Проф. Мария Пиргова с различен прочит: „Одесняването“ на БСП е фатално и необратимо

Най-четени

Loading

Проф. Пиргова, какво ще последва след конгреса на БСП – успокояване и стабилизиране или още по-голямо разцепление? Вече видяхме оттегляне от БСП не на кого да е, а на предшественика на Нинова Михаил Миков.

– Смятам, че разцеплението ще продължи и ще стане най-видимо на едни следващи избори, когато партията ще получи още по-ниски резултати. И тогава много хора ще напуснат БСП вече окончателно. Освен това тази партия и демографски ще продължава да се топи. На изборите през юли 2021 г. 40 процента от избирателите на БСП са били хора над 70-годишна възраст. Това са хора идеалисти, които вярват в партията и в лидера си, но този позиция отмира със старото поколение.

– Мъдро или самоубийствено беше решението на конгреса на БСП Корнелия Нинова да остане лидер на партията въпреки подадената оставка?

– Решението на Нинова да получи мандат от конгреса, без да се яви на пряк избор, беше много грешен политически ход – и за партията, и за нея самата. Нинова направи от БСП абсолютно лидерска партия. Преди нея БСП беше една от малкото, да не кажа единствената, продемократична партия, която допускаше в себе си различни мнения, фракции, борба на идеи. От идването на г-жа Нинова като председател на БСП всичко това беше унищожено, тя повече от 4 години се занимаваше единствено с това да разчиства стари кадри,  дори хора, които са я избрали за председател. В това нямаше нищо от практиката на предишни ръководства на БСП. По-скоро считам г-жа Нинова за представител на практиките на СДС в политиката, на практиките „Разделяй и владей!“, които съсипаха СДС.

Според мен г-жа Нинова не разбира от лява политика и в НС парламентарната група на БСП под нейно ръководство е водила симулативна опозиционна политика – с много редки изказвания и никакви действия срещу ГЕРБ.

– От известно време се говори за създаването на нова лява партия. Може ли вътрешната опозиция в БСП да се обедини за подобна стъпка? Доколко успешен би бил подобен проект, имайки предвид печални опити като АБВ на експрезидента Първанов?

– Засега не виждам възможност за създаване на такъв проект, не виждам и обединена вътрешна опозиция, която да се отдели, да бъде единна в позицията си идеологически. Това се дължи и на факта, че лявото е в криза – в европейски, даже в световен мащаб. Не виждам нищо общо между Георги Пирински, Валери Жаблянов и Георги Божинов например. Не виждам тази т.нар. вътрешна опозиция да застане зад единна кауза. Всеки от тези хора има доста претенции, голямо его, много опит в политиката.

Ако се появи нов ляв проект, биха участвали в него. Но самите те не могат да го направят. Засега не виждам и друга политическа партия, към която биха могли да отидат. Що се отнася за „Възраждане“ – за мен това е фашизоидна партия.

Като ляв човек бих се борила за нов ляв проект, но не от вида проекти като на Сергей Станишев, защото той нанесе големи поразии на партията и продължава да я ориентира към несвойствени за лявото ценности, обявени за  европейски.

– Доколко акцентът върху социалната политика, който виждаме и в новия проектобюджет за 2022 г. , е заслуга на БСП, чийто представител е и социален министър?

– Съвсем не е заслуга на БСП. Това са цели, зададени от „Продължаваме промяната“. Разбира се, те са изричани много пъти от трибуната на парламента от БСП, но тя нищо не е направила, за да се въведат в действие. Сега на конгреса Корнелия Нинова и нейните поддръжници си приписаха всички заслуги от леви политики на цялата коалиция. Не казвам, че управляващата коалиция е лява, напротив, тя е дясна. Но дясното в момента е принудено да има лява политика, защото сме в каскада от кризи, които не могат да бъдат понесени от хората без социални политики.

– Можем ли тогава да очакваме БСП да капитализира с по-добро представяне на следващите местни избори догодина заслугата със социални политики, която си приписва в това управление?

– Мисля, че БСП с това ръководство е загубило много доверие и хората няма да повярват на всичко това, което г-жа Нинова от години говори, без да има реално никакви действия. Доверието в г-жа Нинова е много ниско. БСП внесе много законопроекти при управлението на ГЕРБ и си приписваше това като своя заслуга. Но когато такива важни законопроекти в социален план не са приемани от ГЕРБ, тогава БСП трябваше да използва друг вид съпротива. Да, веднъж партията напусна парламента, но за да прокламира из провинцията своята визия за България, която фактически беше пълна с десни намерения.

