Нещата са ясни – тикаш ли напред Кирчо, избутваш встрани Корнелия

Най-четени

Loading

Трябва да признаем, че поне едно нещо Служебният кабинет свърши по забележителен начин: показа как никога не бива да действа един Служебен кабинет.
Може и иначе да са каже, за да бъдем по-милостиви към Радев: цивилните гарги отрязаха главите на генералите.

Това беше и все още е един кабинет на фукните, на заплахите, а нерядко и на лъжите. Държавата, в лицето на президента, беше излъгана и злепоставена от един „харвардски“ спец, да го наречем любезно така – това е нещо, което никога досега не се беше случвало и вероятно повече няма да се случи.

Резултатът е плачевен, най-вече за Радев. Дори при острите, до неприличие, словесни сблъсъци с Бойко, той имаше добре очертан аванс в кандидат-президентската надпревара.
Този аванс изглежда донейде стопен от действията на Служебния кабинет и от странното пристрастие на Радев към служебниците.

Това, по принцип, трябваше да бъдат добри специалисти в своите сфери, ампутирани от желанието да се тикат пред телевизионните камери.
Оказа се точно обратното: такава жажда за себепоказване изтичаше от екрана, че цяло чудо е как зрителите оставаха сухи.

Особено личеше това при вътрешния министър – трябва да му се каже най-сетне, че подгъзуването на някоя пристрастна телевизия, която му дава трибуна всеки път, когато реши да изтърси поредната щуротия за ГЕРБ или Прокуратурата, само го злепоставя.

Думите остават и все ще намерят начин да те захапят някой ден.

Неизвестно защо Радев реши да заложи на суетни бърборковци.
Той трябваше да се сети за тарикатското послание на Симеон, като го опакова по друг начин. Човекът от Мадрид обичаше да плаши хората си с лафа „Мълчанието е господар“ – Радев можеше да го префасонира в нещо като „Суетата е вашият палач“. Трудно щеше напълно да ги убеди, но може би нямаше толкова стръвно да се блъскат с лакти, за да бъдат забелязвани.

Разбира се, сметката/играта може да е била и друга: Радев да изтика напред Куку и Пипе от Харвард, за да скроят някаква партия, с която сетне, при втория си мандат, да разнообразява скучните си правомощия.
Но каква е гаранцията, че няма да го излъжат – те Конституцията и Наказателния кодекс гледат да препикаят, та ще се колебаят как да го подкарат Радев – освен, ако не ги качва веднъж седмично в някой неремонтиран МИГ-29, за кратка разходка с лупинги. И пак не е сигурно, че ще му останат предани.

Има и друго: не може да натовари на самолет цялата БСП, за да я убеди колко ляво е сърцето му – понеже вече има репутацията на разсипник на „лявото“, на наивник, който го е заменил с шегобиеца Кирчо.

 

Каквото и да си въобразява Радев, отстрани нещата изглеждат пределно ясни: тикаш ли напред Кирчо, избутваш встрани Корнелия.

Между другото,любопитно е, чии послания предпочита президента? Не му трябва второ ляво сърце, за да ни съобщи избора си.

Суетата мачка всичко в нашенската политика, тя е неизкоренима при малоформатните хора – и това ги отделя фатално от публиката.

След като орева орталъка за подвизите си, поне един отчет задължително трябва да направи Служебният кабинет – и там трябва да бъде посочено, какви точно сигнали са предадени на Прокуратурата, за да прецени и простолюдието дали не са го замеряли предизборно с кьорфишеци.

И какво точно се случи след гръмките акции на Рашков при предишните предсрочни избори. Чухме хвалбата, че са били предупредени хиляди хора – за какво, какви са били аргументите за тази болшевишка виелица.
Човек се пита, няма ли наоколо някой достатъчно гламав правозащитник, който да заведе един колективен иск в Страсбург от името на „предупредените“. Ще бъде много забавно.

И още една дреболия: защо Рашков отказа по време на изборите МВР да действа съвместно с Прокуратурата?

