Изборите – редовни президентски и извънредни парламентарни – отминаха и резултатът е красноречив.
Разбита партийна система; огромен брой хора, загърбили политическия процес в страната; политически елит извън борда; недоверие към институциите; общество, разядено от омраза, агресия и противопоставяне; объркана нация, без обща кауза и идея за бъдеща перспектива.
Проблеми, наслоявани в последните 30 години, буквално взривиха ноемврийския вот на 2021 година.
Този вот се превърна в дълбока разделителна линия – това бе една НОВА БЕЗКРЪВНА РЕВОЛЮЦИЯ, която сложи КРАЙ НА ПРЕХОДА и отвори врата за нов период, в който постепенно ще се разделяме с онова минало, където се спъна крехката ни демокрация.
Резултатите от вота показаха края на едни и началото на нови обществени процеси, върху които ще се гради бъдещето ни.
Първо – отмират класическите партии, които досега диктуваха живота на избирателите. Идеологическото противопоставяне изчезва и на негово място се настанява прагматизмът, минаващ през бизнес-интереси, опаковани като политически платформи. Кризата на политическата система накара едни и същи маси хора да гласуват за две взаимно изключващи се като идеология и програми политически сили.
Второ – хората отказват да слушат партийни лидери, които се карат; които са застинали в политическите си ежби; които са омръзнали дори на себе си. Хората са уморени от омраза и не искат да следват поведението „анти-„. Искат да виждат нови ведри, усмихнати лица, които говорят позитивно, които показват някаква перспектива, дори и приказна и недостижима да е тя. Пред машините за гласуване победи предчувствието за добрия живот, а не замерянето с постигнатото досега. Приказката за бъдещето захлупи отчета за миналото. Хората гласуваха за „Има такъв народ” и „Продължаваме промяната”, защото те дадоха заявка, че ще махнат Борисов.
Трето – младото поколение избиратели поиска да види реализирали се в живота нови водачи, които да им бъдат пример и стимул. И ги намери в лицето на „Продължаваме промяната“. Наблюдаваме ГЕНЕРАЦИОННА ПРОМЯНА на българската политика.
Четвърто – президентът Радев се превърна в стимулаторът на тези процеси; в трамплинът, който изведе незвестнитe и неопитни младоци на политическата сцена и каза на избирателя: Ето, тези са! Оттам нататък те си свършиха работата – без никакви скрупули, следвайки единствено целта си – властта.
„ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“ – ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ГЕНЕРАЦИОННИЯ „ПРЕВРАТ“
„Продължаваме промяната“ не е партия в класическия смисъл на думата, тя е политически проект на хора, които следват своите бизнес-интереси и които ще ги реализират чрез властта. За тях няма ляво, няма дясно. Реполитизацията на политиката, която виждаме в глобален план, пристигна и у нас. В политиката умело ще се предлагат продукти – добре опакавани, без особено съдържание, но пък идеално промотирани. Изгрява новото поколение политици на глобализма, които са чужди на традиционните ценности като род, родина, семейство, корени. За тях Македония е бизнес-път до Скопие, а не чий е цар Самуил.
Веруюто им е – историята като минало не може да пречи на бъдещето като бизнес. Това е нов модел на правене на политика, който ще залегне във всички сектори на живота – образование, култура, икономика. Политиката на корпорациите ще определя политиката на партиите.
Това са МОДЕРНИТЕ НОВИ ЛЕНИНЦИ, за които властта се взима, за да се консумира, без оглед на идеологеми. Кирил Петков и Асен Василев като образи и поведение ще бъдат матрицата, по която ще бъдат налагани бъдещите водачи в обществото – позитивни, напористи, рисувачи на красиво бъдеще. Те са олицетворение на ГЕНЕРАЦИОННИЯ „ПРЕВРАТ“, който се извърши у нас на тези избори. Те ще поведат изцяло нова генерация политици, които ще бъдат спирачката пред опитите на миналото да се върне. Само след седмица в сградата на Съединението ще влезе най-младият парламент след демократичните промени у нас – депутати със средна възраст около 40 години, 1/10 от които са под или малко над 30 години.
