЕНП
Впрочем, в Брюксел, където трябва да бъде одобрен Планът за възстановяване и устойчивост, Борисов все още може да разчита на подкрепа в средите на Европейската народна партия (ЕНП), на чието политическо семейство принадлежи ГЕРБ. Защото след местните избори, през пролетта на 2024 г. предстои вотът за Европейски парламент (ЕП) – и ако ГЕРБ продължи да губи, губи и ЕНП, която сега има най-голямата група мнозинство в ЕП.
Преди близо 16 години баварските християндемократи акушираха за появата на партия ГЕРБ. Политическите приятели на Борисов няма да го оставят и сега, макар да са наясно, че той е слуга на много господари. Но това едва ли ще е достатъчно за Второто му пришествие.