Линията на бедност за страната през 2020 година e 451.00 лв. средномесечно на човек от домакинство. Така под прага на бедност са попаднали 1 659 900 души или 23.8%, съобщи Националният статистически институт.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 9.2%, а в същото време относителният дял на бедното население нараства с 1.2 процентни пункта.
Данните за миналата година показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.8 до 29.9%, или с 6.1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.7% или със 17.9 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.
За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните хора (61.1% за 2020 г.), а рискът от бедност при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2020 г. делът на бедните сред заетите хора във възрастовата група 18 – 64 години нараства спрямо предходната година с 0.7 процентни пункта до 9.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите
жени е с 2.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 65.7%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за хората с основно образование и над осем пъти за тези със средно
образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 2.4%.