Не случйно в деня на вота, призовавайки да се гласува, Радев заяви: „Нека не даваме шанс на миналото да минира нашето бъдеще“, поставайки ясно вододела „минало-бъдеще“. Изключително важно е, че зад Василев/Петков стои могъща външна сила, която умело ги направлява и която ще прокара чрез тях своите интереси в България.
И Петков, и Василев показват засега устойчивост в реализирането на целите. В започналите преговори по политиките те държат лично и единствено юздите на целия процес, демонстрирайки гъвкавост, консенсусно поведение и умело направлавайки вижданията на другите три партии, така че да се стигне до общо решение. Петков се оказва отличен комуникатор, а Василев – задълбочен познавач на финансово-икономическата база на държавата. И двамата демонстрират поведение на бъдещи властелини на държавата – всички икономически лостове са овладени още докато бяха служебни министри – НАП, ДАНС, Митници и други подобни структури са под техен контрол.
Около двамата вече започва да се формира нов мащабен политико-бизнес кръг, част от неговите представители се осветиха: „Еконт“, братя Бобокови. Постепенно този кръг ще изтласка на заден план кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, който също отива в миналото.
В България предстои ново преразпределение на икономическите ресурси и Петков/Василев ще са основните двигатели на този процес. Не случайно в дебатите по политиките за бъдещото правителство всички играчи подчертават, че готвят програма за цял мандат, а не за година-две. И залагат онези параметри, които да им гарантират този мандат. Ще сме свидетели на свръх представителство на интересите на едно икономическо малцинство и минимално представителство на интересите на огромното социо-икономическо мнозинство, но това няма да доведе до социална революция.
По силата на тази диспропорция ще виждаме лесно формиране на кабинети и много хора ще имат натрапчивото усещане, че когото и да изберат, ще бъде едно и също. „Продължаваме промяната“ все още е неустойчив откъм структури проект, но поне докато не изпълни своята мисия по разграждане на стария политически модел, няма да изчезне от политическата сцена. Решаващи за формацията ще са местните избори. Ако ПП не заеме солидни позиции в местната власт, може да последва съдбата на НДСВ.
ГЕРБ БЕЗСЛАВНО СЛИЗА ОТ ВЛАСТ
Ако в ГЕРБ не настъпят коренни промени в поведението на партията и на нейните водещи говорители, нищо добро не я очаква. Засега такива индикации не се забелязват. Екипът около Борисов е застинал в позицията на безкритичност към собственото си поведение и атаки към новите, които ще ги заместят във властта. И по време на вота, и след това ГЕРБ не роди нито една нова идея или кауза. Макар и първа политическа сила, негативизмът и омразата към ГЕРБ трайно заседна в обществото, а в самата партия не правят нищо, за да тушират напрежението към тях.
Те не признаха грешки, не се извиниха на българите, не се покаяха, не намериха път към обществото, извън своите най-върли фенове. Но и сред тях зрее недоволство. Борисов пропусна шанса преди две години да се оттгели с достойноство от властта; сега чекмеджето и кюлчето ще повличат и него, и ГЕРБ само надолу. От обкръжението му не извадиха нови необременени лица, сърдитите физиономии отблъскват с всяка публична поява.
Грешка е, че бившите министри отново са в парламента, където ще бъдат обект на яростни атаки. Ще им бъде отнето дори правото на нападение. Дългата политическа хегемония на ГЕРБ произведе ситуация, в която изчезна всякакво политическо доверие между партиите и политиците. Рубиконът за ГЕРБ ще бъдат местните избори след две години, когато една част от кметовете на ГЕРБ ще бъдат сменени, а друга – ще склонят глава пред новите управници. Местните структури, на които се крепи фармацията и местните феодали, които карат хората да гласуват, ще бъдат обезкръвени откъм финансов ресурс.
ВЛАСТТА ИЗТОЩИ БЕЗВЪЗВРАТНО ГЕРБ. Партията слиза безславно от властта. Унизена и омаскарена. Балонът „магистрали“ ще се спука зловещо и ще срине в прахта най-голямата гордост на Борисов. Най-дълго управлявалият политик в постоталитарната история на България напуска политическата сцена не като своята посестрима Меркел, а като предшествениците си Виденов и Костов. Борисов позорно загуби войната с Радев. Историята помни победителите и е жестока към победените.
