Завърши първият кръг от преговори между лидерите на парламентарните сили (извън ГЕРБ) за съставяне на правителство с мандата на партията-победителка в изборите „Има такъв народ“..
Какво показаха разговорите.
ДИАЛОГЪТ – БЕЗ НЕГО НЯМА ПАРЛАМЕНТ
Първо. Дадоха се добри знаци за диалогичност и желание за стиковане на позиции, което е в основата на парламентаризма. ИТН осъзнаха, че трябва да се разделят с разбирането си, че са антисистемна партия, която е дошла на власт, за да разруши политическото. Щом, по своя воля, си влязъл в системата, трябва да изграеш по правилата ѝ, иначе системата ще те изхвърли. Консултациите все още нямат резултат, но показват желание за намиране на решения, които да стабилизират ситуацията в държавата с цел да се избегне кризата – политическа, икономическа, конституционна.
Второ. Преговорите – по волята на ИТН – са ограничени само до политики. Видя се общото – да се смени моделът „Борисов“ и да се пристъпи към дълбока реформа в съдебната система, която обаче изисква конституционни промени. Фиксациите са върху две теми: Борисов, като символ на всичко досегашно зло в държавата, и ДПС (Доган), натоварени с клеймото на „задкулисието“ и, по силата на тази стигма, допълнително сатанизирани. През 1997 година сините имаха един лозунг: „Кой не скача, е червен“. Сега наследниците им са задължени да се вричат: „ДПС-далеч от властта“, което инжектира политическия дебат отново с омраза и агресия.
Очертаха се и червените линии. За БСП: социални политики, пенсии, доходи, данъци; „не“ на приватизация на ББР; „не“ на концесии на магистрали; „не“ на болниците като търговски дружества; „не“ на затваряни на мините от аришкия басейн; „не“ на либералния модел на управление на оттегляне на държавата. За ДБ – лустрацията. За ИБГНИ – „не“ на мажоритарен вот, „не“ на 1 лев субсидия, Гешев и правосъдната „реформа в чист вид“. За ИТН – пряк избор на главния прокурор, на МВР шефове, 1 лев субсидия, мажоритарни избори в два тура.
Трето. След консултациите се минава на втора фаза – работа на експертните групи, които да намерят пресечните точки, да елиминират различията и да сглобят приоритети, по които може да се постигне съгласие. Това ще бъде работата през тази седмица. Първата експертна среща между ИТН и ДБ по конституционните промени не е обнадеждаваща. За всички е ясно, че конституционно мнозинство без гласовете на ГЕРБ или на ДПС няма как да се постигне. За философия на управлението още не се говори, за формула на властта – също. Няма и рамка на приоритетите. А Радев настоява за „устойчиво парламентарно мнозинство, постигнато не само математически, а и идейно“.
КОАЛИЦИЯ – ТАЗИ МРЪСНА ДУМА
Четвърто. ИТН бягат като дявол от тамян от думата „коалиция“, в която те виждат заложени всички злини на едно управление. И затова отказват да предложат каквото и да е писмено споразумение с останалите партии от страх това да не се приеме като парцелиране на властта. Тошко Йорданов непрекъснато повтаря, че от ИТН не търсят подкрепа и не искат подкрепа от никого. В същото време самите консултации и преговорите между експертните групи целят едно – намиране на общото, за да се стигне до подкрепа в парламентарната зала по политики и естествено – да се гласува правителство. Защото 658 000 гласа, които изведоха ИТН на първото място, не са Суверенът, както обича да казва Слави Трифонов, а малка част от него, която е крайно недостатъчна, за да налагат те диктат над мнозинството.
Както и да го усукват партийните лидери, ако се разберат, трябва да се обединят около някакво формално рамково споразумение на неформална коалиция за подкрепа за правителството на ИТН. Ясно е, че сценаристите се учат в движение на парламентаризъм и ще стигнат до прозрението – никой няма да им подпише празен чек! БСП няма да даде и един глас (въпреки слуховете за купуване на депутати), ако няма черно на бяло подписан акт за сътрудничество.
След фала с първото Фейсбук-правителство на ИТН шоумените се сблъскаха с простата истина – кабинетът не може да мине без някаква предварително договорена подкрепа. Всички обаче видяха котката в чувала на ИНТ. И се ужасиха. Затова след консултациите политическите лидери на БСП, на ДБ, на ДПС и на ИБГНИ заявиха категорично: „Безусловна подкрепа няма да даваме“. Самото гравитиране на партиите около ИТН означава вид мнозинство, в което всички те влизат в някакви зависимости на отстъпки и компромиси. И това трябва да бъде разписано. Защото негативите от участие в подобно управление няма да са малки.
ПРЕМИЕРЪТ И МИНИСТРИТЕ – ПАЗЯТ ГИ КАТО ДЕВСТВЕНИ БУЛКИ
Пето. Темата за премиера и министрите за ИТН е като щекотливия въпрос за честта на булката в една сгледа. За нея не се говори, докато не мине първата брачна нощ. За съжаление, този изпит ИТН първия път не го издържаха. Христоматиен пример за изнасилване на парламентаризма ще остане изчитането на състав на правителство през аутокюто на една кабеларка от партиен лидер, който дори не познава персоните, на които бе готов да връчи управлението на държавата. Така и не стана ясно кой му даде министрите, кой му избра премиера, но катастрофата беше ужасяваща.