Всъщност, не изборите са целта, а нещо съвсем различно – как да бъде разпределено наследството на Падишаха. Както вървят нещата, може би изобщо няма да стигнат до него – аматьори, при това наивни фалшификатори, трудно ще се преборят с Бойко.

Не ми е приятно да го кажа, но Радев прие и погълна един непростим грях –легализира един измамник пред обществото.

Нещо повече, може би несъзнателно отправи и безцеремонно послание към и без друго напълно объркания Народ – объркан от суетници и мазници: че вече всеки може да мами държавата и така да се навре в управлението й.

Ами Кацаров?
Неговата непоследователност е лотария със съдбата на Народа.
Тези хора нямат страх от смъртта, дори да е чуждата. И това ли трябва да преглътнем?

От десетилетия наблюдаваме безкрайния Разпад на нашенската политика – от сакатото говорене до сакатото вършеене.
Но това, което се случва напоследък е безподобно – всичко е на обратно, превърнали сме се в рая на аматьорщината.

Кирчо напоително разказваше тия дни, как се запознал с Радев – в самолет, на път за Китай. В самолет, особено при дълъг полет, лесно се взема нечий акъл.
И хоп – ей го министърът на икономиката, чудото на политическата самодейност.
А сетне двама български генерали/президент и премиер се тръшкаха като Раймонда Диен, за да го спасят.
Едно от основните правила в сериозната политика е при първия знак за нещо нередно да разкараш грешника, а не да продължаваш да го дундуркаш. Отгоре на всичко, и да искаш да оставиш държавата в ръчичките му.

И пак бе жертвано почти изчерпаното Българско Време – почти цяла една година ще бъде пропиляна в закани и омрази, а не за нещо смислено. Пропиляха и незначителните възможности, които имаха, за да предотвратят кризите, които ни връхлитат отвсякъде.
Предпочитаха да се опияняват от разобличения, достоверни или нагласени, за грешките на предшествениците си.

Донатикаха ни в кървавата паст на Пандемията – заплеснати в отмъстителността си.
Окончателно объркаха хората и така ги направиха лесна плячка на едно отровно разногласие.
Не намериха време убедително да обяснят на обикновения човек, кой е разумният му избор.
Сякаш гледаха да скрият наближаващата катастрофа, да я смушат в някаква миша дупка.
Не успяха да овладеят уличното говорене – всеки можеше да получи думата по телевизията, за да каже нещо различно и да направи впечатление.
А хората продължаваха да си умират.

Отиваме към най-несмислените и безлични избори, в които предимно ще се продава омраза и ненавист – с убеждението, че който използва най-много злъч, печели.
Ако намерите един-единствен обикновен човечец, който е наясно с посланията на тези избори, направо му дайте джакпота на тотото.
Няма разумно говорене, преобладава кръвопускането.

Практически не съществува предизборна кампания, а и в момента никой не би успял да освободи хората от стъписването им.
Страхът се е настанил трайно тук.
Избори по време на чума – трябва да си идиот, за да очакваш нещо смислено/спасително от тях.

Резултатите са предвидими: най-големият кокал – за Бойко, дар от нефелните му противници; ДПС – с ръст, заради кандидатурата на Карадайъ, избирателите на Движението ще имат двойна цел и ще бъдат още по-съсредоточени; БСП – с чувал от сериозни/социални инициативи, заради които никой няма да иска да си партнира с нея.

И за първи път, още преди да са ясни изборните резултати, една фантомна партийка вече ще си е напазарувала, каквото й трябва – така става, когато имаш под ръка Служебен кабинет.

Или се запознаеш в самолета с някой наивник.

 

 

Автор: Кеворк Кеворкян, специално за Епицентър.бг

Източник: Епицентър.бг

*Заглавието е на Редакцията на Glednatochka.com

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

България на крачка от пълноправно членство в Шенген. Какво още е нужно?

България е на крачка от пълноправно членство в Шенген. Добрите новини дойдоха в петък от Будапеща, където вътрешните министри...

Вижте още