Продължаващото над десет години сатанизиране на кандидата за депутат от ДПС, вече има обратен ефект
Напълно логичен ход предприе Делян Пеевски с включването си като водач на кандидат-депутатските листи на Движението за права и свободи във Велико Търново и Благоевград. Години наред, целенасочено Пеевски беше сатанизиран, за да имат неговите опоненти удобен параван, зад който да прикриват собствените „мръсни тайни“.
Появата на Пеевски отново в Народното събрание оставя без полезен ход всички онези икономически групировки, изградили хибридните си политически проекти, основно на компроматни кампании и зловещи манипулации, буквално на гърба на бившия и със сигурност бъдещ депутат от движението. Ситуацията обаче се промени, защото продължаващата вече над десет години пропаганда срещу Делян Пеевски, започва да има обратен ефект. Поръчители и изпълнители, опитват като за последно да пробват да се покатерят на кандидата за народен представител, съзнавайки, че оттук насетне, все повече негативите ще се обират от самите тях.
Медийната активност на олигарха Иво Прокопиев и на „всичколога“ Осман Октай от последните дни, ясно показва, че е налице същински уплах от ефекта, който Пеевски успя да постигне с появата си, първо пред ДАНС, а после и в листите на ДПС. Всеизвестно е, че Прокопиев изпада в ужас всеки път, когато бива сравняван със сатанизирания от самия него Пеевски. С влизането отново на депутата от ДПС на политическата сцена, ролята на разградския олигарх в задкулисните процеси на властта, особено в последните месеци, е повече от осезаема. Колкото и да се опитва да страни от пряко участие в политиката, обвързването на Прокопиев с „Демократично България“, „Продължаваме промяната“ и Румен Радев, вече дори не се прикрива. Тук обаче го няма удобния „виновник за всичко“ Пеевски. Той вече няма дори медии. Няма и никога не е имал банки, няма фирми, които да черпят от държавния ресурс, няма влияние върху изпълнителната власт, правосъдната система, специалните служби, МВР и на „Дондуков“ 2. И никога не е имал, въпреки постоянните манипулации на кръга „Капитал“. Прокопиев обаче има всичко това, начело с еднолично управляващия вече половин година президент Румен Радев, който все повече е в ролята на рекламен агент на кръга „Капитал“.
Заради това няма никаква изненада, че представител на Инициативния комитет, издигнал Радев за втори мандат като държавен глава – Осман Октай, се втурна в ефира на общественото БНР, за да обяснява как имало проблем с кандидатурата на Пеевски за народен представител, заради наложените му по компромати на кръга „Капитал“ санкции по закона „Магнитски“. Банковите сметки на ЦИК, парламент и въобще на цялата държава щели да бъдат блокирани, ако Пеевски е дори кандидат, какво остава, ако получи честния вот на хиляди избиратели в районите на Велико Търново и Благоевград. От една страна подобно твърдение е напълно нищожно от юридическа гледна точка. Санкциите на САЩ нямат никаква правна стойност в страна член на Европейския съюз и това е ноторно известна позиция на общността. От друга страна, българската конституция, изборното законодателство и правилника за работа на парламента, който има силата на закон, ясно посочват основанията, поради които дадено лице не може да е кандидат или действащ народен представител. Разбира се, че Пеевски отговаря на всички законови изисквания и това е сериозния проблем.
Истината, фактите, а оттам и спазването на принципите за върховенство на закона обаче нямат никакво значение. Щом се отнася до бившия и бъдещ депутат на ДПС, то значи важат други, макар и не съществуващия в правния мир норми и правила. Няма изненада и във факта, че една от медиите, които са отдали сериозно внимание на твърденията на Октай е „Дневник“, съиздател на който е Прокопиев.
Атаката на Октай срещу Пеевски, може да бъде разчетена и като атака от страна на действащия президент срещу ДПС. Това говори за сериозната изнервеност на Румен Радев, който от сигурен победител, изпадна в ситуация, в която започва предизборната кампания с голяма доза несигурност за своето преизбиране.
Видно е, че Прокопиев опитва да разшири влиянието на олигархичния кръг, който представлява върху все повече институции. Всичко това се случва прекалено показно. Прокопиев има собствени медии, контролира медийната политика на други. Ролята му в проектите, начело с Христо Иванов и Кирил Петков, става очеизвадна, а оттам и да участва директно в опитите за формиране на следващото редовно правителство.
Принципите, които бяха водещи за кръга “Капитал” – върховенство на правото, защита на частната собственост и иновациите, биват изоставяни като потъващи кораби. Няма никакъв проблем, ако съдим по медиите на Прокопиев, че Петков е подписал декларация с невярно съдържание, което съставлява престъпление по Наказателния кодекс. За да “видите” разликата, само си представете – каква би била реакцията, ако нещо подобно бе направил представител на ДПС, който има българско и турско гражданство, например. А, сега си представете, ако го беше направил Пеевски, какво щеше да се случи!? Е, точно, защото той никога не е извършвал нещо подобно, все повече ще сме свидетели на ефекта “Пеевски”.
Автор и източник: „ТРУД“