Затова Нинова обяви вчера: „Ще вземем окончателно решение за подкрепа, след като видим състава на кабинета“, затова и другите лидери подчертаха, че макар и да не искат участие в управлението, подкрепата им зависи и от лицата в изпълнителната власт. Тошко Йорданов се опитва да се измъкне от тази сглобка с мотива, че всичко ще се решава в парламента и не са толкова важни фигурите на премиера и на министрите, но дълбоко се заблуждава. За един министър е важно не само дипломата и езиците, които владее, а и политическата му подготовка и обществената биография. В това отношение вече имаме неудачни примери. Затова основният въпрос, който витае в политическите среди, е – възможно ли е ИТН да предложат приемливи министри за политиките, които ще бъдат договорени. Парламентарната практика изисква в преговорите да бъдат съгласувани и министрите, което запазва правото на ИТН да ги предлага, но и правото на подкрепящите партии да ги отхвърлят, без задължително да посочват свои. Липсата на добра воля за съгласие по кандидатурите допуска след постигането на съгласие по политиките, подкрепата за правителство с необсъждан състав да бъде разколебана.
СЛАВИ ТРИФОНОВ – РАЗВЕНЧАНАТА ХАРИЗМА
Шесто. Лидерът на ИТН Слави Трифотнов претъпря първия си политически провал с правителството, което представи на запис в първия ден след изборите, преди още да са ясни окончателните резултати. Липсата на достатъчно политическа култура и авторитарният му стил на взимане на решения се сблъскаха челно с общественото мнение. Трифонов беше свален от „върха на иглата“, за да разбере, че това място не му е отредено в една демократична държава. Шоуменът прозря, че Суверенът може да му е дал някаква подкрепа в аванс, но няма да търпи поведение в стил „шефът нареди“, защото това означава повече от същото. Самото му появяване на екрана развенча и харизмата – всички видяха под тежката пудра едно измъчено лице. И въпросът е – това лице каква роля в управлението на държавата ще има.
Слави е четвъртият от поредицата авторитарни лидери, чиято харизма повлече избирателите и те го облякоха в политическа роля. Но за разлика от Костов, Сакскобурготски и Борисов зад него не застанаха милион поддържници. На Слави Трифонов се падна злощастието на управлява с малка чета през посредници. И това е съществен факт. Лидерът на ИТН формира парламентарната си политика чрез заместника си Тошко Йорданов и останалите сценаристи-депутати. Той не е на терен. Трифонов няма качествата и подготовката и за премиер. Така още един лост на управлението в държавата ще е в ръцете на друг. Какви обаче ще са отношенията му с посочения от него премиер? И как Трифонов поема фактически своята политическа отговорност? На тези въпроси засега няма отговори. Дали в един момент и депутати, и министри няма да се еманципират от върховия шоумен? И това няма ли да доведе до колизии в управлениетоо? „Важно е носителят на персоналната харизма, отговорност и влияние на победилата партия – г-н Слави Трифонов, да даде своите гаранции. Трябва да чуем неговото мнение и дума“, първи се усети Арман Бабикян, който като пиар разбира, че едно звено от веригата, наречено „държавно управление“ липсва.
РАДЕВ – ВТОРАЧЕН ВЪВ ВТОРИЯ МАНДАТ
Седмо. Президентът Румен Радев вече показва желание час по-скоро да се отърси от отговорността за изпълнителната власт. Първоначалната еуфория от одобрение на министрите му премина. С навлизането в дълбочината на проблемите на държавата дойдоха и негативните реакции. Протести на лекари, скандали в МВР, в строителния бранш, в енергетиката, проблеми във външната политика с Македония, проблеми с Плана за възстановяване и перспективата за взимане на решение за закриване на „Мариците“, което ще доведе до социален взрив – всичко това носи негативи за държавния глава, на когото само след три месеца му предстои състезание за втори мандат.
Радев вече си дава сметка, че ако неговото служебно правителство продължи да управлява, тогава ще има наесен избори две в едно, а той няма интерес от това. Защото големите партии ще издигнат собствени кандидати и това ще размие вота. Заставайки пред машините избирателите ще гласуват за кандидат-президента на собствената си партия. Трябва да се очаква, че ИТН, ако иска да се превърне в стабилен политически проект, ще излъчи свой кандидат за президент. Това ще се превърне в тежко изпитание за Радев дори за първия тур на изборите. Гласовете на БСП и на Мая Манолова ще са крайно недостатъчни за повторното му влизане на на „Дондуков“ 2. Как ще се позиционира Радев, разкрачен между левите, които го харестват и десните, на които той иска да се хареса, е уравнение с много неизвестни. Засега обаче той иска час по-скоро да се състави кабинет, който да има стабилно мнозинство, което да изкара поне до края на годината, пък после ще му мисли.
Така пъзелът в държавата се оказва много труден.
Решаването му ще е изпитание за всички политици. Някои от тях ще платят висока цена.
Автор: Валерия Велева
Източник: „ЕПИЦЕНТЪР“