БСП С НИНОВА И БЕЗ НИНОВА ИЗЧЕЗВА
БСП си отива, независимо кой ще бъде нейният лидер. С Нинова и без Нинова тя никога повече няма да бъде голямата партия. Смазана от ГЕНЕРАЦИОННИЯ си проблем, изтощена от вътрешно-партийните ежби, разкъсвана от амбиции на несъстояли се лидери, БСП ще продължи да крета, без да носи енергията на истинска левица. Перспективата пред нея е мрачна – най-лошото е, ако бъде раздробена, след което ще последва съдбата на СДС – крилца и перца ще се борят за левите избиратели в убийствено противопоставяне. Ще се роди нещо ново при тази непредставеност на големи групи хора, но то ще е ерзац.
Проблемът на БСП е, че не успя да вдигне българските граждани, не направи тя протестната вълна, не убеди обществото, че именно тя изнесе битката с ГЕРБ. Бодряческите приказки как БСП е единствената алтернатива не се сбъднаха. Имаше разминаване между представите и действителността. Нинова беше разпъвана на кръст от свои и чужди, издържа на всички атаки, но единството на партията се разпада пред очите ѝ. Енергията, която се вдигна през лятото на 2021, не даде енергия на БСП, макар че и тя бе на площада. Стогодишното минало на БСП тежи ужасно на нейното настояще и ще е спънка за бъдещето ѝ. Пропадането на партията показа, че има нещо сгрешено. БСП изгуби компаса. Идва нова политическа епоха, а столетницата се оказа застинала в миналата.
РАДЕВ – ФАВОРИТ И НА ЛЕВИЦАТА, И НА ДЕСНИЦАТА
Румен Радев спечели категорично, макар и загубил 500 000 избиратели от вота преди пет години. Забележително е, че той се появи като фаворит и на левицата, и на десницата. За Радев гласуваха 96% от социалистите, 70% от „Да, България“, 91% от симпатизантите на „Продължаваме промяната“, над 80% от хората на ИНТ и дори 72% от привържениците на „Възраждане“. И точно тези формации, без „Възраждане“, станаха водещи водещи за съставяне на редовно правителство. Ниската избирателна активност не е оценка за конкурентите в президентския вот – тя е оценка за цялата политическа класа, която в последното десетилетие издълба ужасяващата пропаст между себе си и избирателите си. Новото при тези избори, че въпреки отчайващата активност, те започват да променят политическия ландшафт. И Радев може да си припише заслуга за това.
И в същото време той трябва да е наясно, че за него гласуваха само 1.5 млн. от българите, другите не намериха причина да отидат до урните. Този факт няма значение за историята, но за утвърждаването на политика Радев е изключително важен. Той е първият демократично избран президент с най-ниска подкрепа. И този факт не може да бъде пренебрегван.
Радев трябва коренно да промени тактиката и поведението си в следващите пет години. Да, той вече няма да има враждебно правителство пред себе си; няма да има премиер, с когото да води война; но мълчаливият отказ на 4 милиона българи да го припознаят като лидер не е за подценяване. Хората, които не са гласували за Радев, са граждани на България и президентът трябва да работи с тях и за тях. Не би трябвало да очакваме, че Радев ще влезе в ролята на „аплодиращия президент“, безкритичен към правителството, създадено с негова протекция. Но се надяваме да видим другия Радев – израстнал като политик, който влиза в историята като модератор на промените, които предстоят. На него му предстои изпитанието – истинският диалог с обществото, което трябва да стане негов партньор в обществената трансформация.
И КАТО ОБОБЩЕНИЕ
Промяната е факт. Но тя се споделя засега от едва 1/3 от обществото. Докато нейните носители не покажат посоката, в която ще вървят, останалата 2/3 от българите ще бъдат скептични.
Победителите трябва да свалят розовите очила. Те ходят по жарава. Времената са трудни и има много задачи за решаване. Обществото никога повече няма да търпи управници по 10-12 години на власт. Това вече е абсурдно. Правителство с цял мандат – ще е истинско предизвикателство. Хората няма да търпят нито байганьовщина, нито вносно високомерие. Обедняването на българския народ ще продължи и това ще роди следващата политическа бомба. Ако новата политическа генерация не осмислили тази опасност.
Автор: Валерия Велева
Източник: „Епицентър“