За съжаление, БСП се е свила до 80 000, по думите на Нинова, докато социолозите казват, че става въпрос за 50-60 хил. души. От тях Нинова винаги може да разчита на половината плюс един, за да остане председател на БСП. Това обаче обрича БСП да се разтапя като снежна топка и след време да стане малка бутикова партия, която ще се бори за влизане в парламента.

Не виждам потенциал за промяна с това лидерство, с хората, които напускат партията. Дори след месеци Нинова да се откаже от лидерския пост, БСП много трудно ще се съвземе, след като са й нанесени толкова удари – включително по органа й вестник „Дума“. Изхвърлянето на журналист като Велислава Дърева се дължи на лични интриги, отмъщения на много ниско ниво. Явно перото не може да пребори завистта.

Много важен фактор е това, че младежката организация на партията застана на позиции против ръководството, против Корнелия Нинова, а именно – в младежката организация на БСП виждам известен потенциал. Мисля, че Крум Зарков тепърва ще се развива, на него се възлагат много надежди. Смятам, че той би бил сериозен и добър лидер на БСП, би могъл да привлече млади хора към партията.  Макар че не успя, на конгреса той събра доста точки с твърдата си позиция.

Трябва да имаме предвид и това, че БСП е наследник на БКП, където беше цялата стара номенклатура, хора, които възприемаха новото след социализма, но отдясно. В това отношение лявото в БСП се изчерпа. Самият избор за председател на БСП на Корнелия Нинова, човек, несвързан с политиката на тази партия, е знак  за изключителна безпринципност и одесняване на партията.

– Има ли подводни камъни в отношенията на БСП с президента, или напреженията са само по линията Нинова-Радев?

– Целият електорат на БСП показа, че подкрепя президента Радев на изборите. Виждам отношенията между президента и г-жа Нинова като съсипани на лична основа. Не е тайна, че там изключителна роля играе и бившият шеф на кабинета на президента Калоян Методиев.  На тази основа се развиват интриги.

– Случайно съвпадение ли беше насрочването на конгреса на БСП точно в деня на встъпването в длъжност на президента за втори мандат?

– Не, разбира се, това не е случайно. Това е знак, че ръководството на БСП не подкрепя президента. Ръководството, в лицето на Корнелия Нинова и на Изпълнителното бюро, в което са само изключително близки до нея хора, непрекъснато даваше знаци, че има конфликт с президента. Фактите за това са много. Така че и датата 22 януари за конгреса не е избрана случайно, при това самият конгрес поиска отлагане, за да се присъства на инагурацията. Но това не стана и на встъпването в длъжност бяха само хората от Инициативния комитет за избирането му, където представителите на БСП са много малко. Всичко това са знаци за конфликт, и то немалък. А базата на конфликта е в това, че Радев е много по-силен политик, който успя да привлече към себе си подкрепата на БСП. И тук ревността на г-жа Нинова е огромна.

– Кое ще бъде най-сериозното предизвикателство пред втория мандат на Румен Радев?

– Той ще има труден втори мандат от гледна точка на външната политика на България и ще приложи всичките си усилия в тази сфера. И ако се налагат корекции на политиката на правителството, той не би ги спестил. Далече съм от мисълта, че президентът още сега ще започне да сочи недостатъци.

Ясно е, че е нужно време, за да се стабилизира правителство в трудна конфигурация от четири партии. Президентът се съобразява с това. Ще бъде толерантен, но ще посочва слабости, ако има такива. Което не значи, че г-н Радев е против правителството. Смятам, че и той, и кабинетът ще се предпазват от разминавания, което не е в интерес и на двете страни.

– Преди да са минали сто дни, как оценявате началните стъпки на новите управляващи?

– Те демонстрират нови намерения, нов стил в политиката – доколкото могат в рамките на четворната тежка коалиция. Заедно с това партиите от коалицията са заинтересовани правителството да има по-дълъг живот. Съмнявам се единствено в намеренията на „Демократична България“, които са нестабилни – имат и доста вътрешни проблеми.

Виждам там проблеми най-вече при ген. Атанас Атанасов и ДСБ, бившата партия на Иван Костов. На второ място като нестабилни поставя „Има такъв народ“, но се надявам те да сдържат своите претенции.

Коалицията ще издържи до местните избори догодина – дотогава партиите са заинтересовани да са на власт. Новото правителство ще се старае да води и леви, и десни политики. Засега са принудени да го правят, но когато кризите започнат да отшумяват, когато се охлаби въжето около врата им, най-вероятно ще започнат да водят откровено десни политики.

Автор: Хенриета Костова

Източник: „Марица“

 

 

 

 

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Провалът на века: Защо никой вече не вярва на социологическите агенции

Социолозите започват да се превръщат в емблема на провалени прогнози, разклатени доверия и съмнителни методологии. Докато техният образ дълго...

Вижте още